Решение № 142 от 09.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Плевен, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430103743 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., чрез С.Ц., против Д. Д.

Л., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумата от 863,66 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2020г.-28.02.2023г., и сумата от 109,82 лева, представляваща лихва за забава за периода 05.01.2021г.05.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2110/2023 г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от 1

ГПК. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.

Плевен, ул. „***“ №***, е с абонатен №***. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, в случай на оспорване на претенцията от страна на ответника. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му *** - адв.А. К. от АК-Плевен, в който се оспорва иска като неоснователен и недоказан. *** счита, че в исковата молба не са изложени твърдения за относимите към спорния предмет факти, не е ясно как е формирана главницата, без твърдения за какви видове топлоенергия ищецът претендира по отделни пера. *** счита за допустимо и относимо доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като възразява срещу поставената задача в т.1 на исковата молба.

Счита, че поставянето на задача към експертизата за установяване стойността по пера на дължимата сума не може да замести липсващи фактически твърдения в тази насока. Твърди се, че не е ясно как е образувана цената, спазени ли са ОУ за продажба на топлоенергия, за публикуване и обявяване преди отоплителния сезон. Сочи се, че от исковата молба не е ясно има ли извършено плащане и за кой период. Твърди се, че не е доказано, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ. Сочи се, че липсват доказателства, че ОУ отговарят на изискванията на чл. 150, ал.1 и ал.2 ЗЕ. Твърди се, че съобщението в местен вестник „Посоки“ няма качество на доказателство по ГПК, липсвали данни за публикуване в централен всекидневник и одобряване от КЕВР. Сочи се, че липсват доказателства за цената- по какви цени е формирана главницата, променени ли са, регулирана ли е цената, спазен ли е реда за регулиране на цената.

Твърди се, че не е доказано, че ответникът е ползвал топлинна енергия, доколкото в исковата молба се твърди, че в имота липсват водомери и отоплителни тела и не е ясно как са определени сумите за отопление без ИРУ и топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация. В тази връзка се сочи, че не е приложен списък за заявка за брой топлинни разпределители и водомер за битово гореща вода, като неразделна част от протокол за Общо събрание. Оспорва се приложената справка – извлечение от сметка по пера.

Излагат се доводи, че е без дата и подпис на съставител, имала признаци на 2 частен документ и била създадена само за нуждите на процеса, не била връчена на ответника и нямала материална доказателствена сила. Сочи се, че само от справка извлечение не може да се прави извод за доставка, правилно изчисление и стойност на топлоенергия. Твърди се, че самостоятелна услуга „сградна инсталация“ не съществува и предвиждането й е неравноправна клауза. По отношение на иска за обезщетение за забава се излага становище, че е неоснователен и недоказан. Отправено е искане Съдът да не допуска съдебно-техническа експертиза. Отправено е искане за задължаване ищеца да представи доказателства на осн. чл. 190 ГПК, както и на осн. чл. 192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо лице „*** ***“ *** да представи доказателства. Отправено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт Симона Стойчева, като исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез ***, се представлява от *** адв. А. К. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №2110/2023 г. по описа на РС-Плевен се установява, че ищецът е депозирал на 19.04.2023г. пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1183/20.04.2023г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 12.06.2023г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок – на 30.06.2023г.

От приложените от ищеца писмени доказателства: заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение на осн. чл. 65, ал.2 от Закона за задълженията и договорите №***, том ***, рег. №***, дело №*** от ***г. на ***, с район на действие РСПлевен се установява, че ответникът има качеството на ползвател на имота, 3 тъй като в качеството си на прехвърлител Д. Л. си е запазил вещното право да ползва имотите, посочени в нотариалния акт безвъзмездно, до осемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година.

Налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот. Всички фактури са издавани на името на ответника – Д. Л., за абонатен №***.

От „***“ *** е приложено копие на заявление от Д. Л., датирано от 31.12.2020г., както и справка за използвана ТЕ за процесния период. От представената справка се установява, дружеството е извършвало месечно дялово разпределение с месечно отразяване на стойностите в издаваните фактури/съобщения към фактури от „Топлофикация“ по отношение на процесния имот. Установява се, че абонатът не е отправял до дружеството искания за преработване на сметките за ТЕ, не е правил рекламация на извършеното дялово разпределение в нормативно установените преклузивни рекламационни срокове.

С молба Вх. рег.№651/09.01.2024г. от „Топлофикация Плевен“ АД, са представени заверени копия на Констативен протокол за топломер АС №*** от 10.03.2020г., свидетелство от проверка на топломер ***, както и Констативен протокол за топломер АС №*** от 22.03.2022г., ведно със свидетелство от проверка № П-***/21.03.2022г. От горепосочените документи се установява, че през процесния период топломерът съответства на одобрения тип.

От представеното копие от Договор от 19.10.2001 г. се установява, че е сключен между ЕС на адрес гр. Плевен, ул. „***“ №*** и топлинния счетоводител „*** ***“ Е***, относно доставката и отчитането на уреди за дялово разпределение.

От представеното копие от Споразумителен протокол от 14.11.2001г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител.

Представено е и копие от Протокол от ОС на етажните собственици на адрес гр. Плевен, ул. „***“ №7 от 04.10.2001 г.

За имотът в гр. Плевен, „***“ №*** ап.*** са издадените от ищеца подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка, съгласно 4 които отдадената ТЕ включва сума за отопление без ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и сума за дялово разпределение, като главницата е за периода 01.11.2020 г. – 01.02.2023 г., и е изчислена на 863,66 лева.

От заключението на вещото лице К. А. по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е видно, че за процесния период 01.11.2020г.28.02.2023г. стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 861,72 лева главница по посочени в табличен вид фактури, както и сума в размер на 112,13 лева лихва за забава.

Вещото лице уточнява в открито съдебно заседание, че за счетоводството първичен документ е фактурата, като на въпроси на *** уточнява, че не извършва техническа експертиза и няма задача да посещава жилището.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, обективно и компетентно.

Съдът намира за неоснователни възраженията на *** по отношение подписването на фактурите. Видно от приложенията към исковата молба, същите са заверени с печат „вярно с оригинала“, печат на дружеството, и е положен подпис до заверката. В тази връзка фактурите съдържат всички необходими реквизити, сред които не е подписа на ответника.

Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Доколкото ответникът е ползвател на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ***, че ответникът не живее на адреса. Видно е от обсъдения по горе Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение на осн. чл. 65, ал.2 от Закона за задълженията и договорите №***, том ***, рег.

№***, дело №*** от ***г. на ***, с район на действие РС-Плевен, че ответникът има качеството на ползвател на имота, тъй като в качеството си на прехвърлител ответникът Д. Л. си е запазил вещното право да ползва имотите, посочени в нотариалния акт безвъзмездно. Сред тези имоти е и процесното жилище в гр. Плевен, „***“ №*** ап.1.

5

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответникът е ползвател на апартамент №1 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.

Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.