Решение № 569 от 13.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Благоевград, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Я.а като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500842 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от И. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. К. Я., срещу Решение № 100/02.06.2025 г., постановено по гр. д. № 817/2024 г. по описа на РС - Сандански.

С обжалваното решение № 100/02.06.2025 г., постановено по гр. д. № 817/2024 г. по описа на РС - Сандански, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск от И. И. Б., ЕГН**********, с адрес гр. ***, срещу община Сандански, с адрес гр.Сандански, ***, за обявяване за окончателни предварителните договори за покупко - продажба на жилища, общинска собственост, находящи се в гр. Сандански, ж.к. „Спартак“, бл. 7, вх.

А, ет. 1, а именно: апартамент № 3 и апартамент № 4, за които е открита процедура по закупуването им през 2014 г. по реда на Наредба за условията и реда за настаняване под наем и продажба на общински жилища в Община Сандански и са приети решения от Общински съвет - Сандански № 252 от 30.07.2014 г. и № 253 от 30.07.2014 г., както и са издадени заповеди от кмета на община Сандански с №№ ОБС-87/03.11.2014 г. и ОБС85/03.11.2014 г.

С посоченото решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. К. Я.. В същата жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение.

Сочи се, че по делото са изяснени и доказани от страна на жалбоподателя всички твърдения, като липсвали доказателства в обратната 1 насока. По делото били представени доказателства за издадени заповеди от кмета на община Сандански за продажба на две общински жилища, както и доказателство за платената цена и за двете, съобразно издадените заповеди.

Нито едно от тези твърдения не било оборено, напротив - било потвърдено.

Ответникът - Община Сандански, издал Наредба за реда на продажба на общински жилища, в която изрично било отбелязано, че това става съгласно издадена заповед от изпълняващия длъжността кмет на общината, както и реда за отмяна на тези заповеди, а именно с нова такава. Нещо повече, в хода на производството процесуалният представител на ответника - община Сандански заявила, че в самите заповеди, издадени във връзка с продажбата на общинските имоти, бил отбелязан чл. 38, ал. 9 от Наредбата по силата на който преписката се прекратявала. Това не отговаряло на истината и в Наредбата (приложена по делото от ответника) било отбелязано, че ал. 9 е отменена с Решение № 2213/2019 на Административен съд Благоевград, като същата е била изменена преди това през 2013 г., но дори и преди отмяната, текста в ал. 9 на чл. 38 е гласял съвсем друго, а именно: “след като купувачът извърши в срок плащането на цената и на дължимите данъци, такси и режийни разноски, се изготвя договор за продажба в пет екземпляра”, което по никакъв начин не посочвало твърдяното от ответната страна, а отделно от това, в същият член 38 от Наредбата, но в ал. 12 се гласи друго: „при неплащане в указания срок, заповедта се отменя с нова заповед, преписката за продажба се прекратява и кмета внася предложение до общински съвет за промяна на предназначението на жилището. Посочени били две условия кумулативно: отменя и прекратява, след което имало и обвързано трето условие - внася, но нито едно от условията, посочени в нормативния акт не е изпълнено и не били представени по делото доказателства в тази връзка.

Сочи се, че не се е доказало по делото, че съществува издадена заповед за отмяна, както и също, ответника не представил доказателства за прекратяване на преписката като цяло. Съда разпоредил и дал възможност на ответната страна да посочи тези доказателства на два пъти. Първият път с доклада и определението за насрочване на първо по ред заседание, и втори път в първото по ред заседание, въпреки възражението на жалбоподателя, че ако съществуват такива доказателства, ответника щял да ги е представил към датата на първото заседание. Така, това не се случило и в следващото заседание, не се представили доказателства, както за отмяна на заповедта за продажба, така и за прекратяване на преписката по продажбата.

Твърди се още, че следващото задължение в тежест на ответника за доказване, било, че И. Б. се е отказал да закупи съответните жилища, което също не било доказано от тяхна страна. Не само, че не го доказали, но изтъкнали доказателства, които сочат тъкмо обратното. От тяхна страна било заявено, че И. Б. е продължил през годините да подава нови молби за закупуване на процесните имоти, като предоставили и документи в тази насока. Всичко това оборвало тезата им, че се е бил отказал и доказва противното, че не се е отказал в нито един момент от закупуването на жилищата.

Посочва се още, че от ответната страна били изложени и невярни твърдения, като тези, че И. Б. вече не бил наемател на спорните жилища. Това не отговаряло на истината и към настоящия момент И. Б. ползвал и двете жилища, като съда е наведен към грешен извод, че лицето ползва два имота за живеене. Всъщност двата имота могат да се ползват само и единствено заедно и неразделно, тъй като по документи са описани два имота, но реално имота се ползва като един. В едното общинско жилище се помещават стаите за живеене, а във второто /по документи/ се помещават санитарното и кухненското помещение, като двете заедно образуват едно жилище, годно за обитаване и живеене.

Сочи се, че във връзка с възражението на ответника, че към датата на плащане на сумите, данъчните оценки на имотите вече са били различни от първоначално издадените, се посочва, че в нито един момент след плащането на цената, както и по-късно в производството пред съда, не е поискано от 2 тяхна страна доплащане в тази връзка.

Твърди се, че РС - Сандански неправилно е приел и отбелязал в своето решение, че договорите между страните са били прекратени автоматично, тъй като никъде не е регламентирано, нямало клаузи за автоматично прекратяване в подписаните договори и на това основание съдът е постановил решение, което е неправилно и необосновано.

В заключение се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с което съдът да уважи предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

По реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на Община Сандански, чрез юрк.Й. А.. В отговора се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Твърди се, че по делото е разгледан иск за обявяване на две общински жилища за окончателен договор, произтичащ от заповеди на кмета на общината от 03.11.2014 г. Твърди се, че в заповедите бил определен едномесечен срок за заплащане на продажната цена, като при ненавременно плащане следвало прекратяване на преписката и отмяна на заповедта.

Въпреки изричното условие, ищецът не е направил плащане в срока, а такова било извършено едва през 2022 г близо 8 години по-късно. Поради това, не бил сключен окончателен договор, като ищецът търсел правата си на базата на заповеди, които вече не могат да породят договорни отношения. Твърди се още, че заповедите са индивидуален административен акт, а не предварителни договори. Сочи се още, че те имат императивен срок и условие - едномесечно плащане. Без изпълнението му те не пораждат договорни правоотношения.

Наредбата на Общински съвет - Сандански била в обществен интерес, поради което срокът бил с императивен характер.

Сочи се още, че както правилно било посочено в атакуваното решение едномесечният срок е прекратителен (чл. 38. ал. 12 от Наредбата), при закъснение в плащането, отношенията се прекратяват ех lege, без нужда от издаване на нов акт, действието на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД (за обявяване на окончателни договори) не е възможно, защото предварителните договори никога не са материализирали окончателен договор - те са прекратени.

Твърди се, че липсата на заповед, отменяща първоначалния административен акт, няма правно значение. Самата заповед носи условието, че неплащането в срок води до прекратяване, а нормативната рамка по АПК не изисква нов акт за изпълнение на условието. Посочва се, че формалното плащане през 2022г не пораждало правно основание. Твърди се, че плащането е извършено след изтичане на валидността на оценките (6 месеца). Договорът е прекратен ех lege, поради конклудентен отказ от купувача, който е знаел за изискването и не го е изпълнил. Подаването на нови заявления през 2019 и 2022 г. представлява нов опит, но не реанимира прекратените отношения.

Посочва се, че първоинстанционният съд категорично правилно приел, че неплащането в срока е неизпълнение, приравнено на отказ, и спира възможността за обявяване на сделката за окончателна. Съдът е анализирал и приложил императивния характер на Наредбата, правните последици от неизпълнение и индивидуалния административен характер на заповедите.

С оглед горните съображения се иска от съда да потвърди атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноските по делото.

Страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на материалния закон при обсъждането и оценката на доказателствата. Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора.

Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт.

Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях. В мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството пред РС Сандански е образувано по искова молба, предявена от И. И. Б., ЕГН **********, срещу община Сандански по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че по силата на сключен договор за наем с община Сандански ищецът и неговото семейство са наематели на две жилища, общинска собственост, находящи се в гр. Сандански, ж.к. „Спартак“, бл. 7, вх.