Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19153 от 14.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 7713/2026
Вид
Определение № 19153
Подписан
14.09.2026
В сила
14.09.2026
Състав
Райна Стефанова, Даяна Калинова Топалова, Милена Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.105, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 и 11 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 10 и 11 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.17 · Търговски закон
  • чл. 17, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 20 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19153 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507713 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийски районен съд, с определение № 25320 от 13.07.2026 г. по гр. д. № 18738/2026 г., по описа на 150-ти състав, относно компетентния съд, който да разгледа искова молба, подадена от Д. – В. Л. срещу „Общинска банка“ АД.

Исковото производство е образувано пред Районен съд - Русе, по подадена от Д. Л., срещу „Общинска банка“ АД, клон Русе, адрес на клона ул. „Духовно възраждане“ № 21 искова молба, по която е образувано гр. д. № 1544/2025 г. по описа на РС – Русе. С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за признаване за установено, че ответникът е извършил дискриминация по признак гражданство и осъждането му да преустанови нарушението. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна подсъдност по чл.105, ал.1 ГПК.

Първоинстанционният съд без да разгледа възражението постановил решение № 1854 от 22. 12. 2025 г., с което уважил исковете. Срещу решението от ответника е подадена въззивна жалба, по която е постановено решение № 131/20. 04. 2026 г. по в. гр. дело № 98/2026 г. на Русенския окръжен съд, с което решението е обезсилено и делото е върнато на районния съд за изпълнение на посочените в мотивите указания. Въззивният съд приел, че клонът на ответника не е надлежна страна по делото, а такава страна е самият ответник, поради което не е приложим чл. 20 ТЗ, поради което важат правилата за обща местна подсъдност по чл. 105 ГПК без възможност за избор от ищеца на подсъдност по чл. 108, ал.

1, изр. второ ГПК.

С определение № 2068/29. 05. 2026 г., Русенският районен съд препратил делото и го изпратил по подсъдност на Софийския районен съд. В мотивите е посочено, че от данните в търговския регистър се установява, че няма вписан клон на ответника в град Русе, поради което местната подсъдност следва да се определи по правилата на чл. 105 ГПК.

Въз основа на това определение в Софийски районен съд е образувано гр. д. № 18738/2026 г. по описа на 150-ти състав, по което, с определение № 25320/13.07.2026 г. е 1 повдигнат спор за подсъдност.

Съдът е посочил, че вписването на клон на търговец в търговския регистър има само оповестително действие, поради което е възможно един търговец да е обособил част от дейността си, т.е. да е създал клон, макар и да не е изпълнил задължението си да го впише в търговския регистър. Исковата молба съдържа фактически твърдения за наличието на клон на ответника в град Русе, което е достатъчно, за да обоснове приложението на чл. 20 ТЗ без проверката в търговския регистър да го изключва предвид декларативното действие на вписването на клона. Отделно от това е приел, че исковете за дискриминация са деликтни, поради което приложение следва да намери специалната подсъдност по местоизвършването на деянието по чл. 115, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл.122, изр.2 ГПК спорът за подсъдност между съдилища, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото.

С оглед тази разпоредба Софийски градски съд е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за местна подсъдност.

С исковата молба ищецът твърди, че в клон на ответника „Общинска банка“ АД в гр.

Русе негов служител е извършил дискриминация по признак гражданство, и се иска установяване на нарушението и осъждането на ответника да го преустанови, поради което търсената защита е с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация.

Закона за защита от дискриминация не урежда специални правила по отношение на подсъдността във връзка с търсената защита, поради което приложение следва да намерят общите правила на ГПК, относно подсъдността.

От вписванията по партидата на ответника в търговския регистър се установява, че е със седалище в гр. София и няма данни за вписване на клон по смисъла на чл.17 ТЗ, каквито банката като търговец учредява. Откриването на клон е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 17, ал. 2 ТЗ и макар вписването да не е конститутивно, принципите на доверие в търговския регистър и публичността на вписванията в него - чл. 10 и 11 ЗТРРЮЛНЦ предпоставят този факт да се приеме за установен при наличие на такова вписване, а съществуването на офис на банката в гр. Русе само по себе си не обосновава извод за съществуването на клон.

Предвид изложеното не намира приложение специалната местна подсъдност по чл.

108, ал. 1, изр. 2 ГПК за предявяване на искове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица.

Не намира приложение и разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ГПК, съгласно която иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието, тъй като съдебно предявената защита за установяване и преустановяване на нарушението, но не и за обезщетяване на вреди, а нормите относно подсъдността са императивни и е недопустимо разширителното им тълкуване, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 105 ГПК, уреждаща общите правила, съгласно която искът се предявява пред съда, в района на който се намира седалището на ответника.

Седалището на ответника е в гр. София, поради което и компетентен да разгледа спора по правилата за местна подсъдност е Софийски районен съд.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд като компетентен да се произнесе по искова молба вх. № 8935/17.03.2025 г. на РС - Русе, подадена от подадена от Д. – В. Л. срещу „Общинска банка“ АД.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати на Софийски районен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3