Решение № 280 от 22.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330205622 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 13-2300332/28.08.2023г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Пазарджик, с което на “КДТ-2020”ЕООД, с ЕИК 206310602, адрес гр.Пловдив, ул.”Иван Радославов” № 13, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Търговецът жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Директор на Д”ИТ” - гр.Пазарджик, моли да бъде потвърдено процесното НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Дружеството жалбоподател извършвало строителна дейност на обект находящ се гр.П., комплекс „Р. Г.“. На 24.04.2023г. около 14.30ч там била извършена проверка от служители на Инспекция по труда-гр.Пазарджик, сред които свид.Ф. А.. Той заварил на место свид.М. Д. М. – роден на ********г., който носел кофа с разтвор на други работници. На него свид.А. предоставил за попълване декларация по чл.402 КТ. Тъй като М. бил неграмотен обаче, самия А. попълнил данните, според отговорите на първия на зададените му въпроси от инспектора. От нея станало ясно, че има установено работно време с едночасова почивка, почивни дни 2 в седмицата, дневно възнаграждение от 40лв – все белези на трудово правоотношение. Все пак М. посочил, че това бил първия му работен ден. Тъй като на място нямало никакви документи, то представител на дружеството бил поканен да представи такива в инспекция по труда. Такива били предоставени за други лица в последствие, но не и за М., който към дата на проверката бил непълнолетен и за него било нужно разрешение от ИТ, а за този вид дейност тя не издавала такива за непълнолетни. След анализ на документацията срещу търговеца бил съставен АУАН №13-2300332/30.05.23г. за това, че към 24.04.23г. е приел на работа без сключен писмен трудов договор М. Д. М. в посочения обект. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Ф. А. А. и частично от тези на М. Д. М. и Б. А.

М., разпитани в хода на съдебното производство пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, Справка по чл.402 КТ, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Всъщност спорът е дА. свид.М. е работел на обекта на посочената дата и място, а не просто присъствал там за да вземе ари от баща си , както твърди в показанията си самия той. Настоящата инстанция намира за установено престирането на работна сила поради показанията на свид.А., в които той изрично сочи, че възприел извършването на трудова дейност от страна на М., който носел кофа с разтвор. На следващо място там на място самия М. му заявил, че работи на обекта за първи ден. Едва в последствие пред настоящата инстанция сочи, че посетил обекта за да търси баща, от когото да вземе пари.

Той обаче се явява заинтересован от делото, защото оказва се че работел да на баща му е дружеството жалбоподател. същото се отнася и досежно другия 2 разпитан свидетел – Б. М., поради което не може да се приемат за истинни техните твърдения. За разлика от тях свид.А. не е заинтересован да състави акт на дружеството, ако не бе възприел действително извършеното нарушение по престиране на работна сила от М., без последния да има трудов договор.

При тази установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителя, а и административнонаказващият орган са квалифицира извършеното от търговеца жалбоподател нарушение.

Изрично чл.62, ал.1 от КТ сочи, че трудов договор следва да се сключи в писмена форма. Правилно е отчетено , че се касае за трудово правоотношение, защото М. е имал установено работно време, почивни дни, както и дневно установено възнаграждение. В случая е налице предоставяне именно на работна сила, а не на определен резултат. Не може да се приеме тезата, че М. всъщност поради неразбиране попълнил неправилно декларацията по чл.402 КТ, тъй като се установи от разпита му, че той не е потърсил никаква помощ и разяснения от проверяващите в тази връзка, а сам е дал отговори на поставените му въпроси в този смисъл. В съответствие със закона е приложена и нормата на чл.414, ал.3 от с.з. като е наложено по вид наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, а размера от 1500лв е на минимума предвиден от законодателя. При максимум от 15 000лв. очевидно е, че наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. От друга страна не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП.

Не е нА.це и хипотезата на чл.28 ЗАНН, защото с липсата на трудов договор се засягат съществено обществените отношения гарантиращи редица трудови и осигурителни права на работещите, а също така и фиска.

При този изход на делото и на основание чл.63д ЗАНН въззиваемата страна има право на възнаграждение за процесуално представителство от лице с юридическо образование, като според съда такова в размер на 120 лева е адекватно на извършеното. Ето защо тази сума следва да се възложи в тежест на дружеството жалбоподател, а в полза на ИА“Главна инспекция по труда“, тъй като последната е юридическото лице, териториалните дирекции са само подразделения към нея.

3

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№ 13-2300332/28.08.2023г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Пазарджик, с което на “КДТ2020”ЕООД, с ЕИК 206310602, адрес гр.Пловдив, ул.”Иван Радославов” № 13, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА “КДТ-2020”ЕООД, с ЕИК 206310602, адрес гр.Пловдив, ул.”Иван Радославов” № 13 да заплати на ИА“ГИТ“ сумата от 120 лева юрисконсултско възнаграждение през настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4