Решение № 389 от 21.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Петрич, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20261230100198 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на молба, подадена от Е. Д. К., ЕГН **********, действащ чрез адвокат Х. Р., обективиращ искова претенция срещу "Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.

С., район „Л.“, ул. „Д. Х.“ № **-**, действащ чрез процесуален представител да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 7053376042 от 30.11.2022 година, сключен между страните, поради противоречие с императивните норми на Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите. Претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

Ищецът сочи, че с дружеството -ответник са сключили Договор за потребителски кредит № 7053376042/30.11.2022 година, по силата на който е получил кредит в размер на 20 000 лева, при договорен такъв 27 007,93 лева.

Сочи, че сумата от 7 007,93 лева представлява платена сума по застраховка "Банк защита на кредита". Сочи, че страните уговорили ГЛП 30,39 %, ГПР 34,64 %, като общо дължимата по договора сума от кредитополучателя била уговорена в размер на 46 971,42 лева, платима чрез 48 месечни погасителни вноски, всяка в размер 978,57 лева.

1

Твърди, че процесният договор на кредит е недействителен поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК - чл.10, чл.11, т.10, чл.19, ал.1 и ал.4 , чл.33, ал.1 от ЗПК. Релевира подробни правни доводи. С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който обосновава теза за недоказаност и неоснователност на предявения иск.

Релевира подробни правни аргументи, с които обосновава становище за валидност и действителност на процесния договор за кредит между страните.

Счита за несъстоятелни правните доводи на ищеца за нарушения на императиви, регламентирани в ЗПК. Предявява насрещна осъдителна претенция срещу първоначалния ищец с правно основание чл.55 ЗЗД вр. с чл.23 ЗПК за сумата от 1 068,95 евро, представляваща чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № 7053355818/13.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. В подкрепа на претенцията сочи, че кредитополучателят по договора е заплатил общо суми в размер на 9 156,89 евро, както и че е обявил предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че непогасената заемна сума е в размер на 1 068,95 евро. Сочи доказателства. Претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок ответникът по насрещния иск заявява писмено становище, с което обосновава теза за неоснователност на иска, по релевираните в първоначалната искова молба съображения. Прави искане за отхвърляне на насрещния иск като недопустим и неоснователен. Не сочи доказателства.

С определение по чл.140 от ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад по делото, до съвместно разглеждане в процеса е допуснат предявения от страната -юридическо лице насрещен осъдителен иск. С акта съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на описания в исковата молба договор за кредит, с описаното от ищеца съдържание.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира чрез пълномощник писмена молба, обективираща воля за разглеждане на делото в негово отсъствие, поддържа предявения иск. По същество на делото пледира за уважаване на претенцията като доказана и основателна.

Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК и 2 доказателства.

За ответника –юридическо лице, редовно призован, в съдебно заседание представител не се явява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, с което заявява воля за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Поддържа писмения отговор и предявения насрещен иск. Не сочи нови доказателства, не прави нови доказателствени искания.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на 30.11.2022 година ищецът Е. Д. К. като кредитополучател и "Т. Б. А. Б.“ ЕАД като кредитодател са сключили Договор за потребителски кредит № 7053376042, по силата на който е предоставен кредит в размер на 20 000 лева /10 225,84 евро/. По силата на постигнатите договорености кредитополучателят се е задължил да върне заема в срок до 05.12.2026 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва при лихвен процент от 30.39% и ГПР 34,64 %. Страните уговорили и дължима по договора от кредитополучателя застрахователна премия в размер на 7 007,93 лева /3 583,10 евро/, или главница в размер на 27 008,93 лева /13 809,45 евро/ и общо дължима /с възнаградителната лихва/ сума в размер на 46 971,42 лева /24 016,11 евро/.

Не се спори по делото, че към датата на образуване на делото и на приключване на съдебното дирене, кредитополучателят по сделката е извършил на основание процесните договорености плащания на обща стойност 9 156,89 евро, с което е погасил до посочения размер дадената в кредит сума.

Не се спори, а събраните писмени доказателства /материали от ч.гр.д. № 133/2024 г. по описа на РС гр.Петрич/ установиха по несъмнен начин, че преди образуване на настоящото дело ответникът – дружество е обявил предсрочна изискуемост на вземанията си по процесното заемно правоотношение.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

3

Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит, съгласно който ответникът /по първоначалния иск/ като кредитодател е предоставил на ищеца /кредитополучател/ заемната сума, т.е. заемът е предоставен от финансова институция по смисъла на ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството : ищецът на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Несъмнено е, че сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.

По иска за недействителност на договора за кредит:

Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, в ГПР се включват всички общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС се даде задължително 4 тълкуване във връзка с допълнителни плащания по договорите за кредит и включването им в ГПР. Според решението член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В мотивите на решението е посочено, че предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, Съдът e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

Предвид гореизложеното съдът намира, че сключеният между страните по делото договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 34,64 %, като никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин. Това поражда обосновано предположение, че претендираните вземания се основават на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

На следващо място се установи, че кредитодателят е включил в размера на главницата, както отпуснатата сума по кредита в размер от 20 000 лева /10 225,84 евро/, така също и сума в размер на 7 007,93 лева /3 583,10 евро/, представляваща сума по сключена застраховка. По този начин се е формирал един общ размер на главницата от 27 007,93 лева /13 809,45 евро/, състоящ се от две стойности, върху който се начислява и възнаградителна лихва.

Застрахователната премия, съгласно процесния договор за потребителски кредит, е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния 5 застраховател, респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя.

Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.

Настоящият състав намира, че така уговорената застрахователна премия води до значително оскъпяване по договора, като завишава размера на главницата и в същото време влияе върху размера на възнаградителната лихва.

В случая застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Застраховката съставлявала конструкция, прикриваща действителните разходи по кредита, а именно печалбата, която кредиторът ще получи от олихвяването на сумата за застрахователна премия. За изясняването на характера на сключената от потребителя застраховка следва да се съобразят разясненията, дадени в т. 43 и т. 44 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, съгласно които посочената юрисдикция не може да се основе единствено на обстоятелството, че разглежданите в главното производство допълнителни услуги са били поискани свободно при сключването на този договор за кредит и че трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия.