Решение № 1720 от 17.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1720 гр. Варна, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110106124 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр.*, срещу *, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 634,42 лв. /хиляда шестстотин тридесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 211,64 часа за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 290,57 лв. /двеста и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ за периода 01.01.2018 г. – 27.04.2021 г., представляваща обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Н. Д. В. твърди, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. е полагал труд на длъжността „водач на специален автомобил” в * и е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1480 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1 691,64 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 211,64 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в претендирания размер. С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе сума, заедно с обезщетение за забава и ведно със сторените в производството разноски. С молба преди съдебно заседание поддържа исковете.

Ответникът *, подава отговор на исковата молба, с който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в дирекцията към МВР. Прави възражение за погасяване на предявените искове по давност. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за 1 извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Оспорва претенцията за обезщетение за забава. С оглед горното, моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски. С молба преди съдебно заседание поддържа отговора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че страните са били в служебно правоотношение в периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., като ищецът е заемал длъжността водач на специален автомобил” в *.

Основният спорен въпрос в производството е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно възнаграждение за такъв труд.

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл. 179, ал. 4 ЗМВР е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр.

60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл.

195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня на 2 влизане в сила на съдебното решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната наредба урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата в този период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143.

Същият извод се налага и за процесния период 01.01.2020 г. – 30.06.2020 г., през който е действала Наредба № 8121з-36 /обн. ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г., отм. ДВ. Бр. 93 от 30.10.2020 г./, доколкото разпоредбите относно полагането на нощен труд са аналогични.

Предвид посоченото, следва да се направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание. В тази връзка основателен по основание е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.

По отношение на размера на претенцията, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице А.Т. по допуснатата и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява, че стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. е 1 686,62 лв. за 214 часа, а дължимото обезщетение за забава е 318,75 лв.

Ответникът е релевирал своевременно възражение за изтекла в негова полза погасителна давност на вземанията, което е частично основателно. В случая се прилага кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД, доколкото се касае за възнаграждения за труд и лихви за забава. Допълнителните часове извънреден труд се изчисляват на всяко тримесечие. Исковата молба е подадена на 27.04.2021 г., поради което и претенцията за главница за периода януари,февруари и март в размер на 175,45 лв. е погасена по давност, както и обезщетението за забава, начислено върху тази претенция в размер на 53,27 лв.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на претендираното допълнително възнаграждение и обезщетение за забава, съдът приема, че така предявените искове са частично основателни и следва да бъдат уважени съответно до размерите от 1 511,17 лв. и 265,48 лв. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2021 г. до окончателното й изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора разноските следва да се разпределят съобразно уважената и 3 отхвърлената част на исковете.

Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 480 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско възнаграждение, което му се дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ минималното възнаграждение съобразно материалния интерес по делото е 364,75 лв. без ДДС. Претендираното възнаграждение от 400 лв. без ДДС не надвишава съществено минимума, поради което и не следва да се редуцира до този размер, доколкото не е прекомерно завишено. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената и отхвърлената част от исковете и съдебна компенсация следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 419,25 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата в общ размер от 291,07 лв., представляваща поетите от бюджета суми за държавна такса и депозит за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата 1 511,17 лв. /хиляда петстотин и единадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 190 часа за периода 01.04.2018 г. – 30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 265,48 лв. /двеста шестдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ за периода 01.08.2018 г. – 27.04.2021 г., представляваща обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите над присъдените суми до предявените размери от 1 634,42 лв. и 290,57 лв.