Решение № 110 от 11.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Велико Търново, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000107 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260011/19.12.2023 г. по т.д. № 94/2019 г. на Окръжен съд Ловеч е осъдена ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. М. Л. сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Х. Р., загинал при ПТП на 25.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като претенцията за разликата над присъдения размер до претендирания размер от 200000 лв., ведно със законна лихва от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане, е отхвърлена като неоснователна. С решението е осъдена ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Р. Л. Х. сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му С. К.а И., загинала при ПТП на 25.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлени са като неоснователни и недоказани исковете на И. К. И. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 1 смъртта на сестра му С. К.а И., настъпила при ПТП от 25.11.2016 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане. С решението е оставен без разглеждане, като недопустим искът, предявен от К. М. Л., против Т. Д. П. за заплащане на сумата от 1000 лв., част от общо дължимите 7000 лв., представляващи законна лихва върху дължимото обезщетение от 200000 лв. за периода 25.11.2016 г. – 04.10.2018 г. и е прекратено производството в тази част. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. К. И. в частта му, в която е отхвърлена в цялост неговата искова претенция за репариране на неимуществените вреди – болки и страдания от загубата на неговата родна сестра С. К.а И., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 25.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на писмената претенция – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане. Наведени са доводи, че са събрани доказателства относно материално правната легитимация на ищеца, като от тяхната съвкупна преценка се установява изключителност на отношенията между жалбоподателя с неговата починала сестра, обосноваваща присъждането на обезщетение за репариране на неимуществените вреди от загубата й. В тази връзка е изразено несъгласие с извода на съда, че не е установено жалбоподателят и неговата сестра да са поддържали изключително близки отношения, които да предполагат извънредно страдание на И.. Коментират се събраните гласни доказателства, кореспондиращи с изготвената съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице приема, че при него е налице разстройство в адаптацията и кратка депресивна реакция. Преминаването през фазите на скръбта от страна на И. е било особено болезнено, като в крайна сметка е намерил цел, на която да се посвети – да сбъдне мечтата на сестра си, като изгради общ дом, в какъвто сестра му мечтаела да живеят. Обстоятелството, че след раздялата на родителите им И. и сестра му са живеели отделно, не означава, че те не са съумели да изградят дълбока и трайна емоционална връзка помежду си.

Фактът на разделно живеене сам по себе си не представлява критерий, относим към определяне обема на вредите, като релевантните факти са съдържанието на връзката и преживяването на загубата. Разделното живеене в случая ги е сплотило, а смъртта на сестрата се отразила по тежък и болезнен начин на И..

2

Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, вместо което се постанови друго, с което се уважат изцяло исковите претенции.

Ответникът по жалба „ЗК Лев Инс“ АД заема становище за нейната неоснователност.

Против постановеното решение в частта му, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане, като недопустим, предявения иск на К. М. Л. против Т. Д. П. за сумата 1000 лв., част от общо дължимите 7000 лв., представляваща законна лихва върху обезщетение в размер на 200000 лв. за периода 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г. и е прекратено производството, е подадена частна жалба от К. М. Л.. Сочи се, че съдебният акт в тази част е постановен в нарушение на чл. 210, ал. 2 ГПК, според който не се допуска разделяне на исковете, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Въпреки цената на иска, предявеният иск за сумата 1000 лв. се намира във връзка с предмета на делото, поради което не е налице недопустимост на същия. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК. Излага още, че в случай на неподсъдност на спора, окръжният съд е следвало да прекрати производството пред себе си и да го препрати на компетентния съд, а не изцяло да го прекрати.

Искането е да се отмени решението в тази част и се върне делото за ново разглеждане от Окръжен съд Ловеч и произнасяне по предявения иск.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която не е депозирала отговор по нея.

С Определение № 260001/12.03.2024 г. по т.д. № 94/2019 г. на Окръжен съд Ловеч е изменено Решение № 260011/19.12.2023 г. по т.д. № 94/2019 г. в частта за разноските, като е осъдена „ЗК Лев Инс“ Ад да внесе в полза на бюджета по сметка на ЛОС сумата 320 лв. за възнаграждение на вещо лице, както и е оставена без уважение молбата на К. М. Л. по чл. 248 ГПК, като неоснователна.

Против Определение № 260001/12.03.2024 г. по т.д. № 94/2019 г. на Окръжен съд Ловеч е постъпила частна жалба от К. М. Л. в частта, в която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, и по-конкретно – с която К. Л. е осъден да заплати на Т. П. сумата 3 от 700 лв., представляваща разноски по делото. Излагат се доводи, че спорът не е разрешен, тъй като е налице несъвпадение на вижданията на съда и на страната относно подсъдността – на окръжен или на районен съд, предвид цената на иска, но произнасяне по същество не е реализирано.

Отправено е искане да бъде отменено обжалваното определение в тази част и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло претенцията за присъждане на разноски на втория ответник.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която не е заела становище по нея.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба, подадена от И. К. И., е в срок, депозирана е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, касаещ обжалваната част.

Пред Окръжен съд Ловеч е предявен иск от И. К. И. против „ЗК Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 50000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му С. И., причинена при ПТП на 25.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя – 18.06.2016 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307 км 3+700, около 10,20 ч., гр. Луковит, при движение с несъобразена скорост на десен завой, на мокра пътна настилка, водачът на л.а. БМВ 730Д, с рег. № ЕН39**** Т. Д. П. навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в насрещно движещия се л.а. Ауди 80, управляван от М. Х. Р.. В 4 резултат на настъпилото ПТП загива на място пътничката в л.а. Ауди 80 С. К.а И., на 19 години.

И. И. и Р. Х. са братя на С. И., които изключително тежко преживяват нейната загуба. Те били добро и задружно семейство, силно привързани един към друг. Израснали заедно, при своята майка, в атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа. Малката разлика в годините е довела до изключителна привързаност между трите деца. Те били неразделни още от ранна възраст, ходили заедно на училище, а по-късно дружали в една компания.

Отношенията между братята и тяхната сестра били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. И. и Р. изключително тежко понесли загубата на своята сестра. Загубата се отразила зле на психиката им, към настоящия момент те все още не могат да приемат и осъзнаят загубата на обичаната си сестра. Изживяният стрес се отразил върху общото емоционално съС.ие на ищците – често изпитват силен страх и безпокойство, чувстват дълбока тревога, страдат от затруднена концентрация, безапетитие и поС.но плачат.

Станали напрегнати и неспокойни, оплаквали се от нарушения в съня.

Виновният водач има застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към момента на произшествието. С оглед особено близката и трайна житейска връзка между С. И. и нейният брат И. И., то той и към настоящия момент търпи значителни морални болки и страдания от загубата на своята сестра, с продължително проявление във времето, които вреди подлежат на обезщетяване. На отправената застрахователна претенция, застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради което е предявен настоящият иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на починалата сестра на ищеца в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба са направени следните възражения: оспорва се механизма на ПТП, оспорва се противоправното и виновно поведение на застрахования водач; излагат се доводи, че виновно поведение за настъпване на ПТП има и загиналия водач, като е направено възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че той не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство, не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, както и е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, без да е извършвал изпреварване или заобикаляне. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца да 5 получи обезщетение, оспорва се акцесорната претенция за лихва, направено е възражение за погасителна давност по отношение на претендираната лихва за забава.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът и С. И. не са поддържали изключително близки отношения, които да предполагат извънредно страдание за И.. След раздялата на родителите им те са отглеждани от различни семейства, в различни населени места, и са поддържали връзка периодично. В този случай не се касае до изключителна емоционална обвързаност, надхвърляща обичайните добри отношения между брат и сестра. С оглед на това, предявеният иск е счетен за неоснователен и недоказан, и е отхвърлен, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.11.2016 г., изготвената авто-техническа експертиза и Присъда № 260008/24.09.2021 г. по НОХД № 142/2020 г. на Окръжен съд Ловеч на 25.11.2016 г., около 10,30 ч., на път ІІІ-307 при км 3+700, между гр. Луковит и с. Тодоричене, движейки се в посока с. Тодоричене, при управление на лек автомобил БМВ 730Д, с рег. № ЕН39****, Т. Д. П. нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС и по чл. 16, ал. 1 ЗДвП, като навлязла в насрещната лента на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, без да извършва маневра изпреварване или заобикаляне, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице – Й. Х.а Д., на 59 г., М. Х. Р., на 60 г. и на С. К.а И., на 19 години, за което П. е призната за виновна и съответно й е наложено наказание по цитираното наказателно производство.