Определение № 375 от 31.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Пазарджик, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20235200500426 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274 ал.1 т.1 във връзка с чл.233 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №806 от 31.03.2023г. постановено по гр.д.№20225220103967 по описа на съда за 2022г., с което на основание чл.233 от ГПК е прекратено производството по делото поради отказ от всички предявени по делото искове в тяхната цялост.

В частната си жалба с вх.№10348 от 02.05.2023г. подадена от ищцата в производството пред първата инстанция С. П. П., с ЕГН-**********, чрез пълномощника си Адв.Д-во “Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004 по фирмено дело №24/2021г. по описа на СГС, представлявано от управителя Д. М. се поддържа, че действително по делото е депозирана молба на 31.03.2023г., от която формално може да се направи извод за упражнено право на отказ по реда на чл.233 от ГПК. Твърди се, че на процесната дата ищцата не е посещавала сградата на РС-Пазарджик, като документът не е депозиран от нея, а от трето лице. Твърди се още, че на 03.04.2023г. или след 4дни от прекратяването на производството, от последната е депозирана посредством пощенски оператор собственоръчно написана молба, в която ищцата посочва, че е била принудена да подпише предварително изготвените документи за отказ от иска, за което е депозиран 1 и сигнал до Районна прокуратура Пазарджик. Предвид изложеното жалбоподателката поддържа довод, че не е направен валиден отказ по реда на чл.233 от ГПК поради липса на воля за отказ от депозираните искове. Моли да се отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и същото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалба с идентично съдържание, предмет и искане от същото лице е постъпила и на дата 15.05.2023г. и е заведена в съда под вх.№11494.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна „ИЗИ АСЕТ МЕНДЖМЪНТ“ АД, ЕИК131576434 в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата, доколкото в последната не се излагат пороци на обжалваното определение предвид и на предмета на защитата, която се преследва по този процесуален ред, а именно оспорване допустимостта и правилността на определението за прекратяване, а не валидността на формираната у страните воля. Твърди се, че ако отказът от иск е опорочен, това е основание за прогласяване на неговата нищожност или унищожаване по исков ред, а не с частна жалба като признаването на порока с влязло в сила съдебно решение е основание за отмяна на определението за прекратяване на производство. Цитира се решение №141 от 14.07.2016г. по гр.д.№ 7446/2014г. на ВКС-4-то г.о. Като следващ довод се изтъква, че отказът от иск по чл.233 от ГПК е един способите за десезиране на съда относно искането за защита, въз основа на което са възникнали процесуални правоотношения между съда и страните по делото. Като с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес, отказът от иска поражда задължение за съда да прекрати производството по делото, в каквато връзка също се сочи установена съдебна практика, която е в смисъл, че отказът от иска е неоттегляем, след като съдът се е произнесъл по него. Акцентира се, че след като е налице волеизявление за отказ от иск, което не е било оттеглено до постановяване на прекратителното определение, като последен възможен момент, то последното е законосъобразно при липса на изискване отказът да бъде обоснован или аргументиран. В отговора са изложени факти и обстоятелства предмет на предявения иск, като се сочи че между страните на 29.03.2023г. е сключено споразумение за уреждане на отношенията възникнали между страните по договори за заем, като същото и уговорките в него представлявали новонастъпили факти, които следвало да се вземат под внимание от въззивния съд, като чрез него със споразумение 2 страните са уредили отношенията си по договор за заем №3149528, без повече която и от страните да има претенции към другата по изпълнението и валидността на задълженията, като в изпълнение на задълженията си по споразумението от длъжника П. е подала отказ от иск по делото. И декларация от последната, че няма претенции по отношение на който и да е договор с дружеството. Излагат се и довод за липса на правен интерес от воденето на делото поради недопустимост на исковете поради отпадането му настъпило в ход на делото. Моли да се потвърди обжалваното определение.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

На 16.12.2022г. пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство от С. П. П., с ЕГН-********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК-131576434, с искане да приеме за установено между страните нищожността на клауза на чл.4 от Договора за заем №3149528, предвиждаща обезпечаването на сключения между страните договор за заем от 750лв чрез гарант-две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следва да отговарят на изискванията-да представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният му размер да е минимум 1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител и да има чисто ЦКР, както и предвидена неустойка при неизпълнение на обезпечението в размер на 370лв, плащана разсрочено.

Втората претенция на ищцата е да се осъди на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, ответното дружество да й заплати сумата в размер на 50лв, като частичен иск от 370лв, представляващи недължимо платени суми по договор за паричен кредит ведно със законната лихва. Посочените основания за претендираната нищожност на договора за заем са неравноправна клауза по чл.4 , като нищожна по чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП- за заплащане на необосновано висока неустойка от 350лв, заобикаляне на ЗПК и нормата на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК за размера на задължението на длъжника при забава и противоречие с добрите нрави, невключване на неустойката в размера на ГПР водещо до заобикаляне на чл.19 от ЗПК, неяснота кои разходи са включени при формирането на ГПР.

Ответникът по исковете в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен 3 отговор №3600 от 14.12.2023г. в който претенциите са оспорени като недопустими поради липса на правен интерес и недопустимо съединяване на установителния с осъдителния иск, а по същество са изложени подробни доводи за неоснователност на претенциите.

Делото е насрочено в открито съдебно заседание за което исковият съд е изготвил проекто-доклад по чл.146 от ГПК, с определение №782 от 29.03.2023г., и с разпореждане да се връчи на страните, допуснал е съдебносчетоводна експертиза и е насрочил открито съдебно заседание за 09.05.2023г.

Преди да бъде връчен препис от цитираното определение, лично от ищцата С. П. П., с посочени ЕГН и постоянен адрес, е депозирана в РСПазарджик писмена молба /заявление/, заведено с вх.№7808 от 31.03.2023г. с която заявява, че на основание чл.233 от ГПК прави отказ от всички предявени в производството искове в тяхната цялост. Със същото заявление ищцата е оттеглила на основание чл.35 от ГПК пълномощията на процесуалния си представител по делото. Под молбата ищцата собственоръчно е изписала трите си имена и допълнително е положила и подпис/параф/, със синя химикална паста. Видимо ръкописния текст и подписа не се различават от нотариално заверено пълномощно от 26.10.2022г. за учредената представителна власт на ищцата в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“-София /пред нотариус Б. О. рег.№3510 от 26.10. 2022г. с район РС-Пазарджик/.

С определение №806 от 31.03.2023г. съдът след като е констатирал, че е сезиран със заявление от страна на ищцата ,че прави отказ от всички предявени по настоящото дело искове, както и че оттегля пълномощията си, приема, че е налице хипотезата на чл.233 от ГПК като за направения отказ от исковете не е необходимо съгласие на ответника, поради което делото ще следва да бъде прекратено. Прекратяването на производството е постановено в последния работен ден на м.март 2023г. и на седмицата-петък, присъствен ден. В първия работен ден на следващата седмица-понеделник, трети април, от същата ищца, но чрез процесуалния й представител /еднолично адвокатско дружество/

ЕАД “Д. М.“ постъпва друга молба с противоположно съдържание, че не се поддържа депозирания отказ от иска и че никога страната не е имала воля за отказ от иска. Твърди се, че същата е посетена от 4 лица, представящи се за служители на ответното дружество, с подготвени документи, които тя е подписала под натиск и че при нея никога не е имало реална воля за отказ от исковете, за което била сезирана и Районна прокуратура Пазарджик. Към молбата няма приложена никаква документация за извършеното посещение в дома й, нито изложени данни кога това се е случило, какъв е бил предмета на разговора, в както точно и как се е изразил упражнения върху нея натиск-чрез действия или бездействия, заплахи и други форми, защо веднага не се е обърнала към Прокуратурата, като представените собственоръчно изготвени от П. молби и жалби са с дата на изготвяне 31.03.2023г., но без заверка на датата и на подписа на издателя им, както и липсват данни кога точно са депозирани и заведени в съответните институции. Молбата на С. П. следваща депозирания от нея отказ от исковете, и с искане да не се взима в предвид депозирания от нея отказ, е подадена чрез куриер на фирма ЕКОНТ на дата 01.04.2023г. и е заведена в деловодството на РС-Пазарджик под №7956 от 03.04. 2023г., тоест след вече постановеното от съда прекратително определение

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма и в изпълнение на императивното си задължение да прекрати производството поради десезирането си от страна на ищцата с нарочна молба за отказ от предявените срещу ответното дружество искове при условията на чл.233 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Жалбоподателката поддържа, че тя лично е подписала молбата адресирана до съда с която се отказва от предявените срещу ответното дружество искове, като е изписала собственоръчно трите си имена и се е и подписала. По този начин тя е изразила правно валидна воля с която исковият съд се е съобразил и е прекратил делото. Това , че тя не е подала лично молбата в съда не опорочава нейната воля.

В частната си жалба жалбоподателката С. П. изобщо не конкретизира и не индивидуализира лицата, които са я посетили в апартамента й, техните имена, как е разбрала, че това са представители на ответното дружество за да ги допусне, и най-вече как, и с какви действия или бездействия и как точно 5 тя е била принудена и от кого да се откаже от делото, била ли е заплашена и от кого и как, каква е причината за да допусне евентуално непознати лица в апартамента си, как се казват същите, въз основа на какви действия на тези лица, от какво и защо тя се е почувствала застрашена; в какво точно се е изразила упражнената спрямо нея принуда -емоционална, физическа, психическа или друга. Какво точно е породило твърденията на жалбоподателката до Р Прокуратура- Пазарджик, че е изпитвала силен страх и уплаха, колко и какви точно документи е подписала и дали сред тях е и молбата за отказ от иска.

За твърденията си в жалбата за упражнен някакъв неопределен по характер и естество натиск и принуда върху нея, жалбоподателката не е представила никакви доказателства. Сигнализирането на РП-Пазарджик също не е свързано с представяне на конкретни документи, които да правят вероятно твърдението й за упражнен спрямо нея натиск и принуда от трети лица от дружеството ответник.

Предвид липсата на такива доказателства, жалбоподателката С. П. факти са останали недоказани. твърдените от

Освен това предмет на настоящото производство е валидността допустимостта и правилността досежно обжалвания съдебен акт с който се прекратява производството и дали правилно съдът е приложил процесуалния закон. По делото пороци от такъв характер няма. Доколкото в жалбата се твърди, че е налице опорочен отказ от иска, в смисъл, че ищцата не е изразила свободна воля да си оттегли исковете, а това е направено под някаква форма на принуда, заплаха или натиск, неконкретизирана точно от жалбоподателката, то редът за защита в този случай е чрез иницииране на исков процес за прогласяване на нищожността или унищожаемостта му, като признаването на порока с влязло в сила съдебно решение представяла последващо основание за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото и неговото възобновяване. Такъв исков процес и с такива правни последици няма как да се развие в рамките на настоящото въззивно частно производство по проверка само на законосъобразността и правилността на обжалваното прекратително определение.