Решение № 787 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г.А при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно наказателно дело № 20251110213075 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Р. Р. от гр. София, чрез адв. Ч. Т. - САК срещу наказателно постановление (НП) №25-4332-005765/20.03.2025 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП като издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон и при липса на доказателства относно съставяните и издавани документи. Оспорва се жалбоподателя да е бил управлявал личния си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № **********. Претендират се деловодни разноски при уважаване на жалбата.

Жалбоподателят редовно призован се явява в едно от проведените съдебни заседания. За него в съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на издадените актове, тъй като проверката била извършена на места, които са забранени за контрол от служители на О „ПП“. Фактът, че е „паркинг“ не се установявало от официални документи, като не можело със свидетелски 1 показания да се оборват официални документи. Претендират се разноски в размер на 1200 лв.

За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да не се приемат изявленията в същата и направените по време и в хода на съдебното следствие изявления като несъстоятелни. Приложени са писмени бележки, касаещи делото по същество, които поддържа. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и се прави възражение по отношение на адвокатското възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 27.01.2025 г. вечерта на гости на жалбоподателя бил свидетеля Н. Г. и дъщерята на жалбоподателя. Към 22:00 ч. по телефона звъннала жената на Т. по телефона и му казала, че трябва да оправи парното на автомобила след като се върне, тя била по това време на гости на родителите си в ***, тъй като мръзнела в автомобила. Като се върнала към 02:00 ч. жалбоподателят и свидетелят Н. Г. слезли, за да погледнат автомобила. Лекият автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № ********** бил спрян пред гаража, който представлява гаражна клетка, на жалбоподателя, на пряко, в ливадата, за да бъде удобно да го погледнат. След около десет минути свидетелят Н. Г. се прибрал в апартамента, а жалбоподателят останал. Сутринта на 28.01.2025 г. в апартамента се прибрал и жалбоподателят, който казал на свидетеля Н. Г., че е дошла полиция и му е взела документите, както и е свалила регистрационните табели на автомобила.

Видно от представената скица, одобрена с Решение №608 по протокол №46/10.09.2009 г. на СОС, касаещ м. „***“, блокове с номера *** и *** са долепени един до друг, а пред тях и зад тях няма обозначение за паркинг.

Свидетелят Д. живеел през м. януари 2025 г. в ***********, който имал два входа, като в задната част на блока имало гаражни клетки и места, на които паркирали автомобили. На 28.01.2025 г. свидетелят Д., който по това време работел в снегопочистването и бил дежурен от 5:15 ч. видял, че черно *** е било спряло под ъгъл на милиметри от колите. Почукал на шофьорското стъкло, тъй като видял мъж, облегнат на волана в неестествена поза. Мъжът отреагирал трудно, но слязъл от автомобила, затворил го и нищо не му 2 отговорил, като тръгнал да заобикаля блока. Свидетелят Д. не можел да излезе с автомобила си, поради така спрялото *** и се обадил на тел.112.

Успял да се придвижи с друг превоз до работата си и тъкмо наближил, когато след 15 минути диспечера от тел.112 му се обадил да се върне. Свидетелят Д. се върнал на място и там имало патрул. Човекът от ***-то отново бил в автомобила, но последният бил изнесен на около 3 метра назад по права линия, след като Д. е напуснал мястото. Полицейските служители от патрула съобщили на Д., че са намерили човекът в ***-то на седалката в спящо състояние. Към 05:30-06:00 часа наизлезли и други съседи, които поради начина на спиране на ***-то също не могли да излязат с автомобилите си.

Дошлият на място патрул не предприел действия. На място дошъл и втори патрул, който също не предприел действия. Към седем без нещо дошъл трети патрул, тъй като смяната на първите два патрула била приключила. При което човекът от ***-то излязъл от автомобила, залитайки и го подпряли полицаите да не падне. Към седем и нещо дошъл екип на КАТ, тъй като и други били сигнализирали на тел.112 за случая. Полицейските служители поискали от свидетеля Д. да се подпише, за това, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван от служителите на КАТ. Това се случило пред него на четвъртия екип, който бил от КАТ. Свидетелят Д. не е виждал жалбоподателят да управлява автомобила, нито да го мести в негово присъствие. Когато жалбоподателят отворил вратата на автомобила от него замирисало на застоял въздух, като на съседната на шофьорското място седалка имало бутилка с уиски. Когато отишъл на място Д. автомобилът не бил управляван и като се върнал на място автомобилът не бил управляван. Вписаното от него в писменото сведение твърди, че е по диктовка на полицай от 09 РУ.

Актосъставителят В. Г. си спомня, че е било в тъмната част, рано сутринта на обособено място около блокове за паркиране. Когато пристигнал имало патрул на 09 РУ, които били взели документите на жалбоподателя, а него го заварили да седи на шофьорското място в автомобила, който бил паркиран. При разговор с него, установили, че е в нетрезво състояние, лъхал силно на алкохол и залитал, не можел да пази равновесие като излязъл от автомобила. Отказал проба за алкохол с Дрегер 7510 +, № ARNJ 0024 и му е издаден талон за кръвна проба №107731. Същият отказал да подпише талона за изследване, което е потвърдено от М. Г. Г., с посочени три имена и положен подпис.

3

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, с № 3338675 на 28.01.2025 г. от мл. автоконтрольор В. Г. при О „ПП“-СДВР, оправомощен със Заповед №513з9762/13.09.2024 г., за нарушение, което е квалифицирано като такова по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е отказал да подпише акта. Това обстоятелство е потвърдено от служител на МВР, с вписани три имена и положен подпис.

Съставени са три броя докладни записки по случая.

Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши инспектор Г. В. Б., назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства: заповед на министъра на вътрешните работи, както и гласните: показанията на свидетелите В. Г., Н. Г. и Д., които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени. Съдът не е взел предвид и не кредитира писменото сведение от Д., тъй като същият в показанията си в хода на съдебното следствие посочи, че вписаното не отговаря на това, на което е бил очевидец, а е писал под диктовката на служител от 09 РУ-СДВР.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми.

АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи. АУАН е съставен след като са събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от актосъставителя. Подробно и пълно е описана 4 фактическата обстановка на нарушенията, както в акта, така и в НП и същите съответстват на посочените като нарушени правни норми от ЗДвП. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.

Съгласно чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бил в сила и действал към момента на деянието на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

От събраните по делото доказателства не се установява извършването на нарушението по този състав, доколкото жалбоподателят към момента на отказа да бъде изпробван не е имал качеството на водач на лек автомобил по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП.

Жалбоподателят е бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол от органите на О „ПП“-СДВР в 07:30 ч. Като към този момент както свидетелят очевидец Д., който и първият път, когато го е видял на шофьорската седалка, не е установил да е управлявал МПС-то, в което се е намирал, а и такова управление на МПС-то не е било установено и от актосъставителя свидетеля В. Г.. Поради което нито към момента на подаване на сигнала на тел.112 от свидетеля Д., нито при връщането му на място, до поканата да бъде изпробван с Дрегер, жалбоподателят не е имал качеството на водач на МПС.

Предвид което не е осъществено от него визираното административно нарушение по чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за жалбоподателя. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен. На същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на 1200 лв.

Делото не представлява фактическа и правна сложност, предвид което, съобразявайки, че са представени доказателства за заплащане на адвокатско 5 възнаграждение пред първоинстанционния съд, а именно 1200 лева, което е равностойно на 613, 55 евро и независимо от възражението за прекомерност, предвид чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. ал. 2, 3 изр. от ЗАНН, който предвижда, че: „Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“ Тези разноски следва да бъдат възложени за заплащане на наказващия орган.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-4332-005765/20.03.2025 г. на началник група към О „ПП“-СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: *** *******, с БУЛСТАТ ******* да заплати на Т. Р. Р., с ЕГН ********** от ************ за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд сумата в размер на 613, 55 (шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента) €.

Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6