Решение № 406 от 03.05.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 03.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА мл. с. ИВА НЕШЕВА, при секретаря Елка Григорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНЧХД № 5728 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда №

488062/14.09.2018 г. по НЧХД № 7457/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 137-ми състав, е признал подс. И.П.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“, в размер на 1 500 лева. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на частния тъжител (ЧТ) В.Н.Б. сумата от 2 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, като частично е отхвърлил приетия за разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск до пълния му предявен размер от 6 000 лева. Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимото лице да заплати на ЧТ В.Н.Б. направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на СРС държавната такса върху уважената част от гражданския иск, а също и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата от пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако разноските за съда не бъдат заплатени доброволно.

Недоволни от така постановената присъда са останали упълномощения защитник – адв. А.Р., САК, на подс. Д., както и упълномощения повереник - адв. Е.Б., БлАК, на ЧТ и граждански ищец (ГИ) В.Б., които, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, са депозирали въззивни жалби.

Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия бланкетно се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с доказателствата по делото. Желае се отмяната му.

Упълномощения повереник на ЧТ и ГИ също изтъква във въззивната си жалба, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, в частта му относно наказанието и в гражданско

– правната му част. Застъпва се, че не са налице законовите предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК спрямо подсъдимия, защото не са събрани доказателства за неговото необременено съдебно минало към момента на постановяване на решението. Сочи се, че дори такива предпоставки да се приеме, че са налице, наложеното административно наказание „глоба“ e в изключително малък размер, неотговарящ на обществената опасност на дееца и на деянието.

Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се излага, че същото не отговаря на степента и интензитета на засягане на телесната неприкосновеност на ЧТ и ГИ, нито на огромния му стрес, психически травми, душевни терзания и страх. Желае се отмяна на решението на първостепенния съд и постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде осъден за извършено престъпление по чл. 130 от НК на някое от алтернативно предвидените за това инкриминирано деяние наказания.

Алтернативно, отправя се искане за увеличаване размера на наложеното административно наказание „глоба“ до максималния предвиден такъв – 5 000 лв.

Желае се и уважаване на предявения граждански иск в цялост.

С подадените въззивни жалби не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 04.02.2019 г., въззивният съд, след като се запозна с жалбите на страните, както и с приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 18.02.2019 г., повереникът на ЧТ и ГИ В.Н.Б.

– адв. П., САК, поддържа оплакванията във въззивната жалба, досежно явната несправедливост на наложеното административно наказание и занижения размер на присъденото обезщетение за вреди. Намира, че определянето на следващото се на дееца административно наказание от първия съд в размер, близо до минимума, не съответства на степента на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Сочи, че първият съд правилно е отчел, че е налице агресивно, безпричинно извършване на деянието, безцеремонно нахлуване в дома на пострадалия, които сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието.

Изтъква, че с оглед тези обстоятелства, справедливият размер на административното наказание „глоба“ следва да е към средния, предвиден в закона, размер. Изнася, че при определяне на обезщетението на пострадалия, първият съд е отчел наличието на негативни изживявания от страна на тъжителя, налагащи присъждане на обезщетение, но неправилно е преценил адекватния за репариране на претърпените болки и страдания размер на обезщетението. Счита, че поисканият размер на гражданското обезщетение от 6 000 лева е адекватен и уважаването му в пълен размер е основателно. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен до пълния му предявен размер като основателен и доказан, ведно със законните лихви върху тази сума. Претендира и направените по делото разноски.

Изразява становище, че жалбата, депозирана от защитата на подсъдимия, е неоснователна. Сочи, че първият съд правилно е отчел, че авторството на деянието е доказано, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, както и че тъжителят Б., отблъсквайки подсъдимия и защитавайки себе си и съпругата си, е действал при условията на неизбежна отбрана, като не е допуснато превишаване на нейните предели. Намира, че деянието на тъжителя Б. не е престъпно, поради което и искането на защитата на подсъдимия за приложение на института на реторсията, се явява неоснователно.

ЧТ В.Н.Б. поддържа доводите, изложени от повереника.

Защитникът на подсъдимия И.П.Д. поддържа въззивната жалба, по изложените в нея съображения. Намира, че първият съд неправилно е кредитирал единствено и само показанията на съпругата на ЧТ – св.Н.Б., и не е кредитирал показанията на съпругата на подс. Д. и нейната сестра. Счита, че по делото са събрани убедителни доказателства за провокативното поведение на семейството на тъжителя спрямо подсъдимия, изразяващо се в това, че многократно, в почивни дни, в нарушение на чл. 2 и чл. 3 от Наредба №

1 на Столичния общински съвет за обществения ред, семейството на ЧТ е извършвало ремонтни дейности, по време, когато малкото дете на подсъдимия е спяло. Заявява, че в случай, че се разгледат показанията на св. Делчева и нейната сестра, изводите по отношение на приложението на института на неизбежната отбрана биха били съвсем различни. Желае жалбата на повереника на ЧТ да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Подсъдимият И.П.Д., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на подадените въззивни жалби.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните жалби, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивните жалби са подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събраните пред относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи на доказване – експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - обясненията на подс. Д. (л. 53/гръб – л. 54/гръб от съдебното производство), показанията на свидетелите Л.С.Б. (л. 55 – л.

55/гръб от съдебното производство), Е. Р.А.(л. 55/гръб – л. 56 от съдебното производство),Г.А.С.(л. 56 – л.

56/гръб от съдебното производство), В. А.С.(л. 56/гръб – л. 57 от съдебното производство), Щ.К..Я.(л. 95 от съдебното производство), П.С.Й.(л. 111 – л.

111/гръб от съдебното производство), Д.С.А.(л. 146 – л. 146/гръб от съдебното производство), В.Й.М.(л. 154 – л. 154/гръб от съдебното производство), А. П.А.(л.

160 от съдебното производство) и Б.Н.М. (л. 169/гръб от съдебното производство); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на съдебномедицинско удостоверение №

761/2015 г. (л. 6 от съдебното производство), обменна карта, издадена от Военномедицинска академия №

2567/25.10.2015 г. (л. 7 – л. 8 от съдебното производство), амбулаторен лист № 000013 от 25.10.2015 г. (л. 9 от съдебното производство), съдебномедицинско удостоверение № 752/2015 г. (л. 33 от съдебното производство), справка за съдимост на подс. Д. (л. 40 и л. 164 от съдебното производство), материали по пр. пр. №

53094/2015 г. по описа на СРП, приключила с постановление на прокурор при СРП от 13.04.2016 г. за отказ от образуване на наказателно производство (л. 66 – 91 от съдебното производство), справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София (л. 93 от съдебното производство), писмо от административния ръководител на СРП № 2166/25.07.2018 г., с приложена към него справка от СРП „Следствен надзор“ и „Наказателно-съдебен надзор“ (л.

146 и л. 147 от съдебното производство) ; способи на доказване - заключения на съдебномедицинска експертиза по отношение на ЧТ Велислав Н.Б. (л. 43 – л. 44 от съдебното производство), съдебномедицинска експертиза по отношение на И.П.Д. (л. 100 – л. 102 от досъдебното производство), техническа експертиза №

100-Ф/2018 (л. 134 от съдебното производство) и веществено доказателство – оптичен носител, съдържащ запис от постъпили повиквания към телефон за спешни повиквания 112 от телефон 0888/847.458 от 25.10.2015 г.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерни факти е формирано въз основата на по съществото си правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя в по-голямата им част доводите и съображенията му, относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства и доказателствени средства и използваните способи на доказване - експертизи. При формиране на изводите си по фактите, съдът е дал вяра на показанията на св. Л.Б., Е. С. и П.Й., като е преценил, че същите са еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Съдът не е дал вяра на обясненията на подс. Д. и показанията наГ.С. и В. С., относно съобщеното от тях за развитието на конфликта, като е преценил, че се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Заключенията на съдебномедицинските и техническа експертизи първият съд е кредитирал изцяло, като обективни, компетентни и безпристрастно изготвени. При формиране на изводите си по фактите, обаче, първият съд е анализирал неправилно обясненията на подсъдимия и показанията на св. Л.Б., по отношение на поведението на св.Г.С. след началото на конфликта, а също така е неглижирал показанията ѝ и останалите, събрани по делото писмени доказателствени средства, по отношение на получените от нея самата телесни увреждания от подсъдимото лице.