Определение № 2330 от 30.08.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2109/2024
- Вид
- Определение № 2330
- Подписан
- 30.08.2024
- В сила
- 30.08.2024
- Състав
- Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2330 гр. Пловдив, 29.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502109 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Л. К., ЕГН **********, чрез адв. Р. Д. Д., като пълномощник, против Определение №7488/18.06.2024г., постановено по гр.д.
№8348/2024г. по описа на Районен съд –гр. Пловдив, XXIII гр.състав, с което е върната искова молба с правно основание чл. 439 ГПК, предявена срещу „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК 202317122 и е прекратено производството по делото.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателката счита така постановеното определение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи, че правен интерес от предявяването на иск по чл.
439 ГПК бил налице, както по отношение само за главницата, така и по отношение само за лихвата, тъй като това били различни вземания, за които се прилагали и различни давностни срокове. Погрешен бил изводът на съда, че длъжникът трябвало да въведе като предмет на иска цялото изпълняемо право. Ищецът преценявал обема на търсената от него защита, като негово право било да въведе в предмета на делото установяването на недължимостта само на главницата. Отделно от това, с погасяването по давност на главното задължение се погасявали и акцесорните вземания за лихви.
Това обосновавало правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК само по отношение на едното вземане по издаден изпълнителен титул. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на РС – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, като аргументите за верността на този извод са следните:
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото районният съд е приел, че въпреки дадените указания, исковата молба на В. Л. К. е останала нередовна, тъй като същата не обосновала правния си интерес от водене на иск по чл.
439 ГПК само за част от вземането по издадения изпълнителен лист, а именно само за 1 главницата. Решаващият съд приел, че предмет на иска по чл. 439, ал.1 ГПК е изпълняемото право, така както било възпроизведено в изпълнителния лист. Тъй като длъжникът имал интерес да се формира СПН върху цялото вземане по изпълнителния лист, то било необходимо като предмет на иска да бъде въведено цялото изпълняемо право. Допустимо било претенцията да бъде въведена като частична, но това следвало да бъде заявено изрично. Първоинстанционният съд приел, че при предявен иск само за част от вземанията по изпълнителния лист, а именно само за главницата, то след влизане в сила на решението, ищцата не могла да се позовава на акцесорността за обосноваване погасяването на вземането за неустойка и лихва, тъй като тяхната ликвидност и изискуемост били установени в заповедното производство.
На първо място, в исковата молба са изложени твърдения за образувано изпълнително дело №1317/2010г. по описа на ЧСИ Л.М въз основа на представен изпълнителен лист от 23.09.2010г. срещу В. К. и С.Р. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, за сумата в размер на 4131.52 лв., ведно със законната лихва за периода от 15.09.2010г. до изплащане на задължението. Посочено е, че останалите суми по изпълнителния лист не били предмет на исковата молба. Сумите, предмет на принудителното изпълнение били погасени по давност, тъй като от 13.06.2013г. до предявяването на исковата молба не били извършвани никакви изпълнителни действия, с оглед на това настъпила перемпция и изпълнителното дело се прекратило на 26.06.2017г.
Съгласно установената съдебна практика правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора – ответник, въз основа на което последният може да поиска образуване на изпълнително производство. Предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличие на правен интерес от търсената защита. Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването на дадено правоотношение. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ответникът претендира наличие на вземане, което се отрича от ищеца. Искът по чл. 439 ГПК е правно средство за установяване несъществуването, съответно погасяване на изпълняемо право, обективирано в изпълнителния лист. От изложеното е видно, че правният интерес от предявяването на иска по чл. 439 ГПК е обусловен от наличието на изпълнителен титул. Най-често това е изпълнителен лист, който от своя страна може да съдържа различни по вид вземания / за главница, за лихва, неустойка и т.н./, чието принудително събиране се търси от кредитора. Правният интерес не е предпоставен от необходимостта в предмета на исковата молба по чл. 439 ГПК да бъдат включени всички вземания, които фигурират в издадения изпълнителен лист. Следва да се спомене, че именно ищецът инициира образуването на исковото производство чрез предявяването на иск. Именно той определя и предмета на делото и от неговата воля зависи дали ще търси защита на всички свои права или напротив – само за част от тях.
На следващо място, длъжникът може да оспори вземането на кредитора по този ред само въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Най-често, това е фактът на настъпила погасителна давност. Когато в изпълнителния лист се съдържат различни вземания на кредитора, то възможно е, погасителната давност за всяко едно от тях да настъпи по различно време. Това предпоставя и възможността за длъжникаищец, предявявайки срещу своя кредитор иск по чл. 439 ГПК, да поиска от съда да признае за установено, че точно конкретно вземане е недължимо. Всичко това води до 2 извода, че за ищеца съществува правен интерес да води това производство, независимо дали оспорва всички вземания, съдържащите се в изпълнителния титул или пък оспорва само част от тях, по отношение на които са настъпили такива факти, водещи до тяхното погасяване.
Предвид изложеното, съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от водене на настоящото дело. Постановеното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №7488/18.06.2024г., постановено по гр.д.№8348/2024г. по описа на Районен съд –гр. Пловдив, XXIII гр.състав
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3