Определение № 6716 от 09.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6716 гр. София, 09.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110138263 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. Ц. П., чрез адв. З. Т., с която срещу ответниците Б. Н. П., М. Н. П., П. Г. П. и А. Н. Ж., са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва:

По 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 3, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, за който е съставен Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 184, том втори, рег. № 7386, дело № 356 от 2024 г., сключен между ответниците Б. П. и А. Ж., поради това, че дарението или мотивът, поради който то е направено, са противни на закона;

По чл. 26, ал. 2 пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, за който е съставен Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 184, том втори, рег. № 7386, дело № 356 от 2024 г., сключен между ответниците Б. П. и А. Ж., поради липса на основание за сключването му;

По чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение, като симулативен и прикриващ продажба, съединен с иск п чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка;

По чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на общо 4/6 идеални части от имота, прехвърлени на ответника Ж. за сумата 57 000 лева.

С исковата молба ищецът твърди, че с ответниците П. П., Б. П. и М. П. притежавали в съсобственост при идеални части: 2/6 за ищеца; 2/6 за П. П.; 1/6 за Б. П. и 1/6 за М. П., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** съгласно КККР на гр. София с площ от 1631 кв. м., номер по предходен план 40, квартал 37, който съгласно документ за собственост представлявал НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 1680 кв. м., находящ се в гр. София, район Подуяне. Твърди да е придобил идеалната си част от правото на собственост по наследяване от своя баща Ценно Г. П.. След смъртта на баща си е правил опити да изкупи идеалните части на останалите съсобственици, но до такава сделка така и не се стигнало. През м.02.2024 г.

Б. П. го уведомила, че е възложила на брокера Н. А. да намери купувач за имота.

Появил се купувач и била проведена предварителна среща, на която ищецът настоявал цялата продажна цена по сделката, дължима към него, да бъде преведена по банков път. Купувачът настоявал за друго с цел спестяване на такси и разноски по сделката.

По време на срещата П. П. се вклщчил по телефона, като също настоявал за заплащане 1 на цената по банков път. Купувачът изразил несъгласие с това предложение и така срещата приключила. На 22.03.2024 г. ищецът получил телефонно обаждане от брокера, която настоявала да продаде неговата част на много ниска цена, тъй като останалите съсобственици вече били продали своите идеални части. Ищецът извършил справка в Агенция по вписванията и установил, че на 15.03.2024 г. Б. П. е дарила на ответника А. Ж. 1/100 част от нейната 1/6 ид.ч. от имота, като в същия ден всички останали съсобственици продали идеалните си части на Ж.. Твърди, че намеренията на всички съсобственици са били имотът да бъде продаден. Поддържа, че извършеното дарение е симулативно, че със същото се прикрива продажба с цел да се заобиколи изискването на чл. 33 ЗС – прехвърлените идеални части да бъдат предложени за изкупуване на ищеца. Излага подробни съображения относно наличието на симулативност на дарението, както и че със същото в действителност е прикрит договор за покупко-продажба. Счита, че следва да се приложат правилата за прикритата сделка, за да упражни ищецът правото си да изкупи дяловете на останалите съсобственици по реда на чл. 33 ЗС. Развива съображения, че договорът за дарение е нищожен поради липса на основание за сключването му, поради липсата на дарствено намерение у дарителя. Навежда доводи за нищожност на дарението и поради това, че самото то и мотивът, поради който е направено противоречат на закона, тъй като чрез него се накърнявало правото на ищеца по чл. 33 ЗС, което заявява, че иска да упражни по съдебен ред. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото, заявява искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели – двама при режим на довеждане и един при призоваване, да се изискат от нотариус М. нотариалните дела по съставянето на нотариалните актове, да се издаде съдебно удостоверение във връзка с изпълнителните дела, образувани срещу ответника Б. П..

Ответникът П. П., чрез адв. С. Й., оспорва предявените искове. Ищецът никога не бил предлагал на останалите съсобственици да изкупи дяловете им. Сочи, че не са били в добри отношения по повод спор, касаеш друг съсобствен на страните наследствен имот. Продажбата на имота била инициирана от Б. П., която се нуждаела от средства с оглед влошеното си здравословно и материално състояние. Другите ответници също искали да продадат своите части от имота, за които свои намерения уведомили ищеца. След като бил уведомен ищецът не предложил да изкупи дяловете им, още по-малко цена за същите. П. П. дори предложил на ищеца да изкупят заедно дела на Б. П., но ищецът замълчал, което ответникът приел като отказ. Б. П. помолила своя приятелка да потърси купувач за имота, като същата не поискала възнаграждение за посредническата си услуга. Твърди Ж. да е бил познат на Б. П. и да й е помагал, като й е осигурявал лекарства и транспорт, за което П. му била много благодарна и искала, за да изрази благодарността си за положените от Ж. за нея грижи да му дари част от нейния дял от имота. Купувачът предложил да изкупи и дела на ищеца, като се съгласил да преведе сумата по банков път, но ищецът отново заявил, че ще си помисли. Останалите приели предложената им цена. По-късно ответникът П. П. провел разговор с ищеца, който отново казал, че ще помисли дали да продава и не предложил да изкупи частта на П. П.. Счита, че правото на ищеца по чл. 33 ЗС не е накърнено, а напротив – ищецът с действията си препятствал ответниците да продадат своите части, които е имал възможност да изкупи. Излага съображения относно действителността на извършеното от ответника П. дарение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът М. П. е подал становище по предявените искове след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, с което оспорва същите. Излага аналогични на изложените от ответника П. П. съображения. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на 2 разноски.

В срочно постъпил отговор, подаден от ответника Б. П. последната оспорва исковете. Сочи, че ищецът никога не й е предлагал да изкупи собствените й идеални части от имота, тъй като помежду им отношенията не били добри с оглед наличието на спор относно друг съсобствен на страните имот. Допълва, че здравословното и материалното й състояние са силно влошени, като е уведомила останалите съсобственици, че това са причините да иска да продаде идеалните си части от процесния имот. М. П. и П. П. също били съгласни да продадат дяловете си. Ищецът се съгласил да се потърси купувач, на който имотът да бъде продаден. Тогава се обадила на позната – Н. А., която обещала да помогне, като намери купувач за имота.

В края на 2023 г. се появил купувач, който се оказал познат на ответницата П.

(четвъртият ответник Ж.), който две години по-рано й предоставил безвъзмездно употребяван лаптоп за ползване. Случвало се да я закара с автомобил на рехабилитация, както и да й купува лекарства, без да поиска пари. Когато разбрали, че именно Ж. е потенциалният купувач се зарадвали, а той обещал да продължи да й помага с каквото може. Провела се среща с купувача, на която присъствал и ищецът.

Ж. предложил цена за целия имот. Отрича да е имало предложение от страна на Ж. цената да бъде заплатена по различен начин, а не по банков път. Ищецът заявил, че ще си помисли, а останалите ответници били съгласни с договорените условия. Ищецът освен това не предложил тогава на останалите съсобственици да изкупи дяловете им на предложената или по-висока цена. Ищецът е бил уведомен за датата на сделката, като не отговаряло на истината твърдението да е узнал за нея след извършена справка.

Излага съображения, че у нея се породило желание да изрази благодарността си към Ж. за вече оказаната й помощ и поетото обещание да й помага и в бъдеще. Оспорва исковете за прогласяване на нищожността на договора за дарение. Оспорва и иска по чл. 33 ЗС. Претендира разноски за производството.

Ответникът Ж. е подал в срок отговор, с който оспорва предявените искове.

Поддържа, че дарственият акт, извършен по отношение на него е осъществен от ответника П. напълно съзнателно с оглед наличието на предшестващи договора за дарение помежду им отношения. По повод осъществявана от ответника търговска дейност, ответницата П. се била свързала с фирмата на Ж., тъй като търсела евтин употребяван лаптоп, Ж. посетил дома й, а като видял в какви условия живее и колко влошено е материалното й положение, решил да й подари лаптоп, който не бил особено скъп. Закарал я също на рехабилитационни процедури, изчакал я и я върнал до дома й, като закупил и предписаните й лекарства. Няколко пъти след този случай ответникът я карал за извършване на процедури и я връщал до дома й. Когато се срещнали по повод продажбата и с изненада установили, че се познават, П. заявила, че иска да му се отблагодари за помощта по някакъв начин. Намира дарението за напълно обоснована благодарност за помощта, която й е оказал във времето. Оспорва този договор да е нищожен на всяко от завените от ищеца основания, както и твърденията на ищеца купувачът да е изразил нежелание за превеждане на цената по банков път.

Ищецът бил уведомен за датата и мястото на сделката. Намира за неоснователен и иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Моли за отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски. Заявява искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелствата при воденето на преговорите за продажба на имота.

По предявените искове за прогласяване на нищожността на договора за дарение в тежест на ищеца е да установи твърдените пороци на сделката, а именно, че същата е нищожна поради противоречие със закона, поради липса на основание, поради симулативност, тъй като прикрива продажба,

В тежест на ответниците по предявените искове за нищожност е да установят 3 възраженията си, заявени с отговорите на исковата молба.

По предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че сключени между ответниците договори за покупко-продажба на идеалните части от недвижимия имот.

В тежест на ответниците при уважаване на някой от исковете за прогласяване нищожността на договора за дарение, по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС е да установят, че писмено са предложили на ищеца да купи техните части от имота при условията, при които са продали дяловете си на ответника Ж..

Безспорни между страните са обстоятелствата, че ищците и ответниците Б. П., М. П. и П. П. са били собственици на имота при сочените в исковата молба квоти, както и че разпоредителните сделки са осъществени на 15.03.2024 г., с оглед което и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен в законоустановения двумесечен срок Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, с оглед което и следва да бъдат приети.

Следва да се изискат в заверени преписи от нотариус С. М. нотариалните дела, образувани във връзка със съставянето на нотариалните актове за договора за дарение и договора за покупко-продажба.

Следва да се издаде на ищеца СУ със съдържание съгласно исковата молба за снабдяване с друго удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на ЧСИ.

На ищеца и на ответника Ж. следва да се допуснат по един свидетел при режим на довеждане в първото открито съдебно заседание за установяване на обстоятелствата около водените преговори за продажба на имота, проведените срещи и разговори във връзка със сключените сделки. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането на ищеца за разпит на още един свидетел за същите обстоятелства следва да се остави без уважение. Следва да се допусне до разпит при режим на призоваване и свидетелят Н. Д. А..