Определение № 186 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Варна, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трИ.десети януари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100373 по описа за 2025 годИ.

При служебна проверка съдът констатира, че исковата молба, с която е сезиран отговаря на изискванията за допустимост, форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото :

Производството по делото е образувано по предявен от В. Д. В. срещу Н.

Ф. и И. Ф. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на Поземлен имот с ид.№***, находящ се в гр.Варна, район Приморски, с.о. Долна трака с площ 3150 кв.м. ; ½ ид.ч. от изградената в имота еднофамилна сграда на два етажа с ид.№*** с площ 92 кв.м., състояща се от първи етаж, на който са разположени две стаи, кухня, хол, баня и тераса с обща застроена площ 128 кв.м. и втори етаж, състоящ се от три стаи, салон, кухня и тераса с площ 94.50 кв.м., заедно с прИ.длежащите към сградата Изба с площ 47 кв.м. и складови помещения и сграда с ид.№***. и осъждане на ответниците да му предадат владението върху процесните имоти.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесните имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода 15.03.2010г. до 31.03.2022г.

Сочи се, че установил фактическа власт върху имота по възложение на собственика С.П., който му го предоставил да се грижи за него през 2008г. състоянието на имота и построените в него обекти било изключително лошо.

Дворното място било обрасло със саморасли дървета, храсти, треви, плевели и не било почиствано от дълги години. Оградата на имота била паднала, нямало входна врата, имало свлечена земна маса и активни свлачищни процеси. Сградата била пред самосрутване, с изпочупени прозорци, покривни керемиди, комини, течове, с компрометирана канализация, водопроводна и 1 електрическа мрежа. Имало липсващи и изпочупени врати, в имота имало самонастанили се клошари и животни. Ищецът започнал със собствен труд постепенно да ремонтира и възстановява имота. Работата била много, поради което Подбалкански дал съгласието си ищецът да се настани в имота, което било осъществено след като пригодил първоначално една от стаите на втория етаж за обитаване, а в последствие и цялата сграда. Тъй като Подбалкански няма средства за имота и не бил заплащал работата на ищеца по имота, която била близо две години, му предложил в замяна на труда му да му прехвърли половИ.та от сградата, който той наричал вила. Тъй като за прехвърлянето нямало парични средства, на 15.06.2010г. Подбалкански подписал декларация, че обещава на ищеца да му прехвърли имота чрез сделка или завещание срещу задължението да го отремонтира и да преведе в добро състояние вилата и дворното място. Ищецът продължил да се грижи добросъвестно за целия имот и да го поддържа в добро състояние като живеел на втория етаж от сградата, упражнявайки фактическа власт върху целия имот, считайки го за свой.

Вторият етаж на сградата станал жилище на ищеца и оттогава той живеел постоянно в него. Създал удобства като сключил договори за доставка на интернет и телевизия.

На 15.05.2013г. при маневра с автомобил ищецът вътрешната ограда и насаждения в имота, за което му бил съставен АУАН №723/15.05.2013г. като Подбалкански нямал претенции, защото знаел, че ищецът ще ги възстанови.

През 2015г. Подбалкански продал на М.В.П. 228 кв.м. ид.ч. от дворното място , цялото с площ 3150 кв.м., ведно с всички приращения, подобрения и трайни насаждения и ½ ид.ч. от сграда с ид.№***, който ползвал първия етаж от сградата. Заедно с него владели целия имот без да имат спорове помежду си.

На 31.03.2022г. бил извършен незаконосъобразен въвод във владение на имота от ЧСИ 807 по образувано ИД срещу М.П. и двамата били изгонени от там.

С.П. почИ.л на 01.07.2016г. без да му прехвърли обещаната половИ. от имота, като на ищеца не било известно да е направил това със завещание.

Имотът бил възложен на ответниците като при провеждане на въвода съдебният изпълнител игнорирал изявленията на ищеца за права върху имота.

Сградата с ид.№*** не била обект на публичната продан и не бил насрочен въвод за нея, но с действията си ЧСИ ограничил възможността на ищеца да я ползва, а ответниците го възпрепятствали са я ползва и манифестирали оспорване правата му на собственост. На ответниците било възложено и били въведени във владение на ПИ с ид.№*** и сграда с ид.№***. Твърди се, че всички действия от ЧСИ са незаконосъобразни. Счита, че продажбата на имота, проведена от ЧСИ е недействителна.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. Ф. е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

2

Твърди се, че имотът е придобит от ответника и неговата съпруга по оригинерен/първичен начин в качеството им на продавачи по проведена публична продан по ИД №931/2019г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева. Излага се, че собствеността е придобита независимо от предходните права и тежести върху имота, тъй като след плащането на цената, постановлението за възлагане изчиства имота от всички права и задължения.

Сочи се, че постановлението за възлагане има конститутивно действие и се създава ново право, а не се прехвърля старото.

Излага се, че ищецът неоснователно се позовава на придобивна давност , тъй като е установил фактическа власт върху част от него, който му е бил предаден за ползване срещу негово задължение. Оспорва се в имота да са извършвани подобрения, като се твърди, че към момента на публичната продан той е бил в много лошо състояние.

Оспорва се имотът да е владян спокойно и непрекъснато.

Сочи се, че ИД №931/2019г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева е образувано през 2019г., а позоваването на давностно владение било за периода 15.03.2010г. – 31.03.2022г. , тъй като след образуване на изпълнителното дело се твърди владението да било прекъснато с оглед осъществените изпълнителни действия от ЧСИ и 10 годишния давностен срок не е налице.

Твърди се, че собственици и владелци на имота са били С.П. и неговите наследници, а ищецът е бил ползвател на една стая срещу задължението да охранява имота. Сочи се, че позоваването от ищеца на придобивна давност се опровергава както от продажбата през 2015г. на ½ ид.ч. от жилищната сграда на М.П.о, така и от образуваното ИД срещу него.

Сочи се, че ищецът е депозирал жалби, по които е било образувано възз.гр.д. №984/2022г. на ВОС , които били отхвърлени като било прието, че той няма право на жалба.

Оспорва се истинността на представената по делото декларация от 15.03.2010г. Излага се, че дори и да се приеме, че собственикът С.П. действително е обещал да прехвърли имота чрез сделка или завещание срещу задължението на ищеца да го отремонтира и преведе в добро състояние, за да е годен за обитаване и да го поддържа, се твърди, че обстоятелствата относно ремонта и поддръжката на имота изобщо не са се случили и в тази връзка 3 между страните не е изповядана сделка.

Отправя се искане за отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК ответницата И. Ф. е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

Отправя се искане за отхвърляне на претенцията.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи твърденията си, че е придобил собствеността върху процесните имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност/ включваща владение и намерение за своене/ в периода от 15.03.2010г. до 31.03.2022г.

УКАЗВА на ищеца, че не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си за изтекла в негова ползва придобивна давност.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ответниците, че носят доказателствена тежест да установят твърденията си, че са собственици на процесните имоти въз основа на възлагане по извършена публична продан по ИД №931/2019г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева.

УКАЗВА на ответниците, че не са ангажирали доказателства по твърденията, че са придобили собствеността върху процесните имоти въз основа на проведена публична продан по ИД №931/2019г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева и издадено постановление за възлагането му.

На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :

Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в първото по делото заседание.

Произнасянето по искането на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели следва да се отложи за датата на о.с.з. с оглед необходимостта от посочване на факти и обстоятелства, които се цели да бъдат установени и следваща се преценка за допустимост, относимост и необходимост.

Искането за ответниците за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на факти, свързани с обстоятелствата по упражняване на фактическа власт върху имота, качеството на ищеца досежно имота, извършени ли са подобрения в имота е допустимо и относимо към предмета на делото и следва да се 4 уважи.

Искането на двете страни за изискване на ИД №931/2019г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева следва да се уточни чрез посочване на релевантни факти, които биха могли да бъдат установени посредством материалите по същото.

Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за 09.04.2026 г. от 14.30 ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА двама свидетели при условията на водене на ответниците за установяване на фактите, свързани с обстоятелствата по упражняване на фактическа власт върху имота, качеството на ищеца досежно имота, извършени ли са подобрения в имота.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на гласни доказателства и искането на двете страни за изискване на ИД №765/2022г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева за датата на о.с.з.

УКАЗВА на ответника Н. Ф. в срок до датата на о.с.з. да уточни въведеното оспорване на представената ищеца декларация от 15.03.2010г. като заяви автентичността или съдържанието й се оспорва.

УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

5

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.

При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може д а прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или извън него и има преимущество пред спорното исково производство.