Решение № 669 от 21.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Пловдив, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330202822 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0441-000115/07.04.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Пловдив, Четвърто РУ с което на В.

Д. Ц. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева /1022,58 евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят В. Ц., чрез процесуалния представител адв. С. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Били налице незаконосъобразни действия от страна на проверяващите органи. Не се установявало къде е бил отказът, както и че вече му бил съставен АУАН, че отказва да бъде тестван, преди възможността му да се яви в болнично заведение.

Въззиваемата страна уведомени за постъпилата жалба не изпратиха представител, като взеха отношение по съществото на спора с което оспорва подадената жалба.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като водач на лек автомобил ,,Хюндай И20‘‘ с рег. № **** в гр. Пловдив, бул.

,,Шесто Септември‘‘ № 219, в посока изток-запад извършва следното нарушение: Отказва да му бъде извършен тест с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARDS-0016 за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози. Издаден бил талон за медицинско изследване с № 122438, който бил връчен на водача.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С. С., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че жалбоподателят бил спрян за проверка, като колегата му полицейски служител С. Б. заявил, че има външни признаци. В. Ц. бил отведен за тестване в сградата на РУ, където бил поканен четири пъти да бъде тестван, но същият отказал, доколкото не бил сигурен в себе си.

Показания даде и полицейският служител С. Б., който посочи, че водачът бил спрян за проверка, като бил поканен да даде проба за наркотици, но отказал, защото преди няколко дена бил пушил марихуана.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. По безспорен начин се установи, че жалбоподателят е бил спрян за проверка, като според показанията на полицейските служители същият е имал външни белези, като е заявил, че отказва да бъде тестван, доколкото преди няколко дена бил пушил марихуана.

Обяснения даде и жалбоподателят В. Ц. който заяви, че през това време е бил болен и употребявал парацетамол, поради което и отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Самото му отвеждане до сградата на Четвърто РУ и начинът по който бил поканен да бъде тестван породили съмнение у него. Също така вече му бил съставен АУАН, че е отказал да бъде тестван, поради което и не се бил явил в болнично заведение.

Обясненията на нарушителя имат двояко значение, като освен източник на доказателства, същите представляват и основно средство за защита, поради което трябва да се ценят с оглед останалите събрани по делото доказателства.

2

В конкретния случай по същество жалбоподателят Ц. призна, че е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества, което си кореспондира с показанията на разпитаните полицейски служители, а относно не даването на кръвна проба посочи, че е сторил това, доколкото вече му бил съставен АУАН.

Единственото разминаване се явява заявеното от полицейския служител Б., че пред него жалбоподателят заявил, че бил употребил марихуана преди няколко дена, като последният отрича това. Следва да се отбележи, че това би могло да се цени като извън процесуално признание, но от значение за правилното решаване на делото е обстоятелството дали нарушителят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, която може да бъде с Дръг Чек 5000, респективно да даде кръвна проба за изследване.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От АУАН с бл. № 818086 се установява, че същият е бил редовно връчен на жалбоподателя, като в графата възражения, той не е вписал, че има такива.

От копие от талон за медицинско изследване с № 122438 се установява, че е бил издаден такъв на В. Ц., като му е бил връчен на 13.03.2026 г. в 17:55 часа и е следвало до 45 минути от връчването да се яви в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ бул. ,,Пещерско шосе‘‘.

От постъпилото писмо с вх. № 61104/02.06.2025 г. от УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ се установява, че В. Д. Ц. с ЕГН: ********** не е преминал през преглед в това число и да даде кръвна проба за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е правоспособен водач, като до преди процесния случай по отношение на него има издаден 8 броя наказателни постановления и 12 броя фиша.

Актосъставителят и наказващият орган са приели правилна правна квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съдебният състав намира, че по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят Ц. е извършил вменените му нарушение, 3 доколкото същият е бил спрян на 13.03.2025 г. в гр. Пловдив и е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която по своята същност е материална и санкционна норма - водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи за избере, но същественото е, че той следва да извърши поне едно от посочените изследвания, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 ЗДвП.

В случая В. Ц. е отказал пробата с Дрегера Дръг тест 5000, но в установения от нарочната Наредба и в посочения му в талона срок не се е явил в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за наркотици.

Правилно на основание чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателя Ц. е била предоставена възможност да даде кръвна проба в срок от 45 минути в болнично заведение, което е случая се намира в мястото където му е връчен талонът. Разпоредбата на чл. 11 от Наредбата е в насока, че медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение. В конкретния случай на жалбоподателя му е било указано, че може 4 да се яви в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ гр. Пловдив, но жалбоподателят не е сторил това.

Размерът на наложените административни наказания на жалбодапотелката, а именно глоба в размер от 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и отнемането на 12 точки са били правилно определени.

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, като същото приключва с издаването на наказателно постановление. В случай, че жалбоподателят беше отишъл да даде кръвна проба, наказващият орган щеше да упражни правомощията си и да прекрати преписката.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП представлява сложен фактически състав, като за осъществяването му е необходимо лицето да управлява МПС, ето защо е посочено, като място на извършване на нарушението в гр. Пловдив, бул. ,,Шести Септември‘ № 219 в посока изток-запад, а не мястото където лицето е било поканено да бъде тествано, а именно сградата на Четвърто РУ към ОДМВР гр. Пловдив.

Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили вредни последици, като следва, че е налице и изрична забрана в ЗДвП за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0441000115/07.04.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Пловдив, 5

Четвърто РУ с което на В. Д. Ц. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева /1022,58 евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6