Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 569 от 21.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8233/2021
Вид
Решение № 569
Подписан
21.03.2022
В сила
21.03.2022
Състав
Стефан Кюркчиев, Биляна Магделинова, Гергана Коюмджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20211100508233 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Й.Б.“ ООД, в качество на длъжник по изпълнението, в рамките на изпълнително дело № 20218440400663 и присъединено изп. дело № 202184404400664 съгласно описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ срещу Постановление за определяне на разноските, което според жалбоподателя е обективирано в покана за доброволно изпълнение от 05.05.2021г.

Жалбоподателят поддържа твърдение, че посоченият в споменатото постановление размер на разноските за процесуално представителство на взискателя, бил прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на осъществените изпълнителни действия. В тази насока са релевираните доводи по същество. Независимо от изложеното, жалбоподателят поддържа твърдение, че определените за събиране пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ също била изчислена неправилно и следвало да бъде редуцирана.

Насрещната страна по жалбата – Н.В.П., която има качеството на взискател в изпълнително дело № 202184404400664 съгласно описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ не оспорва нейната допустимост, но оспорва 1 изрично нейната основателност, по съображения, изложени в депозираното пред съда възражение. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира за осъждане на жалбоподателя, да заплати възнаграждение в размер на сумата от 200 лева, платимо в хипотезата на чл. 38 от ЗА на адвокат Ел. К. от САК.

Насрещната страна по жалбата – „К.к.“ ООД, която има качеството на взискател в изпълнително дело № 20218440400663 съгласно описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ не изразява становище по нейната допустимост и основателност.

В писмено становище, което е адресирано до съда, частният съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ оспорва допустимостта на жалбата, в частта по отношение доводите за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителния процес и мотивира доводи срещу основателността на процесната жалба, в частта по отношение доводите за неправилно определяне на пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

Настоящият състав на съда, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните за извършените процесуални действия по изпълнително дело № 20218440400663 съгласно описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, достигна до следните правни изводи:

Жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена от формално надлежно легитимиран правен субект – доколкото последния е конституиран в качеството на длъжник по изпълнението в изпълнителния процес.

Макар и наименовано "жалба", искането на жалбоподателя (длъжник по изпълнението), в частта относно доводите за прекомерност на разноските за процесуално представителство - то представлява искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл: Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, 2

V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Действително, разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК дава право на длъжника да обжалва пред окръжния съд разноските по изпълнението, но съвсем друг е въпросът за процесуалния ред за упражняване на това право. Този въпрос е намерил разрешение в редица актове на Върховния касационен съд - Определение № 403/1.12.2008 г., по ч.гр. д. № 1762/2008 г. на V-то г. о.; Определение № 465/29.9.2010 г. по ч.гр. д. № 397/2010 г. на IIIто г. о.; Определение № 89/27.1.2012 г. по ч.гр. д. № 604/2011 г. на ВКС, IV-то г. о. и мн др., в които се приема, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска редукция на адвокатското разноските за адвокатско възнаграждение първо от съдебния изпълнител и едва в хипотезата, при която това му искане бъде отхвърлено – може да обжалва пред съда постановлението на съдебния изпълнител с който е отхвърлено това искане.

В конкретния случай е очевидно, че настоящата жалба, в частта по отношение доводите за прекомерност на разноските за възнаграждение в изпълнителното производство е преждевременно предявена, поради което ще бъде оставена без разглеждане. Преди всичко, съдебният изпълнител дължи произнасяне, по направеното искане с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК - чрез изрично постановление, което следва да бъде съобщено на страните в изпълнителното производство.

В частта, по отношение размера на пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, жалбата е процесуално допустима, но по съществонеоснователна. Направените от настоящия състав на съда изчисления мотивират извода, че становището на съдебния изпълнител за неоснователност на жалбата в тази част, следва да бъде възприето.

При този изход на спора, съдът счита, че не са налице предпоставките за присъждане на претендираните разноски по чл. 38 от ЗА, доколкото не е постановено решение по същество, по възражението на взискателя Н.В.П..

Посоченият въпрос следва да бъде разгледан, след изпълнение на указанията към съдебния изпълнител - да се произнесе по направеното възражение с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 19341/20.05.2021г. на „Й.Б.“ ООД с ЕИК **** и адрес- гр. София, ул. ****, в качеството на длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20218440400663 и присъединено изп. дело № 202184404400664 съгласно описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ срещу Постановление за определяне на разноските, което според жалбоподателя е обективирано в покана за доброволно изпълнение от 05.05.2021г., в частта относно размера на пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 19341/20.05.2021г. на „Й.Б.“ ООД с ЕИК **** и адрес- гр. София, ул. ****, в качеството на длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20218440400663 и присъединено изп. дело № 202184404400664 съгласно описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу Постановление за определяне на разноските, което според жалбоподателя е обективирано в покана за доброволно изпълнение от 05.05.2021г., в частта относно възражение за прекомерност на разноските за процесуално представителство в изпълнителния процес.

УКАЗВА НА СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ за задължението му - да се произнесе изрично по релевираните в жалбата доводи по чл. 78, ал.5 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

В частта в която жалбата е оставена без разглеждане, решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, с частна жалба, която може да бъде подадена в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4