Решение № 3135 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3135 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110201068 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-4332-029358/20.11.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,13 евро за извършено административно нарушение по чл. 15, ал. 6 ЗДвП, наложено е административно наказание "глоба" в размер на 153,39 евро за извършено административно нарушение по чл. 150 ЗДвП, както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102,26 евро за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната по делото жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на само един свидетел в противоречие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и че липсват доказателства, които да потвърждават нарушението в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На следващо място се акцентира, че административнонаказващият орган не е взел становище по отношение субективната страна на нарушението.

По посочените съображения се релевира молба до съда за отмяна на 1 атакуваното наказателно постановление изцяло.

В съдебното заседание жалбоподателят А. А. Д., редовно призован, се представлява от адв.М., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата, като моли наказателното постановление да бъде отменено.

Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2025 г. около 17:35 ч. в гр.София, по бул.“Патриарх Евтимий“, с посока на движение от бул.“Витоша“ към бул.“Христо Ботев“, жалбоподателят А. А. Д. управлявал мотоциклет ",,***''" с рег. № ,,***'' като се движел в лентата, обособена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници (бус лента), с цел да избегне движението и останалите участници в него.

При изпълнение на служебните си задължения на горепосоченото място, полицейски екип при ОСПС – СДВР, в чийто състав били свидетелят Д. В. С. и колегата й Ц.Т.Ц., забелязали движението на мотоциклета, управляван от въззивника Д., в лентата, обособена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, поради което последвали Д. и го спели за извършване на проверка.

При проверката била установена самоличността на водача на мотоциклета – А. А. Д., ЕГН **********. В хода на проверката и на място водачът Д. не представил на контролните органи СУМПС, като след служебна справка било 2 установено, че същият е неправоспособен водач, тъй като му били отнети всички контролни точки. В хода на проверката свидетелят С. констатирала също така, че регистрационната табела на мотоциклета, управляван от жалбоподателя Д. била подгъната навътре по начин, който да възпрепятства нейното възприемане.

След подаден сигнал за съдействие от служителите при ОСПС – СДВР на място се отзовал полицейски патрул при ОПП – СДВР.

За констатациите от извършената проверка Д. И. З. – заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставил против водача на мотоциклета А. А. Д. АУАН серия G A № 4587318/30.09.2025 г., като квалифицирал нарушенията по чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН серия GA № 4587318/30.09.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332029358/20.11.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,13 евро за извършено административно нарушение по чл. 15, ал. 6 ЗДвП, наложено е административно наказание "глоба" в размер на 153,39 евро за извършено административно нарушение по чл. 150 ЗДвП, както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102,26 евро за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Д. И. З. и свидетеля Д. В. С..

Съдът се довери на изложеното от свидетеля – очевидец Д. В. С., която по времето и на мястото на извършване на нарушенията е изпълнявала служебните си задължения при ОСПС – СДВР, присъствала е при установяване на нарушенията и съставяне на АУАН. Показанията на свидетеля 3

С. се отличават с последователност, изчерпателност, хармоничност и вътрешна непротиворечивост. Свидетелят съобщава пред съда добросъвестно впечатленията си от нарушенията, като нейните показания кореспондират с останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал. Съдът не намери основания да не кредитира показания на визирания свидетел, която е случаен очевидец на нарушенията, установи се липса на заинтересованост у същата, като показанията й успешно преминават проверката за достоверност и съдът изгради фактическите си изводи въз основа на съобщеното от нея.

Същата възпроизвежда ясно и точно възприетото от датата на нарушението и подробно описва поведението на водача на мотоциклета – А. А. Д., като подробно съобщава пред настоящия съдебен състав поведението му, действията, извършвани с мотоциклета, а именно – управлението и движението на последния в лентата, обособена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници (т.нар. бус лента), в това число, че водачът е управлявал процесния мотоциклет без СУМПС – след като е загубил правоспособност, а регистрационният номер на мотоциклета е бил подгънат навътре по начин, че да не се вижда.

Възстановената от свидетеля С. конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на осъществяваната от нея служебна дейност, свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и изключва възможност за формалност на изявленията й и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на доказателства. Показанията на Д. В. С. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните й възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността на свидетеля към структурата на полицейските органи не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от нея или да указва единствено нейното предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл, обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия спор.

Съдът се довери на заявеното и от свидетеля Д. И. З., като намери показанията му за добросъвестно депозирани. Същевременно, последните са неинформативни относно процесното нарушение, а единствено относно 4 съставянето на АУАН, доколкото в проведена процедура по предявяване на акта последният заявява с категоричност, че именно той го е съставил.

От представената по делото справка от ОПП – СДВР се установява, че към 30.09.2025 г. въззивникът А. А. Д. е бил неправоспособен водач по смисъл на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като на същия са били отнети всички контролни точки.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-9615/13.09.2024 г. на директор на СДВР.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели – очевидци, присъствали при установяване на нарушението, които са посочени поименно в АУАН и последният носи техните подписи, респективно и възраженията на 5 въззивника, релевирани в жалбата, са изцяло неоснователни.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, респективно и всички възражения на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на вменените на въззивника нарушения, включително мястото и времето на извършването им, описание на обстоятелствата, при които са извършени, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Налице е съвпадение между изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към предявените му нарушения.