Решение № 2339 от 19.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11055/2023
- Вид
- Решение № 2339
- Подписан
- 19.05.2024
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 119 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.120 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2339 гр. София, 19.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110211055 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Д. Д., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 23-4332-010795/12.06.2003г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
В жалбата са изложени оплаквания относно незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че на въпросното място, където се е случило ПТП-то е било недобре осветено, било тъмно и валяло дъжд. Сочи, че шофирал много бавно, но жената, която преминавала била с тъмни дрехи и той не я забелязал. Моли да се намали глобата му поради ниските доходи, които има.
За проведеното на 19.02.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
1
От фактическа страна се установи:
На 11.03.2023г. около 18.50 часа в гр. София жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил “Пежо 106” с ДК № . Движел се по ул. “Оборище” с посока от ул. “Васил Левски” към бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”, като на кръстовището на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”, при завиване на ляво, на пешеходна пътека, и при светофар светещ зелено за пешеходеца и шофьора, преминал без да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, в следствие на което реализирал ПТП с пешеходката Г. Ц. Ю..
След реализирането на ПТП водача на лекия автомобил го спрял, излезнал от него и попитал свидетелката Ю. дали е добре и има ли нужда да се обади на тел. 112, при което св.
Ю. казала, че е необходимо да се обади на тел. 112. При тези думи водачът на лекия автомобил се качил обратно в него, дал на заден ход с автомобила и се опитал да напусне местопроизшествието. Свидетелката Ю. застанала пред автомобила и се опитала да го спре, но същият я заобиколил и заминал, като не изчакал органите на реда, като след това свидетелката се обадила на тел. 112 и съобщила за инцидента, както и посочила регистрационния номер на автомобила. Това било възприето и от други две лица, намиращи се на мястото на местопроизшествието.
След подадения сигнал на тел. 112 на място пристигат полицейските служители К. П. С. и М. К. Т., при което накарали св. Ю. да попълни сведение за случилото се, изготвили справка - картон на водача, съставили протокол № 1874631/11.03.2023г. за ПТП и изготвили скица на процесното ПТП. Свидетелят К. С. съставил на Д. Д. Д., ЕГН: ********** АУАН № 864199/11.03.2023г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Квалифицирал го правно съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
На 14.03.2023г. полицейските служители се свързали с водача на лекия автомобил Д. Д.
Д. и същият попълнил собственоръчно декларация за настъпилото ПТП, в която посочва, че е ударил жена на конкретния участък, тъй като няма осветление на въпросното място.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д. била наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите К. П. С., М. К. Т., Г. В. Б., Г. Ц. Ю., и писмени справка-картон на водача; декларация, попълнена от Д.; скица на ПТП-то, протокол за ПТП № 1874631, сведения от Г. Ц. Ю., докладна записка от К. С., заповед № 8121з1632/02.12.2021г.; заповед № 8121к-13140/23.10.2019г.; както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Времето и мястото на извършване на описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение, обстоятелствата по осъществяването му и авторството му от страна на жалбоподателя Д. - че не пропуснал преминаващия по обозначената пешеходна пътека 2 пешеходец, съдебният състав прие за безспорно установени въз основа показанията на свидетелката Ю.. Същите са последователни и логични и пресъздават в детайли разигралата се ситуация, с оглед на което и доколкото по делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства в обратна насока, въпреки предоставената на жалбоподателя възможност, съдът не намери основания да не бъдат кредитирани.
Кредитирани бяха и показанията на свид. С., св. Б. и св. Т., посредством които се изясняват обстоятелствата по съставяне на АУАН, като следва да се отбележи, че тези свидетели добросъвестно сочат, че не са очевидци на нарушението, както и че съставили процесния АУАН въз основа на сведенията от св. Ю., както и от останалите намиращи се на мястото на ПТП-то очевидци.
В случая жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборват показанията на разпитаните свидетели, поради които и съдът кредитира последните с доверие, като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се.
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган, следват от приложените заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 8121к-13140/23.10.2019г
При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени в рамките на сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи.
При тези данни съдът намира, че жалбоподателят като водач на моторно превозно средство при извършване на маневра завой наляво в кръстовище действително не е осигурил предимство на пешеходци, преминаващи по пешеходна пътека, намираща се южно от кръстовището, но с деянието си е извършил нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП:
"Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците", тъй като цитираната разпоредба, хипотезата на която припокрива извършеното в действителност деяние, е в съотношение на специална към обща спрямо ал.
1 на чл. 119 от ЗДвП, респективно – именно за нейното нарушаване е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Изложеното означава, че е налице несъответствие между извършеното в действителност деяние и разпоредбата, цитирана в НП като нарушена, поради което обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Нещо повече, НП е незаконосъобразно и защото не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, въвеждащи обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, като самостоятелен елемент на фактическото му описание. В случая, видно от съдържанието на НП, от последното изобщо не става ясно, че жалбоподателят се е движил по бул. "Оборище" и точно на кое кръстовище е завил, не е посочено и че пешеходката реално е била пострадала от ПТП-то, за което свидетелстват нейните показания, тъй като е 3 била ударена от лекия автомобил, управляван от Д.. Отделно от това не е посочени и че имало светофарна уредба, както за пешеходеца, така и за лекия автомобил, което се установява отново от свидетелките показания на св. Ю.. С други думи фактическата обстановка, възприета и описана от административнонаказващия орган, е непълна до степен, която не позволява извеждането на съответстващ на действителността извод за обстоятелствата, при което е било извършено деянието, и за конкретното правило за движение, нарушено с него.
От събраните в хода на съдебното производство пред въззивния съд доказателства, в това число гласни такива, се установява, че преминаването на пешеходката през пешеходната пътека на кръстовището, посочено като място на нарушението, се регулира от светофарна уредба. Това обстоятелство по извършване на нарушението е от особено съществено значение, тъй като сочи на задължение за спазване на правилата по чл.120 от ЗДвП, а не на нормата на чл.119 ал.1 от същия закон, спрямо която е подведено правно фактическото обвинение. При наличие на светофарна уредба правилата за предимство на пешеходците и поведението на водачите на ППС, чрез което същото се осигурява са различни.
Непосочването в АУАН и в издаденото въз основа на него НП на всички обстоятелства от съставомерен характер представлява нарушение на законовото изискване за пълно, ясно и точно описание на извършеното деяние, което опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
По тези съображения съдът намира, че НП, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има единствено жалбоподателя, който обаче не е претендирал такива, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-010795/12.06.2003г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 2, вр чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗдвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4