Решение № 843 от 18.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. С., 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20211110129770 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от Е. Г. В. срещу И. Б. Д., Г. Б. Д. и К. Б. Д. обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 69 ЗН, вр. чл. 34 ЗС.

Ищецът Е. Г. В. твърди, че на 21.02.1994 г. майка И. В. Д. е дарила на брат Б.

Г. Д. следния свой собствен недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С., бул.

„Т. К.“, бл. 2, вх. „В“, ет. 3, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения със застроена площ 70,62 кв.м и със съответното мазе, заедно с припадащите се 2,65 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващи 6 %, и без съседи по легитимационен акт. Към настоящия момент актуалният адрес на имота бил – гр. С., район „К. С.“, бул. „Б.“ № 50, вх. „В“, ет. 3, ап. 8. Сочи се, че братът на ищцата – Б. Г. Д., починал на 27.04.2021 г., като оставил за наследници трите си деца, а именно – ответниците - И. Б. Д., Г. Б. Д. и К. Б. Д.. И. В. Д., починала на 07.05.2021 г., като оставила за наследници ищцата като нейна дъщеря и наследниците по заместване на Б. Г. Д., а именно – трите ответници.

При тези твърдения ищцата поддържа, че с горепосоченото дарствено разпореждане е накърнена запазената

1/3 част от наследството на И. В. Д. и моли за нейното възстановяване. Моли и за извършването на съдебна делба на наследството на И. В. Д. между нея и ответниците.

Ответниците И. Б. Д. и Г. Б. Д. оспорват предявените искове в депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Твърдят, че към наследствената маса следва да се прибавят извършени от общия наследодател дарствени разпореждания с парични суми в полза на ищцата, с които било помогнато да придобие имот с адрес към момента на придобиването през 1974 г. - гр. С., Западен район, ул. „М.“, бл. 168, 1 ап. 52. Сумите били предоставяни за погасяване на заем, изтеглен за придобиването на този имот. Поддържат също, че към наследствената маса е възможно да принадлежат земеделски земи. В условие на евентуалност – при уважаване на иска по чл. 30 ЗН, правят искане по чл. 36 ЗН да задържат имота, предмет на този иск.

Ответницата К. Б. Д. с отговор на исковата молба поддържа, че признава исковите претенции.

В писмена молба, подадена от ответниците И. Б. Д. и Г. Б. Д. на 18.02.2022 г., след изтичане на срока за отговор на исковата молба, двете заявяват възражение за придобиване по давност на идеалните части от недвижимия имот, във връзка с дарение на който е предявен настоящият иск.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

От представен по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 142, том XVI, дело № 3178/1994 г. от 21.02.1994 г. се установява, че И. В. Д. дарява на сина си Б.

Г. Д. следния свой недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. С., бул. „Т. К.“, бл. 2, вх. „В“, ет. 3, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения със застроена площ 70,62 кв.м и със съответното мазе, заедно с припадащите се 2,65 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващи 6 %, и без съседи по легитимационен акт.

От приложено по делото удостоверение от Столична община – район К. С. (л. 70) се установява, че апартамент № 8, находящ се в гр. С., бул. „Т. К.“, бл. 2, вх. „В“, ет. 3, е с настоящ адрес: гр. С., ***, вх. „В“, ет. 3, ап. № 8. Същият, съгласно схема № 15-857956-03.08.2021 г., издадена от СГКК – гр. С. (л. 72) представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: гр. С., район „К. С.“, ***, бл. 2, вх. В, ет. 3, ап. № 8.

От представен по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община, район К. С., се установява, че Б. Г. Д. е починал на 27.04.2021 г., а видно от удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район К. С. изх. № УГ013977/07.05.2021 г. се установява, че негови наследници по закон са трите му дъщери И. Б. Д., Г. Б. Д. и К. Б. Д..

От представен препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община, район К. С., се установява, че И. В. Д. е починала на 07.05.2021 г.

От удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район К. С. изх.

№ УГ01-4114/12.05.2021 г. се установява, че наследници по закон на И. В. Д. са дъщеря Е. Г. В. – ищца по делото, и дъщерите на сина Бойко Г.ев Владовски по право на заместване – ответниците по делото И. Б. Д., Г. Б. Д. и К. Б. Д..

В отговора на исковата молба ответниците И. и Г. Д. са изложили твърдения, че в наследствената маса следва да се включат и земеделски земи, но не са ги конкретизирали съгласно указания на съда, като впоследствие в хода на 2 производството сочат дарение в полза на ищцата на парична сума за заплащане на придобития от нея по чл. 55 ЗПИНМ апартамент.

За установяване на спорния въпрос относно дарение, извършено от общата наследодателка в полза на ищцата са представени писмени доказателства.

От приложен по делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 21, том XXVI, дело № 5021/1974 г. от 07.08.1974 г. се установява, че Е. Г. Д. е придобила въз основа на покупко-продажба от Софийски градски народен съвет – Главна Дирекция за изграждане на С. правото на собственост върху апартамент (жилище) № 52, находящ се в бл. № 168, етаж VI, в ж.к. „Западен район“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрен план 75,31 кв.м. при съседи на апартамента стълбище, двор, ул.

„М.“, Р. и А. М., калкан, ведно със зимнично помещение, при съседи: коридор, ул.

„М.“, Р. и А. М., стълби, заедно с 1,1654 % идеални части от общите части на сградата.

Нотариалния акт се сочи, че Е. Д. е заплатила стойността на имота в размер на 9094 лв., включително и правото на строеж върху земята на стойност 683 лв., отстъпено от Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет с решение от 21.5.1973 г., протокол № 12, статия 13а.

Приложен е по делото доклад на генералния директор на Стопанска дирекция за изграждане на С. относно обезщетяване на собственици на недвижими имоти, отчуждени за жилищно строителство по реда на Закона за планово изграждане на населените места (л. 43 и 44), от която се установява, че имот, представляващ апартамент № 52, находящ се на III етаж от бл. № 168, „Вълчо Иванов“, състоящ се от две стаи, дневна и кухня, е отреден по реда на чл. 55з от ЗПИНМ на В. Н. Т. в обезщетение срещу отчуждения му имот на ул. „Варна“ 54, при което същият не е освободен от заплащане на суми по реда на чл. 55-з, поради добри доходи. В този смисъл е и постъпилото по делото писмо от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ (л. 98) и приложения към него протокол № 9 на Софийски градски народен изпълнителен комитет (л. 104 и сл.), като от него в допълнение се установява, че процесният апартамент № 52 е отреден на В. Н. допълнително за нуждите на семейството на дъщеря му.

От приложена по делото декларация на В. Н. Т., изготвена във връзка с процедурата по чл. 55г ЗПИНМ за придобиване на апартамента в бл. № 168, „Вълчо Иванов“, се установява, че същият е баща на общата наследодателка на страните по делото – И. В. Д., т.е. Владимир Тошев е дядо на ищцата Е. Г. В. и прадядо на ответниците.

Доколкото имотът е отреден за обезщетение в полза на трето лице – В. Н. Т., то придобиването му вместо от Владимир Тошев от ищцата Е. В. не може да обуслови извод за извършено от страна на общата наследодателка И. В. Д. косвено дарение по отношение на целия придобит от Е. В. недвижим имот. Такъв извод не може да се обоснове и на база отразяването в протокол № 9 на Софийски градски народен изпълнителен комитет (л. 104 и сл.), че процесният апартамент № 52 е отреден на В. Н.

3 допълнително за нуждите на семейството на дъщеря му, доколкото нуждите имат значение на мотив и основание за определяне на допълнителен имот за обезщетение и за ползването на същия, а и от израза не следва пряко, че правото да придобие имота има лично дъщеря му И. В. Д., още повече, че В. Н. Т. е имал две дъщери (видно от декларация на л. 46 и л. 124 и идентична на л. 140 по делото).

Релевантният по делото въпрос е установяване произходът на средствата за доплащане на имота в размер на 9094 лв. Същият е спорен между страните, доколкото ответниците И. и Г. Д. твърдят, че паричната сума е дарена на ищцата от майка И. Д., а ищцата заявява, че сумата е изплатена със средства, придобити от 3 договора за заем, два от които сключени от родители , които обаче твърди тя да е изплащала, а третият – сключен и изплатен от нея.

От постъпили по делото въз основа на издадени в полза на ищцата съдебни удостоверения писмени доказателства – писмо от ГИС С. (л. 68), писма от Столична община – район „Възраждане“ (л. 69 и 75), удостоверение от Столична община – район „К. С.“ (л. 70) и писмо от посланикът на Унгария (л. 71), писмо от „Банка ДСК“ АД (л.

73) не се установяват твърденията на ищцата тя да е изплащала заемите, със средствата от които твърди да е изплатена сумата за доплащане при придобиването на имота, представляващ апартамент № 52 в бл. № 168, „Вълчо Иванов“ (сега ж.к. „Света Троица“, видно от приложените писма от Столична община)

Предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 за доказване на погасяването на установени с писмен акт парични задължения посредством свидетелски показания и предвид липсата на изключението по чл. 164, ал. 2 ГПК, е оставено без уважение искането на ищцата за допускане събирането на гласни доказателствени средства за установяване изплащането на заемите, за които тя твърди да са изтеглени от родители ѝ за осигуряване на сумата за доплащане на имота.

Изслушани са по делото обаче гласни доказателства във връзка с установяване твърдението на ответниците за дарени парични средства от страна на общата наследодателка в полза на ищцата, като същите са допустими по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото касаят дарение на обща стойност над 5000 лв., но осъществено между роднини по права линия.

От разпита на доведения от ответниците свидетел Ю. З., сестра на майката на ответниците И. и Г. Д., се установява, че сестрата на свидетелката се омъжила за бащата на ответниците Бойко през 1976 г. Родителите на Бойко – И. и Г., казали, че те ще поемат разходите по сватбата и ще ги поканят да живеят при тях.

Когато след време се разбрало, че апартаментът на бул. „Б.“ щял да остане за Бойко, на въпрос дали Е. (сестра му) няма да се разсърди, родителите на Е. и Бойко казали, че през 1974 г. са дали средства за закупуване на апартамент в ж.к. „Захарна фабрика“, като мотивът им бил, че като малка Е. много боледувала и искали да я осигурят.

Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, доколкото същите се отличават с достоверност. Същевременно обаче те са лишени от необходимата конкретика, за да може въз основа на тях да се приеме за несъмнено установен при условията на пълно и 4 главно доказване спорният по делото факт – че именно майката на ищцата е дарила конкретна сума за придобиване на имота. Показанията са общи и не става ясно каква точно сума е предоставила И. В. Д., а се говори за предоставянето на парични средства общо от двамата родители в полза на ищцата, като нито става ясна конкретната стойност, нито дори се установява с категоричност основанието, въз основа на което е предоставена сумата. От друга страна не може да се предположи дори, че майката на ищцата е осигурила поне половината от нужната сума, като е недопустимо съдебното решение да почива на предположения. Въз основа на горните съображения съдът намира, че не е установено по делото при условията на пълно и главно доказване общата наследодателка на страните – И. В. Д., да е извършила дарение на парична сума в полза на ищцата Е. В..