Решение № 120 от 25.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 187/2022
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 25.03.2022
- В сила
- 25.03.2022
- Състав
- Теодорина Димитрова, Илина Гачева, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Велико Търново, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Йордан Воденичаров
Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500187 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Предмет на подадената от Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов” АД, БУЛСТАТ 000124037, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. “Васил Левски” № 4, представлявано от директора В. В., чрез адв. К.А. - САК, жалба с вх.№ 50443/20.01.2022г., е Постановление от 22.12.2021г. на ДСИ при Районен съд - Велико Търново, по изпълнително дело № 20214110400109 с което ДСИ е уважил молбата на длъжника по изпълнителното производство, с която е поискано намаляване на претендираното в полза на взискателя по изпълнителното дело и жалбоподател в настоящото производство, адвокатско възнаграждение, като го е намалил до дължимия за образуване на изпълнителното производство, минимално предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Н а р е д б а № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане за отмяна, като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото постановление, като жалбоподателят навежда подробни съображения в защита на своята правна теза.
На основание чл.436, ал.3 ГПК, е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на длъжника, чрез редовно упълномощения му представител, в която по същество се изразяват съображения за неоснователност на 1 подадената въззивна жалба, като се поддържа, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъда потвърдено от настоящата съдебна инстанция. Отправя искане за присъждане на сторените в настоящото производство, разноски.
По настоящото производство, ведно с приложеното копие на изпълнителното дело, са приложени писмени мотиви от ДСИ при РС - Велико Търново, като в последните се съдържа становище относно обжалваното постановление.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435 ГПК. Макар и неизрично установена в разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК, като правна възможност в полза на взискателя, да обжалва произнасянето на съдебния изпълнител по разноските в изпълнителното производство, такава възможност е изрично предоставена на другата страна - длъжникът по изпълнението. Стеснителното тълкуване на законовите разпоредби би довело до нарушаване на принципа на равенство на страните, както и състезателното начало, като по този начин неоправдано се ограничи правната сфера на взискателя по изпълнението с невъзможността на последната чрез правноустановени средства да защити имуществените си интереси в рамките на изпълнителния процес. Поради това за настоящата съдебна инстанция се налага изводът, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.
От приложеното копие на изпълнително дело № 20214110400109, е видно, че с Постановление от 24.03.2021г., ДСИ се е произнесъл по въпроса относно разноските, а именно по отношение на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, като молбата на длъжника, с която е поискано неговото намаляване поради прекомерност е уважена, а така претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, е съответно намалено поради прекомерност, до размер от 388,64 лв. /триста осемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/. Същото постановление е било предмет на съдебен контрол като съдът се е произнесъл с Решение № 256/16.06.2021г. по в.гр.д. № 473/2021г. , с което е оставил без уважение жалбата на взискателя.
На основание подадена нова молба от страна на длъжника със същото основание, а именно искане за намаляване поради прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, ДСИ се е произнесъл с Постановление от 22.12.2021г., като последното се явява 2 предмет на настоящото производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че Постановление от 22.12.2021г., издадено от ДСИ при РС - Велико Търново, е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Съображенията за този правен извод се извеждат от основно от наличието на произнасяне на ДСИ по въпроса за разноските в изпълнителното производство, с акт /Постановление от 24.03.2021г./ - предшестващ обжалваното постановление. Тъй като към момента на постановяване на акта, предмет на настоящото производство, вече е съществувал акт на ДСИ, с който последният се е произнесъл по въпроса за разноските в изпълнителното производство, и същият акт е бил предмет на съдебен контрол, то постановяването на нов акт по този въпрос е лишено от всякакъв правен смисъл. Към момента на обективирането на ново произнасяне на ДСИ по разноските с Постановление от 22.12.2021г., не са били налице и факти, които да са от естество да обусловят промяна във вече стореното от ДСИ произнасяне с Постановление от 24.03.2021г., касаещо идентичен правен въпрос.
Предвид горното и на основание чл.435 от ГПК, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Постановление от 22.12.2021г. на ДСИ при Районен съд - Велико Търново, по изпълнително дело № 20214110400109 с което ДСИ е уважил молбата на длъжника по изпълнителното производство и е намалил на претендираното в полза на взискателя по изпълнителното дело и жалбоподател в настоящото производство, адвокатско възнаграждение, до дължимия за образуване на изпълнителното производство, минимално предвиден размер от 200 лв.
/двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради наличие на произнасяне по същия правен въпрос в предходен акт на ДСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3