Определение № 223 от 17.03.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Шумен, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500082 по описа за 2026 година

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 21865 от 04.12.20265г. депозирана от Р.

К. Х. с ЕГН ********** от гр. ..., чрез адв. В. П. от ШАК срещу Решение № 912/21.11.2025г. по гр. д. № 20253630102235 по описа на РС – Шумен, в частта с която, съда е прекратил производството по предявения иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 515.92 лева – разноски, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3581/2011г. по описа на РС – Шумен, поради недопустимост.

Жалбоподателя намира решението, в тази част за неправилно и моли съда да го отмени и да постанови решение, с което съда да признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че Р. К. Х. с ЕГН ********** не дължи сумата от 515.92 лева – разноски присъдени в заповедното производство. Сочи, че разноските се съдържат в изпълнителния лист, част са от изпълнителния титул и за ищеца винаги ще е налице правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо, че длъжникът по този титул не дължи посочената в него сума.

Излага, че за ищеца няма друг път за защита, при влязла в сила заповед за изпълнение освен по чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК и след постановяването на решението в този му вид, изпълнителното производство по отношение на тази сума ще продължи. Претендира и разноски за настоящото производство.

Ответника в производството, е депозирал отговор в който е изложил становище за правилност и обоснованост на постановеното решение в обжалваната му част и моли съда да го потвърди. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25 от НЗПП. В условията на евентуалност, в случай, че съда отмени или измени първоинстанционното решение, в 1 обжалваната част, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на производството, като моли съда да съобрази и актуалната съдебна практика по приложението на Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество съществата е основателна, поради следното.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на жалбоподателя Р. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „..” № .., бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., със съдебен адрес гр. ..., ул. „...“ № ..., ет. ..., офис ... чрез адв. В. П. от ШАК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. ..., ж. к. ..., ул. „...“ № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., представлявано от управителите Р. М. - Т. и Т. В., с която са предявени три отрицателни установителни иска с правна квалификация чл. 439, ал.

1 от ГПК.

С решение № 912/21.11.2025г., поправено и допълнено с решение №20/13.01.2026г. по гр. д. № 20253630102235 по описа на РС – Шумен, съдът се е произнесъл по предявените с исковата молба искове, предявени от Р. К. Х., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, като е признал за установено по отношение на Р. К. Х., ЕГН ********** и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, че Р. К. Х., ЕГН ********** няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375 за сума в общ размер на 7 457.11 лева /седем хиляди четиристотин петдесет и седем лева и единадесет стотинки, от която 5 000 лева – просрочена главница за неизпълнение на изискуем банков кредит по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 14.02.2007 г. и Допълнително споразумение за промяна на данни по карта от 26.09.2008 г., 2 457.11 лв. – лихва за просрочие и такса за закъснение за периода от 20.01.2010 г. до 11.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.10.2011 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 13.10.2011 г. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2184/13.10.2011 г. по гр. дело № 3581/2011 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 20258760400711 по описа на по описа на ЧСИ Д. З. с рег. №... на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

Със същото решение съдът е прекратил производството по гр. д. № 20253630102235 по описа на РС – Шумен, в частта относно предявеният от Р. К. Х., ЕГН **********, иск по чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, сумата в общ размер на 515.92 лева от които 150.37 лева – заплатена държавна такса и 365.55 лева – юрисконсултско възнаграждение, присъдени в заповедното производство по гр. дело № 3581/2011 г. по описа на Районен съд - Шумен, поради недопустимост. Посочил е, че в исковия процес разпределението на отговорността за 2 разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска.

Настоящата съдебна инстанция, намира така постановеното решение, в прекратителната му част за неправилно, по следните съображения:

Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. Предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт. В настоящия случай има издаден изпълнителен титул срещу ищеца за сумите от 515.92 лева – разноски в заповедното производство, от които 150.37 лева – заплатена държавна такса и 365.55 лева – юрисконсултско възнаграждение, присъдени по гр. дело № 3581/2011 г. по описа на Районен съд - Шумен, поради което на общо основание длъжника по изпълнителното дело може да предяви иск за установяване за недължимост на това вземане на кредитора, поради погасяване по давност на възможността за принудително изпълнение и същия е допустим.

Налице е правен интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал. 2 ГПК във връзка с чл. 124 ал. 1 ГПК и за разноските по влязлата в сила заповед за изпълнение, с което да установи погасяването по давност на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение.

Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 от ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение. А по реда на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По този начин законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно при хипотезите на чл. 416 от ГПК, тъй като по новия ГПК заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) / и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Несъстоятелно е позоваването на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, от първоинстанционния съд, доколкото постановките на горното тълкувателно решение в т.10в касаят установителния иск съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай.

Ето защо, като е прекратил производството, като недопустимо по отношение на иска по чл. 439 от ГПК, за сумата в размер на 515.92 лева – разноски в заповедното производство, първоинстанционният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 912/21.11.2025г. по гр. д. № 20253630102235 по описа на РС – Шумен, в частта с която, е прекратено производството по предявения иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Р. К. Х. с ЕГН ********** от гр. ..., не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 515.92 лева – разноски, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3581/2011г. по описа на РС – Шумен, поради недопустимост.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4