Решение № 11 от 11.02.2025, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 126/2024
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 11.02.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Динко Карамфилов Хаджиев
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Златоград, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100126 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.
Постъпила е искова молба от С. Р. Х., ЕГН **********, чрез адв. В. Р., съдебен адрес: гр. С., бул. ,,Б.‘‘ № срещу ,,Р. Е. П.‘‘ ЕООД, седалище и адрес: гр. З., ул. ,,С. С.‘‘ №, представлявано от Р. Х. Б. и Б. Д. К..
В исковата молба адв. Р. твърди, че доверителят му С. Х. е работил от 02.03.1978г. до 28.04.1987г. или 9г. и 8 месеца в МОК ,,Г.‘‘, **-ро рудоуправление гр. З., което дружество е преобразувано от 21.12.2018г. в ,,Р.
Е. П.‘‘ ЕООД и последното се явява правоприемник на ,,Г.-З.‘‘ АД гр. З..
Сочи, че доверителят му е работил в няколко рудника на длъжности: подземен рогошар, шинар, подземен работник по строителство и ремонт на релсов път, подземен миньор. Рудниците, в които е работил, а именно ,,Е.‘‘, ,,М.‘‘, ,,Г.‘‘, към онзи момент са били признати за силикозоопасни, тъй като се е работило при наличие на рудничен прах, свободен силициев двуокис, токсични пари и газове. Работило се е и при силен шум и вибрации, поради използване на инструменти за бурене.
Вредните условия на труд са причинили здравословни проблеми на С.
Х., като той започнал да чувства лесна уморяемост, засилващ се задух, силна кашлица, тежест в гърдите. Получил и постепенна слухова загуба на двете уши. Потърсил медицинска помощ, като няколко пъти постъпвал в МБАЛ ,,Св. И. Р.‘‘ ЕАД гр. С., Клиника по професионални заболявания за изследвания и лечение.
1
Твърди, че с ЕР №3021/05.12.2014г. на ТЕЛК при МБАЛ,,Д-р Б. Ш.‘‘ ЕАД С. е признато, че страда от ,,неврит на двата слухови нерва- тежко чуване‘‘ и ,,силикоза I-ви стадий‘‘. Това решение било обжалвано и върнато за ново освидетелстване и с ЕР №003264, заседание №212 от 26.11.2015г., същата ТЕЛК на база на ново освидетелстване е признала същите заболявания, както и наличието на вибрационна болест.
Заради така констатираните заболявания, адв. Р. твърди, че доверителя му е претендирал обезщетение за неимуществени вреди, като с Решение №188/24.11.2016г. по гр.д. №143/2016 по описа на ЗлРС, потвърдено с решение на ОС-С., ответното дружество е осъдено да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, заради професионалното заболяване ,,силикоза‘‘ в размер на 8 500лв. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на ОС-С..
Твърди също, че с Решение №169/13.11.2018г. по гр.д. №64/2018г. ответното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди на доверителя му от професионално заболяване ,,двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота‘‘ в размер на 10 000лв. Решението е потвърдено с решение на ОС С., което решение не е допуснато до касационно обжалване от ВКС.
Адв. Р. твърди, че с влязло в сила ЕР №0785, заседание №051 от 17.03.2022г. на ТЕЛК при МБАЛ ,,Св. Й. К.‘‘ ЕАД С. на С. Х. са признати две проф. заболявания: ,,двустранен неврит на слуховите нерви-степен на практическа глухота-60%‘‘ и ,,силикоза – I-ви стадий. дифузна фиброза – 10%‘‘. Общо е прието 68,6 ТНР.
С друго влязло в сила ЕР №90054, заседание №17 от 24.01.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ ,,Св. И. Р.‘‘ ЕАД С., Х. бил преосвидетелстван, като са признати две проф. заболявания: ,,двустранен неврит на слуховите нерви със слухова загуба на лявото ухо 100 дб и за дясното ухо 92 дб – пълна загуба на слуха/глухота – невъзможност да чува – 91% с пожизнен срок; ,,вибрационна болест от локално вибровъздействие II-ра към I-ва степен 10%; силикоза I-ви стадий. дифузна фиброза – 20%‘‘.
С това решение е приета 92% ТНР.
Адв. Р. прави извод, че от последните две решения на ТЕЛК е установено усложнение на проф. заболявания, като за ,,двустранния слухов неврит‘‘ ТНР е променена от 60% през 2022г. на 91% през 2024г., тоест, има увеличение с 31%, а за ,,силикозата‘‘ увеличението е с 10%, тъй като през 2022г. то е било 10%, а през 2024г. вече е 20%.
По нататък в исковата молба адв. Р. описва болките, страданията и неприятните усещания, които изпитва доверителят му.
На база на двете ЕР, с които се констатират усложнения на двете проф. заболявания и посочените болки, и страдания, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на С. Х. обезщетение за неимуществени вреди, както следва: за ,,двустранния неврит на слуховите нерви‘‘, с посочената по-горе слухова загуба - сума в размер на 2
20 000лв., ведно със законната лихва от 07.12.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението и обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на заболяването ,,силикоза I-ви стадий. дифузна фиброза‘‘ - в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 24.11.2016г. до окончателното му изпащане.
В съдебно заседание, адв. Р. поддържа предявеният иск.
Ответникът, чрез адв. С. Д. подава отговор на исковата молба, в който твърди, че от посочените решения на ТЕЛК не се налага извод за наличието на ексцес и на двете професионални заболявания, тъй като увеличения процент ТНР е в резултат на изменение на нормативната база. А освен това изменението на процента ТНР не е елемент от фактическия състав на законовата разпоредба, даваща право на обезщетение за неимуществени вреди от проф. заболяване.
Твърди, че ищецът Х. не е спазвал медицинските предписания, не се е лекувал адекватно и по този начин е допринесъл за допълнителното увреждане (ако има такова) на здравето си.
Навежда твърдение, че е изтекла погасителна давност за предявените искания, а именно повече от 3г. от констатирането им.
Излага подробни аргументи защо не е налице ексцес на двете заболявания. Твърди, че претендираното обезщетение е много завишено и не отговаря на принципа за справедливост при определяне на подобни обезщетения.
В съдебно заседание, чрез адв. С. Д., ответното дружество поддържа отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Не се спори между страните и съдът приема за установено, че С. Р. Х. е работил при праводателя на ответното дружество за посочения в исковата молба период и на посочените длъжности. Освен това, по делото е приложено и копие на трудовата му книжка. Не се спори също и съдът приема за установено, че рудниците, в които е работил са признати за силикозоопасни с постановление на Министерски съвет. Също така не се спори и съдът приема за установено, че с посочените в исковата молба две решения на ЗлРС, потвърдени с ОС-С. , които решения на ОС не са допуснати до касационно обжалване от ВКС, ищецът е обезщетен за двете проф. заболявания ,,двустранен неврит на слуховите нерви‘‘ и ,,силикоза I-ви стадий. дифузна фиброза‘‘.
Спорно е по делото дали с решенията на ТЕЛК от 2022г. и 2024г. е констатиран ексцес на проф. заболяване. Тези решения са приложени по делото и са били обект на изследване и на назначените две СМЕ.
В ЕР №0785/17.03.2022г. е посочено, че експертизата е за преосвидетелстване и по документи. Посочено е 92% степен на увреждане без чужда помощ. Срокът на ТНР е пожизнен. В това решение като общи 3 заболявания са посочени: ХОББ, ХДН II-ра степен, ИБС – нестабилна стенокардия. Посочено е, че решението е влязло в сила на 10.05.2022г.
С ЕР №90054/24.01.2024г. отново е посочено, че е извършено преосвидетелстване, но след преглед, а не както е посочено по документи в решението от 2022г. Определена е чужда помощ. ТНР отново е пожизнено.
Като водеща диагноза е записан ХОББ с обостряне, а като общо заболяване е посочена астма.
По делото са приложени и множество епикризи от пролежаване на С.
Х. в болнични заведения, като и епикризите са били предмет на внимание на вещите лица.
По делото са назначени и изпълнени две СМЕ. СМЕ относно белодробното заболяване ,,силикоза‘‘ е изпълнено от вещото лице З. Ш., като съдът приема заключението за обективно, компетентно и пълно, а СМЕ относно ,,двустранния слухов неврит‘‘ е изпълнена от вещото лице К. А. Х., като и това заключение съдът приема като обективно, компетентно и пълно.
От заключението на вещото лице Ш., съдът приема за установено, че в експертните решения, включително това от 2024г. е отбелязано, че заболяването ,,силикоза‘‘ е без промяна на диагнозата. През 2023г. КПЗ е посочила, след осъществени изследвания, че липсва динамика на проф. заболяване ,,силикоза‘‘. При две посещения при вещото лице, същото е направило функционално изследване на дишането на ищеца, което показало нормални стойности на капацитета на дишането. Вещото лице установила, че при първото посещение в кабинета й на 11.07.2024г., С. Х. донесъл три различни инхалаторни препарата, които не са му изписани по съответния ред и ползването им представлява опасност за здравето му.
Д-р Ш. прави извод, въз основа на всички обсъдени документи и извършените от нея прегледи, че за времето от ЕР от 26.11.2015г. до ЕР от 24.01.2024г. липсва влошаване на признатото проф. белодробно заболяване.
Посоченият по-висок процент ТНР не е резултат от влошаване състоянието на това заболяване.
Вещото лице прави и един друг важен извод, а именно, че не са налице отразени медицинските документи на КПЗ, съпътстващи заболявания, възникнали вследствие на усложняване на проф. заболяване ,,силикоза‘‘.
Вещото лице сочи принципно какви оплаквания може да има болният от силикоза I-ви стадий (който е най-нисък), а именно: лесно заморяване, общо неразположение, непостоянна кашлица, като тези оплаквания са проява и на други белодробни и сърдечни заболявания.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
Уточнява, че в случая ХОББ, хипертоничната болест, дихателната недостатъчност, вибрациите и намалението на слуха са записани, като придружаващи ,,силикозата‘‘, а не като нейни усложнения. Подобни пациенти през 2г. трябва да минават прегледи.
Ищецът е бил в клиника за проф. заболявания за първо пролежаване през 2014г., а след това чак през 2023г. Тоест, нямал е посещения през 2г. В 4 епикризата от 2023г. е отразено, че липсва динамика на признатото проф. заболяване. След 2023г. е лежал няколко пъти, но всички диагнози са за бронхоектатична болест. Силикозата е записана като придружаваща болест.
Би трябвало през 2025г. отново да постъпи, за да се види има ли влошаване.
Първи стадий е най-лекия. Д-р Ш. сочи, че всички пациенти с ХОББ трябва да се наблюдават през 6 месеца и се водят на диспансерен учет. След това се изписват инхалаторни апарати по лекарско предписание, а не по усмотрение на пациента.
Д-р Ш. прави и друго важно уточнение, че придружаващите заболявания могат да бъдат усложнения на ,,силикозата‘‘, но това се решава от професионалната клиника.
От заключението на вещото лице К. Х. съдът приема за установено, че проф. заболявания на слуховата сензорна система се развиват в резултат на продължително, а в някои случаи и на остро настъпващо въздействие на фактори на работната среда, превишаващи допустимите санитарно-хигиенни норми. Рискови фактори за тези заболявания са: черепно-мозъчни травми; ш у м {(силен еднократен), (взрив), водещ до остра акустична травма; постоянни или интермитентни шумови въздействия}; вибрации – локални или с общо действие; ултразвук и инфразвук и др.
Според вещото лице Х., от представените по делото медицински документи се налага извода, че диагнозата ,,двустранен слухов неврит, двустранна слухозагуба, глухота‘‘ е поставена през 2014г., при болнично пролежаване в КПЗ, белодробно отделение при УМБАЛ ,,Св. И. Р.‘‘ ЕАД С., като същата е с признат професионален характер. Не е извършвана аудиометрия. Две аудиометрии са извършени през 2021г. и 2023г., като и двете показват еднакви стойности на слуха – двустранно приемно намаление на слуха – за лявото ухо 100 дб, а за дясното ухо – 92 дб. Слуховата загуба в случая е над 91 дб и за двете уши, което се приравнява към I V степен – практическа глухота.
Вещото лице сочи, че след обстойно запознаване с представените епикризи и изследвания, не се установява влошаване състоянието на слуха.