Решение № 993 от 26.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Плевен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди дв адесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100843 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД Производството по делото е образувано по ИМ от *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от изп.директор *** чрез юрк.***, против М. П. П., ЕГН **********, от гр.Плевен, **, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 332,06 евро главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2023 г. – 30,04,2025 г., и 70,74 евро лихва за забава за периода 04,04,2023 г. – 05,03,2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10,03,2026 г., до окончателното изплащане на сумите. В обстоятелствената част на исковата молба се навеждат доводи, че ответницата е собственик на топлоснабден имот – находящ се в гр.Плевен, **, с абонатен №***, и е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното 1 предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13,12,2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 195,44 евро; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер на 136,62 евро.

Моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените разноски. В с.з. ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска с оглед признанието на ответника в с.з.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. ответникът се явява лично, признава предявения иск, и моли за разсрочване изпълнението на решението за срок от 12 месеца.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като в с.з. ответникът признава изцяло исковата претенция, и ищеца е направил искане да се постанови решение при признание на иска. Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан, и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника в отговора на ИМ – прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.

Не се спори по делото, че ответни кът е собственик на имот в гр.Плевен, **, с абонатен №***, поради което същия е потребител на топлинна енергия.

Не се оспорва и облигационната връзка между страните, като ответникът признава претенцията по размерите, предявени с исковата молба.

2

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски. Същият претендира такива в размер на 51,13 евро за държавна такса и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответник ъ т е направил искане за разсрочено плащане на задължението с оглед пенсионната си възраст. При тези данни, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 402,80 евро главница и лихви, и разноските, които възлизат на 102,26 евро, или обща сума за плащане – 505,06 евро, следва да бъде разсрочено на 12 последователни месечни вноски, първата от които в размер на 43,06 евро, а останалите 11 – в размер на по 42,00 евро месечно.

Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА НА ОСНОВАНИЕ чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД М.

П. П., ЕГН **********, от гр.Плевен, **, ДА ЗАПЛАТИ на „Т***” *****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***** представлявана от изпълнителния директор *** сума в размер на 332,06 евро главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2023 г. – 30,04,2025 г., и 70,74 евро лихва за забава за периода 04,04,2023 г. – 05,03,2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10,03,2026 г., до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. П. П., ЕГН **********, от гр.Плевен, **, ДА ЗАПЛАТИ на „Т***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***** представлявана от ***** направените деловодни разноски в размер на 51,13 евро за държавна такса и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението - в общ размер на главница, лихва и разноски – 505,06 евро, като постановява ответникът да заплати горепосочената сума на 12 /дванадесет/ последователни месечни вноски, първата от които в размер н а 43,06 евро, а останалите 11 – в размер на по 42,00 евро месечно.

Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то 3 число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4