Решение № 365 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601488 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 99 от 20.05.2024г. по НОХД № 1473/2024г. по описа на Районен съд Пловдив – 22н. с., Съдът е признал подсъдимия Р. С. Р. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 11.12.2023 г., в гр.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества - метамфетамин /МЕТ/, установено по надлежния ред – чрез техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARKF-0023 и номер на касета ARSH – 0211– престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. За същото на основание чл.58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 700лева. На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. Със същата Присъда на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така определеното и наложено на подсъдимия Р. С. Р. наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на 11.12.2023г.

1

На основание чл.343Г, вр. чл.343Б, ал.1 вр. вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Р. С. Р. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.59, ал.4 от НК от така наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред да упражнява това право, считано от 11.12.2023г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343б, ал.5, вр. ал.3 от НК подсъдимият Р. С. Р. е осъден ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща пазарната равностойност на моторното превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“ с рег.№ *** послужило за извършване на престъплението. С Присъдата е постановено на основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият Р. С. Р. да ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО наложеното му с Протокол

№2578/26.05.2021 г. на Районен съд – Пловдив, Х н.с., по ЧНД №20215330203246/2021 г., едно общо и най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, от наложеното му по НОХД №1473/2024 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІІ н.с. наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. По отношение на вещественото доказателство - 1 брой тестова касета с № ARSH – 0211 – по делото, е прието, че същата следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане в законна сила на присъдата. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р. С. Р. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от 93.60лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Р. Р. чрез защитника му адв. Д. Ч. с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК. Излагат се аргументи за недоказаност на извършването на изпълнителното деяние на разследваното престъпление от страна на подсъдимото лице. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложените наказания „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

2

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна за подсъдимото лице, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от подсъдимия Р. Р. и защитникът му адв. Ч.. Акцентира се върху това, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимият е извършител на вмененото му престъпление, като освен това се заявява наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – отсъствието на деяния по глава 11, раздел 2 от НК, извършено от страна на подсъдимия.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – подсъдим, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. С. Р. е роден на ***г., живущ в гр.Пловдив, ***, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН **********.

На 11.12.2023г. подсъдимият Р., привел в движение и предприел управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200“, с рег. № *** след като преди това бил употребил наркотично вещество - метамфетамин. Около 20:55 часа, докато управлявал горепосочения автомобил в гр.Пловдив, по ул. „Васил Левски“ до № 100, подсъдимият Р. бил спрян за проверка от полицейски автопатрулен екипаж при 03 РУ - Пловдив, в чийто състав били свидетелите И.Б. и К.М..

Полицейските служители се представили на водача, поискали документите му за проверка и установили самоличността му, а именно това бил подсъдимият 3

Р. С. Р.. Направило им впечатление, че същият бил притеснен и изнервен от проверката. Св. М. попитал подсъдимия, дали е употребил алкохол или наркотични вещества. Подс. Р. отрекъл, но се притеснил още повече, поради което свидетелите М. и Б. го тествали, посредством техническо средство, за употреба на алкохол. Резултатът от пробата бил отрицателен, а непосредствено след извършването й, подс. Р. Р. бил придружен от полицейските служители до сградата на 03 РУ-Пловдив, където в 21:38 часа му била извършена проверка за наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 /Drager Drug Test 5000/ с фабричен номер ARKF-0023 и номер на тестова касета ARSH-0211. Тестът отчел положителна проба за наркотични вещества - метамфетамин. На подсъдимия Р. бил връчен талон за изследване № 111607 от 11.12.2023 г. Той бил съпроводен от свидетелите И.Б. и К.М. до УМБАЛ „Пловдив“, където пред дежурен лекар отказал да предостави проби от кръв и урина за изследване.

Против подсъдимия Р. бил съставен АУАН Серия GA, акт № ***/ 11.12.2023г. на ОД на МВР – Плодив за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП - управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, който подсъдимият подписал без възражения. С посочения АУАН било иззето и СУМПС на подс.Р.. Подсъдимият Р. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР.

Видно от приложения по делото протокол № S202340260 - 10000 от 01.06.2023г. за сервизна проверка на „DrugTest 5000”, техническото средство Дрегер Дръгтест 5000 /Drager Drug Test 5000/, с фабричен номер ARKF-0023, с което бил изпробван подсъдимият Р. Р. за употреба на наркотични вещества, било проверено на 01.06.2023г. и е годно със срок на валидност на проверката 12 месеца..

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото самопризнанията на подсъдимия, направени в досъдебното и съдебното производство, от свидетелските показания на свидетелите И.И. Б. и К.К. М., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани в досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към 4 доказателствения материал – АУАН Серия GA AKT № ***/ 11.12.2023г., талон за медицинско изследване № 111607, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум за посетено местопроизшествие, лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № 011773, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, справка за нарушител /водач, справка от резултат на Дрегер Дръгтест 5000, протокол за сервизна проверка на Дръгтест 5000, копие на СУМПС, справка КАТ за собственост на МПС, заповед за прилагане на ПАМ, мотивирана резолюция, заповед за полицейско задържане на лице, протокол за полицейски обиск на лице, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, заключение на съдебно–стокова експертиза на лек автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. № ***, справка –декларация за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, оправомощителна заповед, ведно с типова длъжностна характеристика, справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия, а също и от приобщеното по делото веществено доказателство – техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARKF-0023 и номер на касета ARSH– 0211.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, е направен извода, че по безсъмнен начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод, че следва да се даде вяра на гласните доказателства, изходящи от свидетелите Б. и М., доколкото логично и непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания момент, фактът на управление на автомобила от страна на подс.Р., както и извършената спрямо него проба за наличие на наркотично вещество и положителния й резултат, като показанията им се подкрепят и от приложените по делото писмени и веществени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни и неоспорени от страните. Въз основа на това съдът е направил извод за доказаност по несъмнен и категоричен начин 5 на обвинението по чл.343Б, ал.3 от НК спрямо подс. Р., за това, че на 11.12.2023г., в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества - метамфетамин /МЕТ/, установено по надлежния ред – чрез техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARKF-0023 и номер на касета ARSH – 0211, който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.

При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив, въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за правилно установена, от правна страна, счете преценката на първоинстанционния съд за доказаност по несъмнен и категоричен начин на извършителство на процесното деяние от страна на подсъдимото лице Р. С. Р. – за правилна и законосъобразна.

Делото е висящо пред въззивния съд по жалба на подсъдимия, с която се атакува правилността и обосноваността на присъдата с твърдение, че липсват доказателства за извършено престъпление от страна на подсъдимият Р..

Аргументите в жалбата, застъпени и в съдебното заседание, според въззивният съд са неоснователни.