Решение № 128 от 24.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000103 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №88/07.11.2024г., постановено по т.д. №65/2023г. по описа на окръжен съд Х., „ЗАД „А.Б.““ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на С.

И. С. с ЕГН ********** - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител - И. С. И. с ЕГН **********, със съдебен адрес град К., ул. „С.“ №* офис **, сумата от 15 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, негативни психоемоционални промени, причинени в резултат на ПТП, станало на 26.04.2019г., виновно причинено от С. П. И. с лек автомобил марка „О.В.“, с рег. №********, ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 30 000лв. искът е отхвърлен.

„ЗАД „А.Б.““ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Х. държавна такса в размер на 1

600лв.

„ЗАД „А.Б.““ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК сумата 2 000лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 вр. чл. 36 от ЗА на ищеца С.

И. С..

И. С. И. с ЕГН **********, действащ като баща и законен представител на малолетното си дете С. И. С. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗАД „А.Б.““ АД с ЕИК ********* сумата 2 600лв. - деловодни разноски, от които 600лв. за възнаграждение на вещите лица и 2 000лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно отхвърлената част от иска.

С определение №18/21.01.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставено без уважение искането на ответника за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД „А.Б.““ АД.

Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен над сумата от 500лв. до присъдените 15 000лв. Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до прекомерност на определеното и присъдено от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди, като несъответстващо на характера, интензитета на претърпените от малолетния ищец болки и страдания. Коментирани са депозираните по делото доказателства. На самостоятелно основание се обжалва решението в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, с доводи, че законна лихва не се дължи, тъй като заявителят не е изпълнил указанията на застрахователя за представяне на допълнителни документи.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 500лв., като /според формулираното искане, с което е сезиран въззивният съд/ се иска и отхвърляне на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – С. И. С. - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител И. С. И., чрез адв. П. К., се оспорва подадената въззивна жалба. Съдържа се 2 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя, поддържано и с молба вх.№2609/25.03.2025г.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират такива по реда на чл.38 от ЗА.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – С. И. С. с ЕГН ********** - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител - И.

С. И., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: Ищецът е получил телесни увреждания при ПТП, настъпило на 26.04.2019г., около 04.00ч., по път **-**, с. Х. - с. Б.п., община Т., преди км.32+240. В посока с. Б.п. се движил лек автомобил „О.В.“ с рег.

№********, управляван от С. П. И.. Водачът управлявал моторно-превозното средство с несъобразена с пътните условия скорост, включително и такава, която да му позволи да извърши левия завой безопасно. Поради това, при навлизане в зоната на „ляв завой“ водачът загубил контрол върху автомобила, отклонил го надясно, автомобилът излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. Посочени са следните увреждания, получени от ищеца: контузио абдоминис ет торацис; травми на други интраабдоминални органи; пропукване на дъгата на С1 в дясно; контузионни промени на бял дроб и медиастинум; наличие на кръв в черния дроб; психически стрес. След 3 инцидента пострадалият бил откаран в МБАЛ „Х.“ АД, гр. Х. с оплаквания от болки в корема, но още същия ден бил откаран от екип на ЦСМП Х. за лечение в друго лечебно заведение - УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П.. Извършени били изследвания и била поставена окончателна диагноза - травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Била му проведена медикаментозна терапия, след което на 28.04.2019г. бил изписан с препоръка да спазва ХДР. Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, С. И. С. търпял силни болки и много страдания, като същият не се чувствал добре физически и емоционално. Поради причинените наранявания при инцидента, детето за дълго време следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. През този период той разчитал единствено на помощта на своите родители и близки за задоволяване на елементарните нужди от ежедневието. ПоС.ните болки му се отразили зле, като това го направило затворен и необщителен. Преди процесното ПТП С. бил в отлично здравословно съС.ие, изключително дейно дете, но след инцидента животът му се променил.

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „О.В.“ с рег. №********, по силата на застрахователна полица №*****************/20.02.2019г. със срок на валидност една година, считано от 20.02.2019г. до 20.02.2020г. Ищецът отправил до ответното дружество застрахователна претенция, с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди, по което искане била образувана щета с №***********************, но искането не е удовлетворено.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 30 000лв. /частичен иск от 40 000лв. – съгл. изменение, допуснато в с.з. на 20.05.2024г./ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 26.04.2019г., ведно със законните лихви, считано от 28.10.2019г. /съгласно уточняваща молба от 07.07.2023г./.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „ЗАД „А.Б.““ АД е оспорил иска за обезщетение за неимуществени вреди. Относимите за настоящото въззивно производство 4 възражения по този иск се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение. /Отговорът на исковата молба съдържа и възражения за съпричиняване от страна на пострадалия, които не се поддържат с въззивната жалба/.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:

Ищецът С. И. С. /малолетен и действащ чрез баща си и законен представител И. С. И./ е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, причинени при ПТП от 26.04.2019г. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил „О.В.“ с рег. №******** - С.

П. И. /същият е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП и поради липса или закъсняла реакция за преодоляване на ляв завой, в момент на преодоляване на ляв завой, лекият автомобил навлиза в десния банкет, напуска платното за движение и се удря в крайпътно дърво.

5

Малолетният ищец е пътувал на задна седалка – по средата, държан от своята баба/. Установено е в първоинстанционното производство и не се спори наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. и причинената вреда. Не е спорен в настоящето въззивно производство и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №********************/20.02.2019г. със срок на валидност една година, считано от 20.02.2019г. до 20.02.2020г.

С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, очертаният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.