Решение № 679 от 19.05.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Русе, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520104081 по описа за 2023 година

Предявен е положителен устано*****елен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът С. И. Г. твърди, че бил наследник на И. С. Г., ЕГН **********, починал на 22.06.2012 г. С протокол от 08.12.1992 г.на комисия, назначена със Заповед № 195/05.11.1992 г. на кмета на община И.о била направена оценка по § 5, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, с която по молба за закупуване на баща му, И. С. Г., била определена пазарна цена от 4500 лева за имот от 500 кв. м., представляващ място № 11, съгласно план № 51 за земя за земеделско ползване в местността „********“ на с. *******. С приходен касов ордер № 65/23.12.1992 г. в кметството на с. ******* била заплатена сумата от 4500 лева за вилно място № 11 в местността „********“. В скица № 13/06.07.1996 г. било отразено, че собственик е И. С. Г. и в забележка: вилно място № 11 било идентично с парцел № 51 по плана по§ 4 от ЗСПЗЗ на с. *******. През 2005 г. видно от скица Ф00360/28.09.2005 г. имота станал № 000074 от 500 кв. м. в землището на с. ******* с ЕКАТТЕ 47977, Община И.о, в местността „********“, представляващ земеделска земя, шеста категория при неполивни условия при граници и съседи: имот № 048003 – нива на М.Щ.К., имот № 000082 – полски път на Община, имот № 073004 нива на К.И.Л., имот № 000073 – вилна зона на неустановен собственик. Имота в момента 1 представлявал поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, община И.о, област Русе, одобрени със Заповед № РД-18-763/30.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност „********“ с площ от 500 кв. м.; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за вилна сграда; категория на земята: 6-та, при граници и съседи: ***; ***;

***; ***. В имота имало фургон, а по-късно през 1996 г. била построена сезонна постройка. В имота родителите на ищеца засели трайни насаждения – плодни дървета, лехи със зеленчуци, цветя, поставили кошери с пчелни семейства. Имотът бил облагороден и поддържан до смъртта им, в с.

******* други имоти нямали. През годините, докато баща му бил жив, плащал данъци за недвижим имот и такса битови отпадъци, а след неговата смърт това правел ищеца. В края на м. март 2023 г. установил, че в имота има друг човек – И. Л. К. от с. *******, ул. „*****“ № 6. От него узнал, че имота му е бил продаден на търг от Община И.о, проведен на 06.03.2023 г., за което била издадена Заповед № РД-09-106/07.03.2023 г. на Кмета на с. И.о, която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 80 от Наредба № 10 за реда на придобИ.е, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост на Общински съвет И.о, във връзка с протокол от 06.03.2023 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-09-53/08.02.2023 г. на кмета на Община И.о и предмет на АЧОС № 2447/12.10.2022 г., вписан в Служба по вписване – Русе, под вх. рег. № 13397/20.10.2022 г., акт № 137, том 38, дело № 7898, ДВР 13000. Едва след запознаването на ищеца със заповедта установил, че за имота с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, община И.о, област Русе, одобрени със Заповед № РД18-763/30.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, е станал частна общинска собственост, за което бил издаден АЧОС № 2447/12.10.2022 г., като Община И.о се разпоредила с него като провела търг за продажбата му.

Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на наследството, останало след смъртта на И. С. Г., ЕГН **********, починал на 22.06.2012 г., който бил придобил ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, община И.о, област Русе, одобрени със Заповед № РД-18-763/30.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността „********“, с площ от 500 2 кв. м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за вилна сграда; категория на земята: 6-та; при граници и съседи:

***; ***; ***; ***, чрез покупко-продажба от

Община И.о.

В отговора на исковата молба първият ответник – Община И.о признава основателността на иска.

В съдебно заседание втория и третия ответник: И. Л. К. и Р. В. К. оспорват иска.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С протокол от 08.12.1992 г.на комисия, назначена със Заповед № 195/05.11.1992 г. на кмета на община И.о била направена оценка по § 5, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, на И. С. Г., била определена пазарна цена от 4500 лева за имот от 500 кв. м., представляващ място № 11, съгласно план № 51 за земя за земеделско ползване в местността „********“ на с. *******. С приходен касов ордер № 65/23.12.1992 г. И. С. Г. заплатил в кметството на с. ******* сумата от 4500 лева за вилно място № 11 в местността „********“. В скица № 13/06.07.1996 г. било отразено, че собственик е И. С. Г. и в забележка: вилно място № 11 било идентично с парцел № 51 по плана по§ 4 от ЗСПЗЗ на с.

*******.

И. С. Г., ЕГН **********, починал на 22.06.2012 г. и оставил за свой единствен наследник по закон ищеца- негов син.

С Акт за частна общинска собственост № 2447/12.10.2022 г. на община И.о процесният имот бил обявен за частна общинска собственост.

С Договор № Д-146/31.03.2023 г. Община И.о продала процесния имот на втория ответник по време на брака му с третата ответница.

Свидетелката М. В. А., позната на ищеца, изнася данни, че тя познавала бащата на ищеца. Знае за неговото място в с. ******* в местността „********“. Тя имала 100 кошера пчели, които била поставила в процесното място. Тя нямала собствен имот, затова ползвала спорния място от 2004 г.

Там имало овощни дръвчета – череши, ябълки и дюли, имало и фургон, който махвали. Това място се водело със статут за строеж. През цялото това време свидетелката ползвала мястото, плащала за багер за да го изравни. То било на С. и с негово разрешение била поставила кошерите през 2015г. Кошерите и 3 били там, а преди 2015 г. също ползвала имота. Мястото било почистено и обитавано, то никога не било изоставено, както било дадено становището от Общината И.о.

Според И. Н. И., бивш кмет на село *******, знае къде било мястото на ищеца. С. бил собственик на мястото, но го ползвали други хора. Там имало пчели. Смята, че станало грешка от недоглеждане от страна на тогавашната кметица. Ищецът ползва това място от поне 15 години.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съдът намира предявеният отрицателен устано*****елен иск за допустим.

Правен интерес от предявяване на устано*****елен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, тъй като в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. В този смисъл т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск има за предмет установяването със СПН, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.

Видно от събраните по делото писмени доказателства И. С. Г. през 1992 г. придобил собственосттавърху имот от 500 кв. м., представляващ място № 11, съгласно план № 51 за земя за земеделско ползване в местността „********“ на с. *******, идентично с ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, община И.о, област Русе, одобрени със Заповед № РД-18-763/30.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността „********“, с площ от 500 кв. м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за вилна сграда; категория на земята: 6-та; при граници и съседи:

***; ***; ***; ***.

След смъртта на И. С. Г., починал на 22.06.2012 г., ищецът, като негов единствен наследник придобил процесния имот. Според събраните по делото 4 гласни доказателства- свидетелски показания на св. И. и св.А., които съдът цени като обективни и отразяващи лични възприятия, категорично по делото се установи, че ищецът никога не е губил собствеността си, и Община И.о неправилно е актувала спорния имот като частна общинска собственост.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но същата няма транслантивно вещно действие, поради което собствеността на имота в местността „********“ никога не е била прехвърляна на втория и третия ответници.

С оглед изложеното, тъй като ищецът при пълно и главно доказване , съобразно разпределението на доказателствената тежест установи правото си на собственост върху имота, предмет на иска, предявеният от него положителен устано*****елен иск следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат направените от ищеца разноски като съдът намира наведеното възражение за прекомерност за основателно, поради което приема, че дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално предста*****елство на ищеца следва да бъде 400 лв. С оглед изложеното ответниците дължат на ищеца общо разноски в размер на 515 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община И.о, област Русе, ***, И. Л. К., ЕГН **********, Р. В. К. и двамата от с. *******, ул. ***** № 6, община И.о, че С. И. Г. с ЕГ Н **********, от гр. ********, е собственик на поземлен имот ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, община И.о, област Русе, одобрени със Заповед № РД-18763/30.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността „********“, с площ от 500 кв. м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за вилна сграда; категория на земята:

6-та; при граници и съседи: ***; ***; ***; ***.

ОСЪЖДА Община И.о, област Русе, *** и И. Л.

К., ЕГН **********, Р. В. К. и двамата от с. *******, ул. ***** № 6, община 5

И.о, да заплатят на С. И. Г. с ЕГН **********, от гр. ********, общо сумата от 515 лв.- разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6