Решение № 17459 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17459 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110119437 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу К. М., ЛНЧ **********, роден на *** г., гражданин на ***, в качеството му на собственик на топлоснабден имот – Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, ***, надпартерен, с присъединен абонатен № ***, с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати следните суми – сумата от 2597,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 308,90 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата от 83,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 16,57 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот – Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, ***, надпартерен, с присъединен абонатен № 1

***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на иска.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правен интерес за това.

Моли за задължаване на Техем Сървисис“ ЕООД да представи относимите към процесния период документи, касаещи дяловото разпределение, посочени изрично в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. М., ЛНЧ **********, депозира отговор на исковата молба, чрез упълномощен адв. Х. Л., с който оспорва исковете, като неоснователни.

Оспорва съществуването на договор между етажната собственост, в която се намира процесният имот, и дружеството за дялово разпределение, поради изтекъл срок. Оспорва наличието на договор между ищеца и дружеството за дялово разпределение. Оспорва Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца да са влезли в сила спрямо ответника, доколкото по делото не са представени доказателства за публикацията им в един централен и местен ежедневник. Оспорва общият топломер на абонатната станция на СЕС да е преминал необходимите метрологични проверки. Оспорва за процесния период в сочения имот да е ползвана топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Моли за допускане на допълнителни въпроси, на които вещото лице да отговори при изготвяне на заключението по СТЕ и ССчЕ.

Трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД, изразява становище за основателност на предявените искове. Представя изисканите му доказателства относно извършеното дялово разпределение и отчета на уредите в имота. Счита, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с действащите през процесния период нормативни документи.

2

В открито съдебно заседание ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, като поддържа предявените срещу ответника исковете и моли съдът да ги уважи. Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът чрез пълномощника си адв. Л. от САК, изцяло поддържа представения отговор на искова молба. Моли съдът да се произнесе като съобрази възраженията от ОИМ и въз основа на събраните доказателства.

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати суми на ищеца, представляващи стойност на топлинна енергия и услуга по дялово разпределение, както и мораторни лихви върху тях.

За да бъдат уважени исковете с правна квалификация чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е възложено да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разп. на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране. В чл.150, ал. 2, изр. 1 от ЗЕ е предвидено още, че топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в предвижда, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено, доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от публикация във в-к „Монитор“, специализирано приложение - Финанси от 11.07.2016 г., 3 противно на твърдението на ответника в ОИМ, че към ИМ липсват приложени доказателства за това. Следователно, общите условия са влезли в сила на 11.08.2016 г., без да е било необходимо приемането им от страна на клиента. Освен това, съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито има данни ответникът или неговият праводател, да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Предвид изложеното, неоснователно е възражението на ответника, че приетите от ищеца и одобрени от КЕВР общи условия не го обвързват. Следва да се отбележи също, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. Но съгласно константната практика на ВКС не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение и този факт да се приеме за установен. Ответникът от своя страна, освен простото оспорване на влизането в сила на приложимите по делото ОУ, не твърди, нито установява наличието на други публикувани общи условия,с различно съдържание от представените от ищцовото дружество, такива /приложени по делото на л.37/. На съда пък в настоящия състав, му е служебно известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник "19 минути" и във вестник "Монитор" на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016 г., поради което същите са влезли в сила и съответно обвързващи за ответника, без да е необходимо изричното им приемане от негова страна. Следователно и това възражение, заявено в ОИМ, се явява неоснователно.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

От представените от ищеца писмени доказателства - нотариален акт за покупко- 4 продажба на недвижим имот № 107, том I, рег. № 1707, дело № 90/2019 от 07.02.2019 г., пълномощно с нот. Заверка на подписите, заявление-декларация от ответника К. М. от 13.03.2019 г., издадените в процесния период и приложени по делото съобщения към Общи фактури, месечните фактури за процесния аб. № ***, както и представените от ФДР индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени на името на ответника М. и приети като неоспорени от последния, се установява, че процесния апартамент № 22, находящ се в гр. София, ***, надпартерен, през 2019 г. е закупен от ответника, след което лично е подал заявление до ищеца, партидата за имота, с присъединен аб. № ***, да бъде прехвърлена на негово име. В същото заявление, ответника М. е декларирал, че е запознат, че дяловото разпределение в СЕС, в която се намира закупения от него апартамент се извършва от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФДР в лицето на „Техем Сървисис“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.