Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 26.01.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 870/2022
Вид
Решение № 37
Подписан
26.01.2023
В сила
26.01.2023
Състав
Блага Иванова, Даниел Луков, Невена Грозева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 37

/населено място/, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Галина Стоянова като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200870 по описа за 2022 година Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия Л. Д. и от самия подсъдим срещу въззивно решение № 17 от 26.07.2022г. на Апелативен специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 131/2021г. по описа на същия съд.

В жалбите се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия Д., респективно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за непълно и неясно обвинение, липса на посочени в обвинителния акт обективни и субективни съставомерни признаци на деянието, касаещи конкретните действия, които Д. е извършил, при предявено обвинение за съучастие като помагач с други лица. В касационната жалба подробно се мотивира тезата за пороци при формулировката на обвинението, като се навеждат и доводи за несъответствие между фактическата му и юридическа 1 рамка. Сочат се липсата на ясни факти за извършените от подсъдимия Д. действия по „набиране“ на лица с цел транспортирането им извън страната, както и такива за формиран у подсъдимия общ умисъл за съучастие с други лица.

Като съществен процесуален порок се оценява и доказателствената дейност на въззивния съд по превратна оценка на показанията на превежданите чужди граждани, в които според защитата не се съдържат доказателства за участието на подсъдимия Д. в процесното деяние. Отделно се сочи нарушение на забраната по чл. 177, ал. 2 от НПК, посредством основаване на осъдителното решение само на доказателства, събрани чрез СРС. Претендира се пълно игнориране на предходното решение на ВКС, постановено по делото, а оттам и нарушения при оценката и анализа на събраните доказателства, довели до опорочаване на вътрешното убеждение на въззивния състав.

Личната жалба на подсъдимия Д. съдържа идентични оплаквания и мотивировка на наведените касационни основания, както и аналогични алтернативни искания за отмяна на въззивното решение.

Претендира се и нарушение на материалния закон, за което не са изложени никакви съображения.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни.

Подсъдимият Д. не се явява в съдебното заседание, като от негово име защитникът му адв. Т. поддържа жалбите с направените искания и по съображенията, изложени в тях.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда от 07.08.2017г. на Специализиран наказателен съд, 11 състав, постановена по н.о.х.д. № 1574/2016 г., подсъдимите С. Т., К. Т. и Л. Д., са признати за виновни в това, че на 04.08.2013 г. в района на /населено място/, в съучастие като помагачи умишлено са улеснили Г. Г. да извърши престъпление, а именно опит да преведе през границата на страната с /държава/ група от хора, които не са български граждани, подробно 2 индивидуализирани в присъдата, без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от група от четири лица (подсъдимите и Г.), поради което и на осн. чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал.1 и ал. 4 от НК и чл. 54 от НК са осъдени на по три години лишаване от свобода, за всеки един от подсъдимите и глоба в размер на по 10 000 /десет хиляди/ лв. за всеки един от тях.

С присъдата на специализирания съд подсъдимият Т. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и чл. 55, ал.

1, т. 1 от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Т. е определено общо найтежко наказание измежду наказанията по настоящата присъда, в размер на три години лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000 лв.

На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанията от три години лишаване от свобода за подсъдимите да се изтърпят при първоначален общ режим на изтърпяване.

С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото съответни разноски, от всеки един от тях поотделно, по сметка на ВСС.

По въззивни жалби от тримата подсъдими Л. Д., С. Т. и К. Т., с Решение № 17 от 26.07.2022г. на Апелативен специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 131/2021г. по описа на същия съд, присъдата е била изменена, като подсъдимите Л. Д., С. Т. и К. Т. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал.

1 от НК, за това че на 04.08.2013г. в /населено място/, /община/ са направили опит да преведат през границата на страната с /държава/ група от хора, които не са български граждани, подробно описани в решението, без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от група, състояща се от същите подсъдими и от Г. Г. и деянието е останало недовършено по независещи от волята на дейците причини, като са признати за невинни в това, в съучастие като помагачи, умишлено да са улеснили Г. Г. да осъществи горното деяние, поради което са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от НК.

Бил е намален размера на наложените на подсъдимия Л. Д. наказания 3 лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева. Намален е размерът на наложените на подсъдимия К.Т. наказания за престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал.

1 от НК лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева. Намален е размерът на наложеното на подсъдимия К.

Т. на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА и размерът на присъединеното на основание чл. 23, ал. 3 от НК наказание глоба от 10 000 лева на 1 000 лева.

Намален е размерът на наложените на подсъдимия С. Т. наказания лишаване от свобода от три години на ДВЕ ГОДИНИ и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева.

Определено е, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежко наказание на подсъдимия С. Т. измежду наложените му по настоящото дело и по НОХД № 338/2011 г. на РС-Сандански, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 1 000 лева. Приспаднато е, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от общото най-тежко наказание на подсъдимия С. Т. от две години лишаване от свобода, изтърпяното изцяло наказание по НОХД № 338/2011 г. на РС-Сандански в размер на шест месеца лишаване от свобода. Отменено е приложението на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за подсъдимите Л. Д., С. Т. и К. Т., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода на подсъдимия Л. Д. с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, на подсъдимия К. Т. с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а на подсъдимия С. Т. с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

С решението съдът се е произнесъл и по дължимите от подсъдимите разноски.

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. За процесуална икономия ще бъдат разгледани заедно, тъй като направените оплаквания са идентични.

Оплакването за нарушение на материалния закон е безмотивно, но може да се направи извод все пак от съдържанието на касационните жалби, че се 4 обосновава единствено с нарушения на процесуалните правила относно формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд при оценката на доказателствата.

В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие.

На първо място следва да бъде даден отговор на възражението за неяснотата на обвинението и невъзможността на подсъдимия Д. да разбере същността му и да организира адекватна защита.

Този въпрос вече е бил поставян на вниманието на касационната инстанция и е бил разрешен от нея с Решение по нд № 659/2020г.по описа на ВКС-трето н.о. Необходимо е да се направи едно уточнение. Съгласно чл.

351, ал. 2 от НПК с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Въпреки това, ВКС по собствен почин може да го стори и само за пълнота на настоящото изложение ще го направи и тук.

Доводите от жалбите за неправилна формулировка на обвинението, довели до накърняване правото на защита на подсъдимия Д. са неоснователни. Подсъдимият Л. Д. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 5, вр. чл. 20, ал. 1 и 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Фактически обвинението спрямо подсъдимия Д. за инкриминираното помагачество се изразява в това, че той е набирал чужди граждани, на които е 5 осигурявал транспортиране с автобус до гр. Сандански, като е бил част от група, формирана с участието на останалите двама подсъдими и свидетеля Г., която група е организирала превеждането на тези лица през границата на страната с /държава/, без разрешение на надлежните органи на властта.

Доводите от жалбите за несъответствие между фактическите обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, не могат да бъдат споделени. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа подробно описание на конкретните инкриминирани действия на подсъдимия Д. (набиране на чужди граждани в /населено място/ и осигуряване на тяхното транспортиране с автобус), свързани с участието му в противозаконното превеждане на чуждите граждани през границата на страната, които в диспозитива са квалифицирани като участие в група, която е организирала превеждането на група от хора, чужди граждани, като участието на подсъдимия, съобразно вида на извършваните от него действия е определено като помагаческа дейност.

В тази връзка съставът на контролирания съд е изпълнил дадените задължителни указания по приложението на закона от страна на ВКС с решението му по нд № 659/2020г., като е изложил убедителни съображения защо не е налице съучастие по чл. 20, ал. 4 от НК. С оглед установените факти и доказаността на обвинението съдът е приел, че не се касае до съвместна проява на няколко лица, действащи при обикновено съучастие, а иде реч за осъществено престъпление от група, действаща при предварително съгласувано между участниците в групата поведение, насочено към осъществяване на намисленото престъпление. Въз основа на приетите по делото факти е била посочена ролята на всеки един от участниците в групата, включително и на подсъдимия Д., като аргументирано е защитена тезата за създадена стройна организация с предварително обмислени и подготвени роли и функции на всеки от участниците, при едно много добро съгласуване помежду им.