Определение № 3035 от 07.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3035 гр. С., 07.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501290 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Агенция “Пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление - С. срещу Разпореждане №7159/10.03.2026г. по гр.д. №4541/2025г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по предявен обратен иск срещу третото лице помагач „Обонато билд“ ЕООД и е върната обратната искова молба на Агенцията. Последната поддържа, че е изпълнила указанията на решаващия съд в срок, съгласно които е следвало да внесе дължимата държавна такса по предявения обратен иск и да представи доказателства за това към делото. Ето защо иска обжалваното определение да бъде отменено, ведно със законите последици от това.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна по обратния иск – „Обонато билд“ ЕООД, която е депозирала отговор. В него изразява становище за законосъобразност на атакувания акт и иска да бъде потвърден.

Аргументира се с довода, че изпълнение на указанието за внасяне на такса има тогава, когато сумата е постъпила в сметката на съда, а не когато задължената страна е направила превода. Счита, че от данните по платежното нареждане, представено от ищеца е видно, че датата на изпълнението е 26.02.2026г., а датата на създаване е 09.03.2026г., като липсват доказателства за успешно приключен превод в рамките на указания от съда срок.

Във въззвиното производство са събрани служебно от съда писмени доказателства.

Съдът констатира, че частната жалба, с която е инициирано настоящото производство е редовна и допустима, а също и основателна. Съображения :

За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че поради неизпълнение на указания за внасяне на държавната такса, производството по обратната искова молба следва да бъде прекратено, а молбата върната на подателя. Посочил е, че с разпореждането му, получено от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ на 25.02.2026 год. обратната 1 искова молба на тази агенция е оставена без движение и последната е уведомена за отстраняване на нередовностите й - да формализира обратният иск, съгласно изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, да посочи цена на иска и да внесе държавна такса от 4% върху нея.

СГС е приел, че с подадената на 27.02.2026 год. молба са изпълнени първите две указания, но не е изпълнено това за внасяне на държавната такса.

Посочено е, че въпреки представената вносна бележка, справка в счетоводството на съда е установила, че към 09.03.2026 год. сумата от 4 090.34 евро с наредител Областно пътно управление гр.С. не е постъпвала по сметката на съда, противно на посоченото в платежното нареждане от 26.02.2026 год., приложено към писмо от АПИ с вх.№ 27863/27.02.2026 год.

При реализиране на проверката за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият състав установи, че в представеното от ищеца по обратния иск Бюджетно платежно нареждане е наредено плащане на сума от 4 090,34евро на основание такса по гр.д.4541/2025г., съдебно разпореждане 3376/2026г. В същото е посочена дата на създаване на превода – 26.02.2026г.; дата на изпълнение – 26.02.2026г. и валидност преди 05.03.2026г. От изложеното следва, че СГС е имал качеството на получател на платежна услуга, към когото доставчикът й, в случая платежна система БИСЕРА, е имал задължението по чл. 58, ал. 1, т.т. 1, 2 и 5 от Закона за платежните услуги и платежните системи да предостави незабавно след изпълнението на платежната операция информация за регистрационния номер на платежната операция и когато е необходимо, информация относно платеца, както и всяка друга информация, придружаваща платежната операция; стойността на платежната операция, изразена във валутата, в която средствата са предоставени на разположение на получателя; вальора на заверяване на сметката на получателя.

Видно е от процесното Бюджетно платежно нареждане, че в него е посочен срок за изпълнение на превода - датата на изпълнение 26.02.2026 г., който е първият ден от дадения на настоящия жалбоподател срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК. Заедно с това е създадено, т.е. възложена е платежната операция отново на 26.02.2026г., т.е. в рамките на срока за отстраняване на нередовностите, последната дата от който е 04.03.2026г.(работен ден).

Изложеното налага извод, че указаната нередовност на исковата молба на Агенция “Пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление – С. срещу „Обонато билд“ ЕООД за внасяне на държавна такса е била отстранена в преклузивния 1 – седмичен срок.

От изисканата от САС справка от Счетоводството на СГС се изясни, че вальора на сумата от 4 090, 34 евро, наредена за превод от ОПУ - С. на основание такса гр.д. №4541/2025г. съдебно разпореждане №3376/2026г. е 10.03.2026г. Банковото понятие „вальор“ означава конкретна дата, от която започва да тече лихва по сметка или се счита за валидно превеждането и получаването на средствата по една операция. От друга страна датата на трансакцията е моментът на самото нареждане, което в случая е 26.02.2026г., докато вальорът е реалният ден на сетълмент (завършване на превода между банките), който е 10.03.2026г.

2

Както е имал повод да посочи в Определение №612 от 23.11.2015г. по ч.т.д. №3130/2015г. ВКС, при указание по чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 128, т. 2 ГПК, дадено от съд, когато плащането на дължимата държавна такса се извършва безкасово, т.е. електронно, в частност чрез т. нар. „интернет банкиране”, достатъчно за преценката дали същото е било изпълнено надлежно е не конкретната дата /вальор/, когато сметката на съответния съд е била заверена, а дали в пределите на дадения му преклузивен срок ищецът е наредил на своя доставчик на платежни услуги, т.е. на обслужващата го банка, да извърши превод на сума, равностойна на дължимата от него държавна такса, както и представил ли е той в същия срок в съдебната канцелария доказателство, че платежно нареждане за извършването на такава операция е било направено. Т.е. ищецът не е длъжен, да осигури реалното получаване по сметка на първостепенния съд на съответната дължима по делото държавна такса в преклузивния срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, а е достатъчно да представи доказателства, че в пределите на същия плащането на държавната такса е било надлежно наредено.

Както настоящият състав вече обоснова, в случая от съдържанието на представеното платежно нареждане от ищеца по обратния иск и от отчета по сметка, съставен от Счетоводството на СГС е видно, че жалбоподателят е наредил превода на 26.02.2026г., т.е. в преклузивния срок по чл. 129, ал. 2 ГПК.

От изложеното следва, че определението за връщане на исковата молба по обратния иск и прекратяване на производството по него е неправилно като краен резултат. Ето защо частната жалба срещу него е основателна и следва да бъде уважение.

Така мотивиран, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №7159/10.03.2026г. по гр.д. №4541/2025г. по описа на СГС.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на производството по делото по обратната искова молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3