Решение № 6259 от 14.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6259 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100507118 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 101242/11.04.2023 г., подадена от „С.С.К.“ ЕООД – ответник по гр. дело № 69860/2021 г., Софийски районен съд, 56 състав срещу постановеното по него Решение № 842/18.01.2023 г., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца „К.Т.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 266 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 1 250 лв., /частичен иск от такъв за сумата от 9 600 лв. с ДДС/, представляваща дължимо възнаграждение по договор за извършване на СМР за строителен обект „София, Овча купел“, ул. *******, съдържащо се във фактура № 0000000156/30.09.2019 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 050 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа се, че в рамките на първоинстанционното производство са възникнали предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, но съдът не е приложил този институт. В тежест на ищцовото дружество било да докаже вида на възложените строително-монтажни работи /СМР/. Твърди се, че във Фактура № 0000000156/30.09.2019 г. не се посочвали дейностите, услугите и СМР, за които се издава. Сочи се, че различните видове СМР са на различна стойност и посочените в исковата молба осем броя не са остойностени всеки един от тях. Неправилно съдът е приел, че цената от 8 лв. на кубик земна маса е действително договорената, позовавайки само на свидетелските показания на А.Б.. Неоснователно били игнорирани свидетелските показания на Р.П., който конкретизирал, че действително договорената цена е 1 по-ниска, тъй като част от земната маса не се извозвала на разстоварище „Враждебна“, а на близко място, за да се върне после като обратен насип. Акцентира се, че свидетелят е служител на ищцовото дружество, което обстоятелство било отбелязано от съда в неговите мотиви и въпреки това в тях изнесената от свидетеля информация е възприета. Счита се, че не било обсъдено в мотивите разминаването между посоченото в съдебната експертиза, че средната пазарна стойност на кубик изкопни дейности е 6, 25 лв., като умножавайки тази цена по количеството изкопана маса в размер от 2 625 куб., то общата цена би следвало да бъде 16 406 лв., а не посочената във фактурата 15 600 лв. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички възражения и доводи, посочени в отговора на исковата молба.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ищецът по делото „К.Т.“ ЕООД оспорва основателността на въззивната жалба. Сочи като невярно твърдението в нея, че първоинстанционния съд имал предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй като преди провеждане на първото по делото заседание представителят на ищцовото дружество пуснал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поддържа, че по делото били представени две фактури. Първата била свързана с извършено авансово плащане, а втората със стойността на извършената вече дейност. Предвид обстоятелството, че първата фактура била осчетоводена при ответника и посочената в нея сума била заплатена, то това доказвало възникването на договорно взаимоотношение. Това кореспондирало и със свидетелските показания на свидетелят Б..

Приемането на извършената работа било доказано със свидетелските показания. Твърди, че договорената цена за цялата дейност била договорена конкретно видно от фактурата за авансово плащане. Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаването на първоинстанционния акт. Претендират се разноски.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 69860/2021 г., Софийски районен съд, 56 състав е образувано по Искова молба с вх. № 31795/15.06.2021 г., подадена от „К.Т.“ ЕООД, в която се твърди, че между ищеца и ответника били създадени в периода 22.08.2019 г. – 30.09.2019 г. трайни търговски отношения по силата на многократно възлагани фактически поръчки за извършване на СМР за строителен обект гр. София, „Овча купел“ - доставки на скална маса и транспорт на скална маса, баластра, земя, както и дренаж и услуги с верижен багер.

Посочените дейности са извършени съобразно геодезично заснемане. Същите били приети от възложителя и по този повод била издадена Фактура № 156/30.09.2019 г. В нея било посочено, че извършените СМР на обекта в кв. Овча купел били на обща стойност от 21 000 лв., от които 13 000 лв. вече били предварително изплатени по Фактура № 129/22.09.2019 г.

В пъррвата фактура е отразен остатъкът от задължението в размер на 9 600 лв. с ДДС.

Поради неизплащане в срок, изпълнителят изпратил на възложителя на дата 06.02.2020 г. покана за доброволно изпълнение. Поради настъпилата пандемия била дадена допълнителна отсрочка, но и този път не било получено плащане, поради което на 11.05.2021 г. била изпратена нова покана за доброволно изпълнение, след която също не последвало плащане.

Въз основа на изложеното ищецът поискал осъждането на ответника за заплащане на сумата от 1 250 лв. /частичен иск от претенция в общ размер на 9 600 лв./ - задължение по извършени СМР на строителен обект в кв. „Овча купел“, както и законна лихва в размер на 2

1 637, 33 лв. за периода 03.10.2019 г. – 07.06.2021 г.

Ответникът „С.С.К.“ ЕООД е оспорил исковата молба по основание и размер. Посочил е липсата на подписан от страните договор. Доказателствата към исковата молба били само едностранно подписани документи. Липсвала конкретизация на вид, количество и стойност на извършената работа. Отсъствала конкретизация в какво се изразявало приемането на услугата.

Посочената във Фактура № 0000000129/22.08.2019 г. стойност е 13 000 лв. без ДДС или 15 600 лв. с ДДС с основание „авансово плащане обект „Овча купел“, а във Фактура № 0000000156/30.09.2019 г. стойността е 8 000 лв. без ДДС (посочени като разлика от 21 000 лв. за извършени СМР услуги на обект „Овча купел“ и 13 000 лв. – изплатен аванс по предишната фактура) или 9 600 лв. с ДДС, и двете с доставчик „К.Т.“ ЕООД и получател „С.С.К.“ ЕООД. Посочена е и мярка - кубик, и количество - 2625 с единична цена 8 лв.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Фактура № 0000000129/22.08.2019 г. на стойност 15 600 лв. е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество за м. август 2019 г. Същата е включена в Дневника за покупки за м. август 2019 г. и по нея е ползван данъчен кредит в размер на 2 600 лв. Видно от счетоводна справка 402 „Доставчици по аванси“ — партида „К.Т.“ ЕООД се води салдо в размер на 13 000 лв. по Фактура № 129/22.08.2019 г., т.е. операцията не е завършена. Няма данни другата фактура - № 0000000156/30.09.2019 г. на стойност 9 600 лв. да е осчетоводена в счетоводството на ответника. Въз основа на проверяваните документи в счетоводството на ответника вещото лице е дало заключение, че последното е редовно водено. В съдебно заседание, проведено на 22.03.2022 г. вещото лице обяснява, че платената Фактура № 0000000129/22.08.2019 г. не е процесната, но въпреки, че е платена, същата е отразена в сметка 402 „Доставчици по аванси“ като неприключена, като - за да се приключи същата, операцията трябва да се завърши с отразяване срещу отразения аванс на резултат извършено СМР.

По делото са изслушани свидетелските показания на А.Б. служител на ищцовото дружество, в които посочва, че е участвал при извършване на изкопна дейност на обекта в кв. „Овча купел“ на адрес ул. *******. Чисто технически първо се уточнявали строителномонтажните работи с техник, след което се правело геодезическо заснемане на терена, при което се взимали координатите. След това се извършвала реалната изкопна дейност, а след нея се правело второ геодезическо заснемане, от което се виждал обемът на действително извършената изкопна работа, при което данните от двете заснемания се сравнявали и се установява разликата, ако такава е налице. Работата била извършена в периода м. август – м. септември 2019 г., единствено и само от „К.Т.“ ЕООД. Освен изкопна дейност, се наложило и извършване на допълнителна работа с използване на комбиниран багер поради свлачище на пътя, което наложило да бъде извършено укрепването му, във връзка с което на 30.08.2019 г. на обекта е карана скална маса. Комбинираният багер е използван, за да извози и вкара скална маса в обекта и при прехвърляне на земна маса за спиране на свлачището. В случая били издадени две фактури, каквато била практиката – първата е за авансово плащане и постъплението по нея се използвало закупуването на гориво консумативи и възнаграждения на работниците. Втората била на база реално извършената работа, след като е осъществено и второто заснемане на терена. За процесния случай знаел, че именно втората фактура не била изплатена, като тя била издадена след като били извършени изкопите работи и същите 3 били приети без възражения. Такива се появили едва след поканата за заплащането на дължимата по нея фактура.

Разпитан е и А.Е. – извършил геодезичното заснемане на обекта, намиращ се в гр.

София, ж.к. „Овча купел“, ул. *******, които той осъществил два пъти – преди да започнат същинските изкопни дейности и след тях. По този начин се установило количеството изкопана земна маса. Първият изкоп бил извършен на 06.08.2019 г„ а вторият - на 13.09.2019 г., когато било установено изкопаване на земна маса в обем на 5 399,23 куб. м. Свидетелят сочи, че по време на извършване на изкопната работа на този обект, той имал още няколко обекта в района и често минавал покрай процесния. Винаги когато минавал, виждал багерите на А., ръководител на обекта на „К.Т.“ ЕООД, не знае друг освен „К.Т.“ ЕООД да е извършвал изкопна работа на този строеж.

Изслушани са и свидетелските показания на Р.П. - представител на дружеството „С.С.И.“ ЕООД, което е възложител на строежа и е наело като изпълнител „С.С.К.“ ЕООД.

Свидетелят е посочил, че „К.Т.“ ЕООД дали най-добрата оферта за изкопната дейност на обекта поради две причини: първата е, че поискали предварително плащане и втората, че земната маса щяла да се използва на друг обект за обратен насип и поради това не следвало да се извозва далече и разходите били малки.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, в чието заключение се сочи, че средната пазарна цена на изкопните работи да възлизала на сумата от 36 375,39 лв. без ДДС. В тази цена не е включена стойността за извозването на изкопната маса.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че между двете страни са възникнали договорни взаимоотношения по договор за изработка, което се доказвало с приетата в счетоводството на ответното дружество Фактура № 0000000129/22.08.2019 г., сумата по която била изцяло изплатена. По делото било доказано, че изкопните работи били извършени от ищцовото дружество без възражения на ответника.

Последният не доказал извършено плащане по процесната Фактура № 0000000156/30.09.2019 г. По тези съображения исковете били уважени изцяло.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.