Определение № 3287 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3287 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501306 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, срещу Разпореждане рег. № 1594/25.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 20263130100394 по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. И. П. за сумата 567,37 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.03.2025 г. до 05.03.2026 г. включително, сумата 118,86 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 26.03.2025 г. до 05.03.2026 г., сумата 178,89 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.03.2026 г. до 20.05.2026 г., сумата 61,36 евро, представляваща разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, както и за разликата над присъдените разноски.

В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно в обжалваната част.

Жалбоподателят излага съображения, че районният съд неправилно е приел нарушение на изискванията относно посочването на годишния процент на разходите и включването на застрахователната премия в него. Твърди, че в договора за кредит са посочени ГПР, общата сума, дължима от потребителя, лихвообразуващите компоненти, дължимите такси и комисиони, както и застрахователните премии, включени в погасителния план. Сочи, че районният съд неправилно е възприел размера на застрахователната премия като 5,05 %, вместо като 0,505 %, съответно 5,05 ‰ от застрахователната сума. По тези съображения моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за отхвърлените от районния съд вземания.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Провадия е образувано по заявление на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков кредит № *****-*-******/23.12.2020 г. Заявлението е насочено срещу физическо лице – 1 кредитополучател, като от представените документи не се установява кредитът да е свързан с търговска или професионална дейност на длъжника. Поради това правилно районният съд е приел, че договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и следва да бъде проверен с оглед императивните изисквания на този закон.

С обжалваното разпореждане заявлението е уважено за главницата в размер на 8348,42 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и за съответната част от разноските, а е отхвърлено за претендираните възнаградителна лихва, наказателна лихва, обезщетение за забава, разноски за обявяване на предсрочна изискуемост и разликата в разноските. Районният съд е мотивирал отказа си с извод за недействителност на договора поради нарушения, свързани с посочването на ГПР и разходите по кредита.

Настоящият състав намира, че крайният извод на районния съд за недължимост на претендираните акцесорни вземания е правилен, макар и по различни мотиви.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не може да бъде по-малък от 12. Това изискване е част от установената от закона форма и съдържание на договора за потребителски кредит, като има за цел да гарантира реална възможност потребителят да се запознае предварително и пълноценно с всички икономически и правни последици на договора.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК изрично предвижда, че при неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 ЗПК – потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай от приложения към заявлението договор за банков кредит се установява, че текстовата част на договора е изготвена с шрифт, който е видимо по-малък от минимално изискуемия от закона размер 12. Договорът е трудночетим, като размерът и начинът на възпроизвеждане на текста не осигуряват онази яснота и достъпност на съдържанието, която чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква като задължително условие за валидност на договора.

Въззивният съд съобразява, че в исково производство, при надлежно въведен спор относно точния размер на използвания шрифт, същият би могъл да бъде установяван и чрез съдебно-техническа експертиза. Заповедното производство не е производство по събиране на доказателства чрез експертиза, свидетели или други доказателствени способи, а производство по проверка на заявлението и приложените към него документи. Когато заявлението произтича от потребителски договор, съдът следва служебно да извърши проверка дали от представените документи се удостоверява редовно и подлежащо на изпълнение вземане, включително дали не са налице данни за нарушение на императивни правила, установени в защита на потребителя.

При тази проверка рискът от представяне на договор, който не позволява да се установи спазване на задължителните изисквания на ЗПК, се носи от заявителя – кредитор.

В случая самият представен договор обективира очевидно несъответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно минималния размер на шрифта. Това несъответствие е самостоятелно основание за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК, независимо от въпроса дали отделните клаузи относно ГПР, застрахователната премия, таксите и комисионите са формулирани по ясен и разбираем начин.

Ето защо, дори да се приемат за основателни оплакванията в жалбата срещу мотивите на районния съд относно начина на посочване на ГПР и включването на застрахователните премии в него, това не води до друг краен резултат. Налице е различно, самостоятелно и достатъчно основание за недействителност на договора за потребителски кредит, а именно 2 неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно минималния размер на шрифта.

При недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Поради това въз основа на представения документ не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за възнаградителна лихва, наказателна лихва, обезщетение за забава за периода преди подаване на заявлението, разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, както и за съответната разлика в претендираните разноски. Тези вземания не представляват чиста стойност на предоставения кредит, а са лихви, обезщетения или разходи, свързани с недействителното кредитно правоотношение.

Като е отхвърлил заявлението в тази част, районният съд е постановил правилен краен резултат. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната от заявителя отхвърлителна част, макар и по изложените от настоящия състав различни мотиви.

С оглед изхода на производството искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 1594/25.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 20263130100394 по описа на Районен съд – Провадия, в обжалваната от „Първа инвестиционна банка“ АД част, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. И. П. с ЕГН **********, за сумата 567,37 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.03.2025 г. до 05.03.2026 г. включително; сумата 118,86 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 26.03.2025 г. до 05.03.2026 г.; сумата 178,89 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.03.2026 г. до 20.05.2026 г.; сумата 61,36 евро, представляваща разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, както и за разликата над присъдените разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3