Решение № 23476 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23476 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110112017 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от т срещу И. Л. П., Б. Р. П., М. Р. М., М. б В., Р. Д. Д. и Н. Д. Ш., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

1. И.Л. П. - сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 30,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на 2,34 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;

2. Б. Р. П. - сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до 1 окончателното плащане, сумата в размер на 30,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на 2,34 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;

3. М. Р. М. - сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 30,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на 2,34 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;

4. М. Б. В. - сумата в размер на 466,23 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 92,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на 7,02 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;

5. Р. Д. Д. - сумата в размер на 466,23 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 92,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, 2 сумата в размер на 7,02 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;

6. Н. Д. Ш. - сумата в размер на 466,23 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 92,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на 7,02 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуване на общите условия на страницата на дружеството, като в случая такава не била заплатена за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от на е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Р. Д. Д., Н. Д. Ш. и М. Б. В., с които оспорват предявените искове, като поддържат, че са заплатили претендираните спрямо тях суми.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И. Л. П., Б. Р. П. и М. Р. М..

С определение от 25.10.2024 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК в правата на починалия в хода на производството по делото (на 15.04.2024 г.) ответник Н. Д. Ш. наследниците му по закон Г. Н. Ш., ЕГН **********, и Т. Н. Ш., ЕГН **********.

3

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и 4 да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.