Решение № 288 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300102408 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК.

Ищецът Я. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. Й.

К., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, че е изключителен собственик на недвижим имот, апартамент, СОС с идентификатор *** по КККР на гр. П. ***, с площ 89,59 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение № ***с площ от 8,71 кв.м. и 4,191 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Исковата претенция се основава на твърденията, че с ответницата са бивши с.. Твърди, че по време на брака им, на ****г., придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. П., представляващ апартамент, СОС с идентификатор ***, подробно описан в исковата молба. Твърди, че средствата за закупуване на жилището са изцяло негови лични средства, а ответницата няма никакъв принос в придобиването на имота – нито финансов, нито с грижи за дома и семейството. Твърди, че още преди да закупят апартамента отношенията с ответницата им се влошили. Ответницата не работела, не полагала грижи за детето им. Ищецът твърди, че само той 1 работел, грижил се изцяло за детето, за домакинството и за ответницата. След като се разделили ответникът заминал за А. да работи, за да може по- лесно да плаща кредита за апартамента, а детето пратил да живее при неговите родители в с. К. ***. Твърди, че неговите родители освен с отглеждането на детето, му помагали и финансово за изплащане на кредита. Твърди, че впоследствие ответницата дошла също в А., но продължили да са във фактическа раздяла, живеели в отделни домакинства, детето живеело при него, инцидентно оставало в квартирата на м. си, както и ищецът осигурявал издръжката на детето.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Т. К., с който оспорва иска като неоснователен с искане да бъде отхвърлен. С отговора на исковата молба се развиват доводи, че в настоящата хипотеза, при която продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, влагането на средства от страна на единия съдлъжник по кредита не води до преобразуване на лично имущество, тъй като сумата, получена по договора за заем, не е лична, а обща, тъй като задължението за връщането й е било и на двамата с., които отговаряли солидарно.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска.

Не е спорно между страните, че са бивши с., което обстоятелство се установява от препис от решение № 260182/ 28.08.2020г., постановено по гр. дело № 17706/ 2018г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила на 30.09.2020г.

/л.6, гр.дело № 8728/ 2022г. на ПдРС/.

Не е спорно между страните, като това се установява от представения препис от нотариален акт № **** г., че на ***г. ищецът и ответницата, като с., в качеството им на купувачи, са сключили договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който са придобили недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. П., ***, с площ от 89,59 кв. метра, ведно с избено помещение №***и ведно с 4,191 % идеални части от общите части на 2 сградата и съответната част от правото на строеж върху мястото за сумата от 32 910 лв., която сума ще се изплати със заемни средства по разрешен кредит от Българска пощенска банка АД, съгласно сключен договор за банков кредит ****г. /л.3, гр.дело № 8728/ 2022г. на ПдРС/.

Не е спорно, като това се установява от представената по дело схема на СОС, че процесният недвижим имот е идентичен с описания в нотариален акт № **** г., както и не е спорно, че към момента на сключване на договора за покупко- продажбата му страните са били в брак.

От представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот /л.62-л.66/ се установява, че на ***г. страните са сключели договор с „Българска пощенска банка“ АД, по силата на който банката им е предоставили заем в размер на 40 000 лв., от която сума 32 910 лв. за покупка на процесния недвижим имот и 7090 лв. за други разплащания. Съгласно чл.1, ал.2 от договора за връщането на кредита и за другите задължения по настоящия договор лицата, подписали договора като кредитополучател, отговарят солидарно. Съгласно чл.2 от договора разрешеният кредит се усвоя по сметка на ищеца, след представяне на посочените в договора документи, като ищецът се задължава да извърши добросъвестно разплащането за имота, предмет на финансиране с настоящия договор за кредит, чрез нареждане за превод по сметка на продавача на имота, посочена в ал. 2, или по друг приет от банката начин, както и да представи декларация в тридневен срок, подписана от продавача, че кредитополучателят е изплатил задълженията си във връзка с покупко- продажбата.

От представената по делото Справка от НАП за сключени трудови договори на ответницата /л.73/ се установява, че за периода 01.01.2006г. до 31.12.2013г. ответницата има регистрирани четири трудови договори за следните периоди: 30.01.2007г. – 11.06.2007г., 15.04.2009г. – 15.05.2009г., 19.05.01.08.2009г., 31.07.2009г. – 01.11.2010г.

По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите И.К. и М.Н..

От показанията на св. К. се установява, че родителите на ищеца му дали 50 000 лв. общо за закупуването на жилището, а отделно от това Я. и М. изтеглили кредит, защото жилището било ново и недовършено и трябвало да се довърши, за да могат да се нанесат в него. Жилището било закупено за 3 около тридесет и няколко хиляди лева. След като Я. приготвил две стаи, се преместили да живеят в жилището, което било 4-5 месеца след закупуването му. Установява се, че в периода 2006г. – 2011г. Я. е работил в Б. и се е грижел за всичко в семейството, той е готвел, пазарувал, направил е всичко необходимо за ремонта. През 2011г. Я. заминал да работи в А.. Установява се, че М. не е работила, тъй като имала асоциално поведение и фобии, че някой я преследва. В показанията си свидетелката сочи, че в А., докато са живели заедно с М., Я. ги е издържал. Установява се, че Я. е изпращал пари на майка си да му погасява кредита.

От показанията на св. Н. се установява, че знае, че Я. и М. са закупили жилище през 2006г., като родителите на Я. са теглили кредит за закупуването на жилището, а след това Я. е теглил кредит, за да довърши жилището, да го ремонтира. Я. и М. заживели в новото жилище през 2007г. Я. вършел всичко като домакинска работа, той вземал детето от градина, грижел се за домакинството, перял, готвел, чистел, пазарувал. Свидетелства, че М. започвала работа на два- три пъти, но напускала заради нейните фобии или я уволнявали, съкращавали, но това, което знае свидетелката е, че почти М. не е работила, като продължителност по два, три месеца работела, но не се е задържала много на работа. През 2011г. Я. и М. заминали за А., но са живели малко заедно - само няколко месеца, след което М. се е изнесла от жилището в А. и детето е тръгнало с нея. Първоначално Я. заминал сам за А., М. заминала няколко месеца след това, около 2-3 месеца, а след няколко месеца взели и детето при тях. След заминаването на Я. за А. детето било гледани от родителите на Я..

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

При носена от ищеца доказателствена тежест същият не успя, посредством ангажираните от него доказателства, да установи, при условията на пълно и главно доказване, че процесното жилище е придобито изцяло с негови лични средства, както и да обори презумпцията по чл.21, ал.3 от СК за съвместния принос на двамата с..

От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко- продажба на процесното жилище и договор за кредит, се установява, че покупната цена за процесното жилище е 32 910 лв., като 4 същата е изплатена със заемни средства, отпуснати по разрешен кредит от Българска пощенска банка АД на двамата с..

Коментираните писмени доказателства опровергават показанията на свидетелите, че апартаментът е закупен с предоставени от родителите на ищеца парични средства. Казаното не изключва възможността родителите на ищеца да са дали пари във връзка с покупката на жилището, но от писмените документи се мотивира категоричен извод, че заплащането конкретно на покупната цена е финансирано със средствата, отпуснати по договора за кредит, сключен между Българска пощенска банка АД и ищеца и ответницата, в качеството им на кредитополучатели, а не с парични средства, дарени от родителите на ищеца. Отпуснатият заем е в размер на 40 000 лв., като с него се заплаща целево покупната цена от 32910 лв., а остатъкът от 7090 лв. е за други разплащания, което е възможно да е свързано с извършване на довършителни работи в жилището, за които сочат свидетелите. На следващо място не са ангажирани доказателства, че дори и родителите на ищеца да са дали пари във връзка със закупуването на жилището, то това е било с дарствено намерение само по отношение на ищеца.

На следващо място по делото не се установи, че кредитът е погасен изцяло със средства на ищеца. Доказателства от кого са извършвани погасяванията не бяха ангажирани. Налице са само показанията на разпитаните по делото свидетели, че ищецът пращал пари на м. си за погасяването на кредита. Твърденията на ищеца са, че ответницата не е работила и средствата са осигурявани само от него. Съдът не кредитира като убедителни показанията на разпитаните по делото свидетели за обстоятелството, че ответницата не е работила, тъй като от една страна същите нямат преки впечатления, особено за периода след 2011г., когато ищецът и ответницата са заминали за А., а от друга страна се опровергават от постъпилата от НАП информация за регистрирани трудови договори на ответницата. Така за периода 30.01.2007г. – 11.06.2007г. и 15.04.2009г. – 01.11.2010г. ответницата е била трудово ангажирана. От правна страна, с оглед предмета на спора, следва да се посочи, че е ирелевантно дали кредитът е погасен само със средства на ищеца, тъй като дори и да е, това няма за правна последица преобразуване на лично имущество по смисъла на чл.23 от 5

СК, а възникване на облигационни отношения между двамата солидарни длъжници по чл.127 от ЗЗД. Ищецът и ответницата са солидарно задължени за връщане на отпуснатия от банката заем, двамата са подписали договора за кредит като кредитополучатели и на основание чл.1, ал.2 от договора отговарят солидарно.

На следващо място от събраните по делото доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че ответницата не е полага грижи за общото им дете, докато са живеели заедно в Б. и в А..

С оглед на гореизложеното искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В частта за разноските.

С оглед изхода от спора - неоснователност на исковата претенция, на ищеца не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Я. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, против М. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр.

П. ***, за признаване за установено, че е изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., представляващ апартамент, СОС с идентификатор *** по КККР на гр. П. ***, с площ 89,59 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение № *** с площ от 8,71 кв.м. и 4,191 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6