Определение № 189 от 25.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. София, 22.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000427 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 751 от 07.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 427/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от С. А. А. про тив Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), вр. с чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), за сумата от 34 116.58 евро (левова равностойност от заплащане на сумата 66 726.23 лв.), както и в частта, в която е осъдил С. А. А. да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките сумата от 4 216 лв., представляваща направените от ответника разноски по производството, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е осъдил Фонд за гарантиране на влоговете в банките да заплати на С. А. А. сумата от 34 116.58 евро (с левова равностойност 66 726.23 лв.), ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от 500 лв., представляващи разноски за експертиза, сумата от 5 050 лв., представляваща размера на внесената ДТ, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 2 888.40 лв., сумата от 2 532 лв., сумата от 2 532 лв. и сумата от 2 532 лв., представляващи разноски за един адвокат в производствата, на основание чл.78 от ГПК и е потвърдил № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав в останалата обжалвана част като правилно и законосъобразно.

С молба вх. № 4 185 от 15.02.24 г. С. А. А. е поискала да се измени постановеното решение в частта за разноските. Твърди, че настоящия спор се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради отнасянето на отделните факти и обстоятелства към множество правни норми, с оглед на това твърди, че не следва да се 1 приема за основателно направеното възражение за прекомерност от ответната страна.

Твърди, че с оглед на решението на ВКС, а и от събраните по делото доказателства се установява, че същата не се ползва от привилегията само за сумата от 14 644.74 лв., което представлява 14.04% от общо предявеният иск от 104 346.46 лв. Твърди, че ако съдът намили разноските под този размер, то ФГВБ се е възползвал от собственото си недобросъвестно поведение. С оглед на това моли да се измени решението в частта за разноските, като поисканите разноски да бъдат намалени с размер не по-голям от 14.04% и то само за инстанциите, където искът не е бил намален – по гр. Д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение 13 състав се присъдят 3 587.97 лв. за платена държавна такса и 3 109.11 лв. за адвокатско възнаграждение; по в. т. д. № 803/21 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав 1 793.99 лв. за платена държавна такса и 3 109.11 лв. за адвокатско възнаграждение; по т. д. № 511/22 г. по описа на Върховен касационен съд, Първо Т.О. 30 лв. за държавна такса за допускане до касация, 1 599 лв. за държавна такса за касазционно обжалване и 7 233.86 лв. за адвокатско възнаграждение и по в. т. д. № 427/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав 500 лв. разноски за ССчЕ и 6 909 лв. адвокатско възнаграждение.

Твърди, че всички суми са под минималните размери на сега действащата редакция на Наредбата.

Ответникът по тази молба Фонд за гарантиране на влоговете в банките редовно уведомен за молбата оспорва същата. Твърди, че същата е неоснователна. В подкрепа на твърдението си инвокира довод, че делото не се отбличава с фактическа и правна сложност, а от правна страна са били налице само два спорни въпроса – дали договорът за цесия е породил правно действие и дали се дължи гаранция по отменения ЗГВБ по отношение на цедираните влогове. Оспорва твърдението, че е действал недобросъвестно, както и че още към момента на подаването на исковата молба са били налице плащания, за които ответникът няма вина, че ищцата не ги е съобразила при подаването на исковата молба. Твърди, че искането за определяне на адвокатското възнаграждение по новата Наредба е правно несъстоятелно и влиза в ярко противоречие с твърденията на въззивника по делото. По отношение на производството пред ВКС твърди, че искането е неоснователно, предвид неявяването на пълномощника в открито съдебно заседание, а претенцията за възнаграждение в размер на 7 233.86 лв. е явно прекомерна и необоснована. С оглед на изложеното моли съда да постанови определение, с което да остави без уважение подадената молба.

Третото лице помагач „Корпоративна търговска банка“ АД (н) редовно уведомен не взима становище в дадения срок.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, 2 че с решение № 751 от 07.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 427/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от С. А. А. про тив Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), вр. с чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), за сумата от 34 116.58 евро (левова равностойност от заплащане на сумата 66 726.23 лв.), както и в частта, в която е осъдил С. А. А. да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките сумата от 4 216 лв., представляваща направените от ответника разноски по производството, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е осъдил Фонд за гарантиране на влоговете в банките да заплати на С. А. А. сумата от 34 116.58 евро (с левова равностойност 66 726.23 лв.), ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от 500 лв., представляващи разноски за експертиза, сумата от 5 050 лв., представляваща размера на внесената ДТ, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 2 888.40 лв., сумата от 2 532 лв., сумата от 2 532 лв. и сумата от 2 532 лв., представляващи разноски за един адвокат в производствата, на основание чл.78 от ГПК и е потвърдил № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав в останалата обжалвана част като правилно и законосъобразно.

Не се спори, а се установява и от мотивите на постановеното въззивно решение, че съдът е определил дължимите от страните разноски за адвокатска защита, като е взел предвид цената на иска, направените възражения за прекомерност, както и датата на сключване на договорите за правна помощ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в настоящето производство страните са представили списъци с разноските и са поискали тяхното присъждане, както и че същите са релевирали възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответните страни.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пред касационната инстанция страните са направили изявление за присъждане на разноски, като списък с разноските е представен само от ответника, които не е направил възражение за прекомерност.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че при първото разглеждане на делото от въззивния съд ищецът е направил изявление за присъждане на разноски за двете инстанции, а ответникът е претендирал разноски само по отношение на частта от производството, в която същото е прекратено поради намаляване на цената на иска. Същият е направил и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ищцата.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пред първоинстанционния съд страните са представили списък с разноски, направили са 3 изявления за присъждане на разноски за това производство и не са направили изявления, с които да оспорват размера на претендираните разноски.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с протоколно определение от 13.10.21 г., постановено по в. т. д. № 803/21 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, че съдът е допуснал намаление на цената на иска със сумата от 13 374.81 евро за горницата над 39 976.69 евро до пълния предявен размер, обезсилил е постановено първоинстанционно решение за разликата над тази сума до пълния предявен размер и е прекратил производството в тази част. Така постановено определение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 110 от 21.02.24 г., постановено по настоящето дело съдът е изменил и допълнил решение № 751 от 07.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 427/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта за разноските, както следва: отменил е решение № 751 от 07.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 427/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, в която съдът е осъдил Фонд за гарантиране на влоговете да заплати на С. А. А. сумата от 2 532 лв., представляваща разноски за един адвокат в производството пред Върховен касационен съд и вместо него е осъдил Фонд за гарантиране на влоговете в банките да заплати на С. А. А. сумата от 2 130.32 лв., представляваща разноски за един адвокат пред касационната инстанция; осъдил е С. А. А. да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките сумата от 1 056 лв., представляваща разноски за един адвокат пред първоинстанционния съд, с оглед прекратяването на производството, както и да заплати сумата от на 830 лв., както и сумата от 600 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция и е оставил без уважение молба вх. № 1 074 от 15.01.24 г., подадена от Фонд за гарантиране на влоговете в банките за изменение и допълнение на постановеното решение в частта за разноските в останалата част, като неоснователна.

От правна страна:

Подадената молба за допълване на постановеното решение е процесуално допустима, като подадена в установените срокове и от упълномощено лице. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Така подадената молба е процесуално допустима, като подадена от упълномощено лице и в установените от закона срокове. Видно от мотивната част на същата молителят твърди, че при постановяване на решението в частта за разноските съдът не се е съобразил с доказателствата по делото и е направил неправилно изчисление на разноските, които страните си дължат. Така наведените доводи съдът намира за неоснователни, по следните съображения:

4

Видно от постановеното решение съдът е приел, че разноски се дължат на въззивника, като ответникът е осъден да заплати сумата от 500 лв., представляващи разноски за експертиза, сумата от 5 050 лв., представляваща размера на внесената ДТ, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 2 888.40 лв., представляваща разноски за един адвокат по в. т. д. № 427/23 г., сумата от 2 532 лв., представляваща разноски за един адвокат пред ВКС, сумата от 2 532 лв., представляваща разноски за един адвокат по в. т. д.

№ 803/21 г. и сумата от 2 532 лв., представляваща разноски по първоинстанционното дело.