Решение № 142 от 26.09.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Несебър, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. П. при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Административно наказателно дело № 20252150200152 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес: ******, срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 10409356 на ОДМВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 200 лева за нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди се, че законодателят не е предвидил санкция в наложения размер от 1 200 лева. Отрича ограничението на скоростта да е било до 4 км./ч. Моли за отмяна на Електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който намира за установено, че разрешената скорост в участъка не е 4 км./ч., а 40 км./ч., а след като жалбоподателят, като водач на МПС, се е движил с 57 км./ч., изключва хипотезата, при която скоростта да е превишена с 53 кв./ч. По този начин фактическата обстановка неправилно е изложена от наказващия орган. Поддържа жалбата с искането за отмяна на Електронния фиш. Претендира разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

От фактическа страна:

1

На 15.02.2025г. за времето от 12:00 часа до 14:00 часа мл. автоконтрольор с.с. при РУ Несебър към ОДМВР – Бургас, е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 542. Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ *****, позициониран на 211,7 км. на Главен път I-9, и с него са заснемани автомобилите, движещи се в посока град Бургас – град Варна, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било 40 кв./ч. В 13:55 часа на 15.02.2025г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движел лек автомобил „******“ с рег.№ ******. Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 60 кв./ч. В резултат на констатираното административно нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта с 20 кв./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното техническо средство е заснело клип № 49737, при което са направени четири снимки: първата отразява с 0,2 секундно предварение на автомобила, втората снимка е направена в момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената, от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да записва, е започнала и да запаметява, третата снимка е 0,2 секунда след като вече е установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, съвпадаща по време с първата, е имала да цел да запамети държавния контролен номер на автомобила. На тази четвърта снимка ясно и отчетливо се вижда номера на автомобила, заснет по това време с отметената превишена скорост, и че това е рег.№ ******.

Освен това на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил, който да преминава през участъка в същата посока на движение така, че да не оставя съмнение за кой точно автомобил се отнася засечената превишена скорост. По този начин системата за видеонаблюдение е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.

За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е съставен протокол от 15.02.2025г. на ОДМВР – Бургас съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-542/23.06.2019г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Собственик на автомобила е И. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес: ****** – жалбоподателя.

За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш Серия К № 10409356 срещу жалбоподателя – собственик на автомобила, в който обаче е посочено, че разрешената скорост на автомобила е била 4 км./ч., а оттам и че превишението на скоростта на движение е било с 53 км./ч., съответно за наказуема е била приета скорост от 57 км./ч.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, имащо правен интерес да атакува електронния фиш, поради което е 2 процесуално допустима – жалбата е подадена на 21.02.2025г., т.е. на 6-я ден от издаването на ЕФ.

Вмененото на И. Т. Р. административно нарушение е за превишаване на разрешената скорост на движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, като в Електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, но при ограничение на скоростта от 40 км./ч., че това въведено ограничение е сигнализирано с пътен знак по смисъла на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горецитираната наредба (обн. ДВ, бр.36 от 19.0.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което в случая е сторено.

Съдът приема, че автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван на 15.02.2025г. в 13:55 часа по Главен път I-9 на 211,7-и км., с посока към град Варна, с наказуема скорост 57 км./ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство). Приема, че ограничението на скоростта в този пътен участък е 40 км./ч., установено с пътен знак Б-26, който е бил на разстояние от 250 метра до АТСС, което обстоятелство навежда именно на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от 28.08.2024г. за последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол. От представените снимки, заснети от средството за измерване на скоростта, се установява регистрационният номер на автомобила, собственост на И. Т. Р.. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на жалбоподателя – собственика на автомобила.

Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Несъмнено към 15.02.2025г. – датата на нарушението, собственик на автомобила е бил И. Т. Р. и правилно той е посочен като водач на автомобила. Следователно, ако жалбоподателят твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на извършване на нарушението, е могъл съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, за подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. И. Т. Р. не се е възползвал от така предвидения ред и не е подал декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно, но само съобразно описателната част на електронния фиш, именно жалбоподателят е подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в ЗДвП процедура.

Налице е обаче противоречие в същата тази обстоятелствена част на Електронния фиш, тъй като веднъж е посочено, че ограничението на скоростта в пътния участък е 40 3 км./ч., е втори път ограничението е посочено на 4 км./ч. На базата на разрешена скорост от 4 км./ч. и на установената скорост на движение на лекия автомобил от 57 км./ч., наказващия орган е изчислил, че превишената скорост е 53 км./ч. Този извод се явява неправилен, тъй като действителната превишена скорост е 17 км./ч., поради което И. Т. Р. е следвало да бъде санкциониран на основание чл.189, ал.2, т.2 от ЗДвП и с глоба от 50 лева. На основание неправилно посочване на разрешената скорост в участъка, а оттам и на невярното обстоятелство, че превишението на скоростта не е 17 км./ч., а 53 км./ч., незаконосъобразно санкцията – Глоба в размер на 1 200 лева – е наложена на основание чл.182, ал.4, вр.ал.2, т.6 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е извършил това вменено му само с електронния фиш нарушение. Този порочен Електронен фиш противоречи на останалия доказателствен материал – докладната записка, протокола от 15.02.2025г., клипа. Затова той невярно е отразил фактите по случая, в резултат на което е вменил на жалбоподателя нарушение, което той не е извършил, и е наложил санкцията по неприложима в случая санкционна разпоредба.

Налага се извод, че Електронният фиш е издаден в нарушение на материалния закон и като незаконосъобразен същият следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение, а именно сумата в размер на 400 лева, който е и минималният предвиден размер.

Ето защо и та основание чл.63, ал.3 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 10409356 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП, на И. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес: ******, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 200 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес: ******, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4