Решение № 1416 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100500548 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Разпореждане от 08.11.2024 г. по изпълнително дело № 20248530400365 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в общ размер от 3000 лв. било завишено, доколкото не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане, освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, а отделно от това не било съобразено поведението на длъжника. Сочи, че предвид направеното на основание чл.

78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо в размер на 200 лв. Твърди, че подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, но съдебният изпълнител отказал да го намали. Ето защо моли съдът да намали адвокатското възнаграждение на взискателя на 200 лв., а при условията на евентуалност до минималния размер Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище по жалбата от страна на 1 взискателя М.Б.В..

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20248530400365 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба вх. № 06065/16.10.2024 г., подадена от М.Б.В., ЕГН **********, чрез адв. И.П., срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 08.10.2024 г., издаден по издаден по гр.д. № 5185/2021 г. по описа на СГС, ГО I-6 състав /приложен към молбата/, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя М.Б.В., ЕГН **********, сума в размер на 24 000 лв., обезщетение за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, начиная от 20.04.2021 г., датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, на сума в размер на 781 лв., представляваща обезпечение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 20.04.2021 г., датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, всички вследствие на претърпяно от нея като велосипедист ПТП на 30.09.2019 г. около 09:30 часа, в гр. София на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Йосиф Гурко“, причинено виновно от водача Б.К.Ж., ЕГН ********** на л.а. „Тойота Корола“ с рег. № *******, като за инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-571 от същата дата, както и на сума в размер на 1322,76 лв. – съдебни разноски по делото.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя М.Б.В., ЕГН **********, и адв. И.П. с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, като е договорено възнаграждение в размер на 3000 лв., за което е посочено, че е заплатено в брой.

Въз основа на така представената молба е образувано изпълнително дело № 20248530400365 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, с район на действие СГС.

По делото е изготвена на 16.10.2024 г., изпратена и получена на 23.10.2024 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 42511,49 лв., от които: Главница в размер на 24 000,00 лв.със законна лихва в размер на 9 900,09 лв. за периода 20.04.2021 г. – 30.10.2024 г., Главница в размер на 781,00 лв. със законна лихва в размер на 322,17 лв. за периода 20.04.2021 г. – 30.10.2024 г., 1 322,76 лв. присъдени разноски, 3 000,00 лв. разноски по изпълнителното дело, 3 185,47 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 30.10.2024 г. С поканата на длъжника се даден 2 двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.

Със запорно съобщение от 16.10.2024 г., получено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на дата 17.10.2024 г., преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки на длъжника в банката.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 23.10.2024 г., на дата 24.10.2024 г. /в срока за доброволно плащане/ длъжникът е извършил доброволно плащане на дължимите суми по изпълнителното дело.

По делото е постъпила молба от длъжника от 18.10.2024 г., с която, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., алтернативно да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер, съобразен с Наредбата № 1/09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 08.11.2024 г. на ЧСИ А.Д., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските е оставено без уважение.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата срещу постановлението на съдебният изпълнител, с което е отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, е основателна.

Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на 3 частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, с него е уговорено възнаграждение в размер от 3000 лева за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело във връзка с реализиране на правата по изпълнителен лист от 08.10.2024 г., издаден по гр.д. № 5185/2021 г. по описа на СГС, ГО I-6 състав, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1/09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 - минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 25 000 лв. е ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

В разглеждания случай е подадена единствено молба за образуване на изпълнителното дело, която не е с необходимото съдържание, доколкото не е посочен изпълнителен способ за събиране на вземането по изпълнителния лист, а на съдебния изпълнител са предоставени правата по чл. 18 ЗЧСИ, за определяне на способа за принудително изпълнение /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията п о т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК/. Действия извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело не са предприемани. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв., като съдът намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел, предвид приетото в решенията по делата С-427/16 и С-428/16 на СЕС.

По разноските:

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно отменително производство, като изпълнителния процес не приключва, а съдът 4 извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, разпореждането от 08.11.2024 г., обективирано в Протокол от 08.11.2024 г. по изпълнително дело № 20248530400365 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането за намаляване на разноските на взискателя по изпълнението съответно в частта над 200 лв. – възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5