Присъда № 53 от 25.09.2024, Окръжен съд - Варна

М О Т И В И към присъда № 53/25.09.2024г. по ВНДЧХ № 851 по описа на Варненския окръжен съд за 2024 г., наказателно отделение Предмет на въззивното производство е присъда № 49/24 г. на Районен съд Варна, тридесет и шест състав, постановена на 29.02.2024г., по НЧХД № 3517/23г. с която подсъдимата Д. М. Г. е била призната за невиновна по обвинението в това че на 13.04.2023г. в гр. Варна да е казала нещо унизително за честта и достойнството на И. К. З. в негово присъствие и публично в съдебно заседание по гр.дело № 6964/21г. на РС – Варна – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1от НК

Въззивното производство е образувано по жалба на частният тъжител с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. В допълнително изложение към жалбата се оспорва извода на първостепенния съд за липса на субективната страна на престъплението обида, като са развити подробни съображения и е цитирана съдебна практика. В съдебно заседание жалбата и мотивите към нея се поддържат от повереника на частния тъжител адв. Д. П. от АК – Варна.

От страна на подсъдимата и нейния защитник е постъпил отговор на жалбата в който е посочено, че присъдата на ВРС е правилна и законосъобразна и не са допуснати процесуални нарушения. В пледоарията си по същество защитата счита, че е липсвал умисъл у подзащитната и да унижи честта и достойнството на частният тъжител и че обидата не е нанесена публично. В правото си на лична защита подсъдимата Г. се спира подробно на историята си с частният тъжител, като в последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на ВРС.

Окръжният съд намира, че проверяваният съдебен акт е незаконосъобразен, а жалбата основателна.

Фактическата обстановка е установена по делото и не е спорна между страните. Основните факти са следните :

Подсъдимата Д. М. Г. с предишни имена Й. М. Г. и частният тъжител И.

К. З. са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 25.03.1992г. и са се разделили през 1994г. В последствие същите са инициирали помежду си множество наказателни и граждански дела. Такова е било и гр.дело № 6964/21г. по описа на ВРС в което З. е бил ищец, а Г. един от ответниците. В хода на съдебното производство в съдебното заседание на подсъдимата е било отправено предупреждение от председателя на съдебния състав за нарушаване на реда в съдебната зала – л.12 по делото, а при даване на думата на страните за отправяне на искания за събиране на нови доказателства подсъдимата обръщайки се към ищеца /ч.т. З./ отправила репликата „Измамник си бил винаги“. След отправено предупреждение от председателя на съдебния състав страните да не влизат в диалог помежду си производството по делото било 1 отложено за друга дата.

ВОС намира изложената фактическа обстановка за безсъмнено установена най вече въз основа на протокол от съдебно заседание по гр.дело № 6964/21г. на ВРС, както и приложените писмени доказателства – постановления на прокуратурата, съдебни решения, справки с характеристични данни и за съдимост.

Събраните доказателства са в достатъчен обем за да дадат възможност за извеждане на верни правни изводи. Протокола за проведеното съдебно заседание по гражданското дело е официален документ, който удостоверява участващите лица, извършените действия и използваните от страните изрази.

След като протокола не е бил оспорен от страните в предвидения за това срок и не е била допусната неговата поправка, той се ползва със съответната удостоверителна сила. Затова и не е било необходимо провеждането на разпит на присъствалите в съдебното заседание лица – председателя на съдебния състав, съдебния секретар, свидетелите, вещото лице и страните /без частният тъжител/.

При така установената фактическа обстановка ВРС е извел правен извод за липса на извършено престъпление от страна на подсъдимата Г.. В тази насока е посочено, че Г. на практика е реализирала конституционно установеното си право на лична защита срещу предявените спрямо нея и имотите и претенции от страна на частният тъжител, както и че упражняването на това право на лична защита не следва да бъде поставяно пред практическа невъзможност да бъде упражнено под угрозата от понасяне на наказателна отговорност. В мотивите се сочи, че водещото за подсъдимата е било не оценка на личността на ч.т. З. , а да покаже на съдебните органи, че такъв тип човек /в нейното съзнание/ се опитва да я увреди във всеки смисъл – личен и имуществен.

Изложените мотиви не се споделят от състава на ВОС. Правото на лична защита на подсъдимата в хода на гражданското дело се е изразявала единствено и само в правото и да организира процесуалното си представителство и да ангажира доказателства опровергаващи претенцията на ищеца. Ако се приеме, че правото на лична защита включва в себе си и възможност да се изказват негативни оценки за личността, честта и достойнството на друго лице /за неговите физически, психически, морални, сексуални и др. качества/ то с тези мотиви би могло спокойно да се зачеркне престъплението обида от НК, доколкото отправянето на подобни реплики включва в себе си и своего рода лична оценка /мнение/ на извършителя спрямо пострадалия.

Всяко лице има право да изказва мнение, което е и право на личността да се реализира в социалната реалност, но наказателната отговорност за обида и клевета са юридическите гаранции закрилящи достойнството на личността.

Обидата е предела на правото за изказване и разпространение на личното мнение на едно лице за друго. Гарантираното от Конституцията право на изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи 2 ограничения в случаите когато с реализирането му се накърняват правата и доброто име на другиго – чл.39 ал.2.

В случая частният тъжител е наречен от подсъдимата „измамник“, като е уточнено и че винаги е бил такъв. Думата „измамник“ по своето семантично значение се отнася до лице, което лъже и мами за да извлича лична изгода и безспорно е израз на негативна оценка за личността на частният тъжител.

Израза има унизителен характер съобразно приетите в обществото етични норми и може да накърни честта и достойнството на лицето спрямо което е употребен. Подсъдимата е злоупотребила както с правото си на мнение, така и с правото си да защити законните си права в съдебния процес, като е накърнила правата и доброто име на частния тъжител.

Обидата е била нанесена в присъствието на частният тъжител, като подсъдимата се е обърнала към него и е изрекла обидните думи. Затова е наличен състав по чл.146 ал.1 от НК

Налична е и квалификацията по чл.148 ал.1 т.1 от НК, тъй като обидата е нанесена публично в открито съдебно заседание и по този начин е станала достояние не само на частния тъжител, но и на неограничен кръг лица доколкото делото не е било разглеждано при закрити врати. Съдът е публична институция и съдебните процеси са открити за неограничен кръг пълнолетни лица. От протокола на съдебното заседание се установяват лицата присъствали и участващи в процеса до които със сигурност са станали достояние думите на подсъдимата.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието, неговите обективни признаци – че обижда частният тъжител, предвиждала е обществено опасните последици – че думите и ще бъдат възприети от пострадалия и е целяла тяхното настъпване – да засегне и унизи З. пред всички присъстващи в съдебната зала.

Престъплението е довършено доколкото противоправния резултат – унижението е настъпил автоматично като неизбежна последица на обидното съдържание на използвания израз и неговото възприемане от пострадалия като такъв.

По изложените мотиви ВОС намира, че първоинстанционния съдебен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а подсъдимата призната за виновна по предявеното и обвинение.

В хода на служебната проверка ВОС констатира, че в протоколи от с.з. от 21.09.2023г. и 29.02.2024г. адв. П. е преименуван на адв. П. и адв. П., а в протокола от 30.11.2023г. адв. К. фигурира с фамИ.та К.. Следва първоинстанционния съд да проверява протоколите от съдебни заседания преди тяхното обявяване и подписване.

По отношение на вида и размера на наказанието :

Предвиденото в санкционната част на нормата на чл.148 ал.1 т.1 от НК 3 наказание към момента на извършване на деянието е било „Глоба“ от 3 000 до 10 000 лева и кумулативно предвидено „Обществено порицание“. С промяна в ДВ бр.67/23г. от 04.08.2023г. е предвиден по - нисък минимален размер на наказанието „Глоба“ в размер на 500 лева, което се явява и по-благоприятен закон.

Тази промяна обаче няма практическо значение доколкото съда констатира че по отношение на подсъдимата са налице кумулативно предвидените предпоставки в чл.78А от НК за освобождаването и от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за престъплението е предвидено наказание по-леко по вид от „Лишаване от свобода“, подсъдимата е неосъждана и от деянието няма настъпили имуществени вреди, поради което настоящият състав и наложи административно наказание “Глоба” в минималния законов размер от 1 000 /хиляда/ лева. За да определи размера на паричната санкция съставът отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца като минимални.

Като взе предвид изхода на делото и представените договори за правна защита и съдействие от страна на частният тъжител съдът осъди подсъдимата да му заплати сторените разноски за процесуално представителство.

Водим от горното съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 53 гр. Варна, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100600851 по описа за 2024 година На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 49 на Районен съд – Варна, постановена на 29.02.2024 г. по НЧХД № 3517 по описа за 2023 г., с която подсъдимата Д. М. Г., е призната за невиновна, в извършването на престъпление, наказуемо по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, като вместо това

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА Д. М. Г. - родена на **.**.**** г. в гр.

Варна, живуща в гр. Варна, бул. „Ц. О.“ № 81, вх.б, ет.1, ап.2, българка, бълг. гражданка, разведена, неосъждана, ЕГН **********

ЗА ВИНОВНА в това, че:

На 13.04.2023 год. в гр. Варна казала нещо унизително за честта и достойнството на И. К. З. в негово присъствие и публично в съдебно заседание по гр. дело № 20213110116964/2021 г. по описа на РС – Варна, 51 състав, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.146 ал.1 от НК, вр. чл. 78А от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й 1 налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. Д. М. Г. да заплати направените от частния тъжител И. К. З., ЕГН ********** , разноски за процесуално представителство в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

ПРИСЪДАТА е окончателна и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2