Решение № 1604 от 21.09.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1604

Враца, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА канд № 20267080700296 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, подадена чрез С. А. Н., против Решение № 77/27.03.2026 г., постановено по АНД № 952/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 25-0967-000893/05.08.2025 г. относно наложените на М. Ц. Ц. глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП.

С касационната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на районния съд за недоказаност на нарушенията, свързани със затъмняването на предните странични стъкла на автомобила. Излагат се съображения, че ограничаването на видимостта чрез допълнително поставено тъмно фолио представлява нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП, а същевременно е налице и техническа неизправност на ППС по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, квалифицирана съобразно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Поддържа се, че фактическите констатации са установени както от АУАН, така и от свидетелските показания, снимковия материал и извършеното измерване, при което е отчетена светлопропускливост 42 %. Оспорен е и изводът на районния съд за недопустимо двойно санкциониране. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касация М. Ц. Ц., чрез процесуалния си представител адв. А. К., е представил подробен писмен отговор и становище, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че наказващият орган не е установил по несъмнен начин както точната стойност на светлопропускливостта, така и годността и идентичността на използваното техническо средство, начина и условията на извършване на измерването и връзката между заснетата стойност и процесния автомобил. Излага доводи и срещу квалифицирането на състоянието като „значителна техническа неизправност“, както и срещу едновременното санкциониране въз основа на едно и също фактическо състояние. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на Районен съд – Враца да бъде отменено в обжалваната част.

Административен съд – Враца, след като обсъди наведените касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 3987510 от 09.07.2025 г. срещу М. Ц. Ц.. В акта е прието, че на 09.07.2025 г., около 16:00 часа, в [населено място], по улица без име, свързваща [улица]с [улица], в района до магазин „Лидл“, Ц. управлявал лек автомобил BMW 325, рег. № [рег. номер], собственост на Д. С. Р.. При извършена маневра завиване наляво за навлизане по [улица]водачът не изпълнил предписанието на пътен знак Б2. При последвалата полицейска проверка е констатирано още, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя и към външните странични огледала, са затъмнени вследствие на допълнително поставено тъмно фолио.

В АУАН е прието, от една страна, че с това е намалена прозрачността на стъклата в нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП, а от друга – че е нарушено качеството им при натрошаване, рискът от нараняване не бил минимален и външните огледала не се виждали, което било квалифицирано като значителна техническа неизправност. Посочено е, че нарушението е установено с техническо средство – РСОД, както и че проверката е заснета с бодикамера.

Срещу АУАН е депозирано писмено възражение от М. Ц., в което са оспорени констатациите на контролните органи, включително относно затъмняването и квалифицирането на състоянието на автомобила като техническа неизправност. Към възражението е представено и удостоверение за извършен периодичен технически преглед на процесното МПС, от което се установява, че автомобилът е преминал периодичен технически преглед на 19.12.2024 г. и е бил допуснат до движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като срокът за следващия преглед е до 19.12.2025 г.

По повод възражението е извършена допълнителна проверка. От докладна записка от 18.07.2025 г. се установява, че за полицейската проверка са съществували видеозаписи от видеорегистратора на служебния автомобил и от персоналната полицейска камера, като същите са били свалени на оптичен носител и предоставени във връзка с административнонаказателната преписка.

По делото са приложени снимки на автомобила, както и снимка на дисплей на техническо устройство, на който се визуализира стойност 42 %.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 25-0967-000893/05.08.2025 г., с което на М. Ц. са наложени три административни наказания: за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП – глоба 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 ЗДвП; за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП – глоба 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП; за нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП – глоба 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 10.08.2025 г.

В производството пред Районен съд – Враца е разпитан актосъставителят В. Х. Д.. От показанията му се установява, че на 09.07.2025 г. той е участвал в проверката на процесния автомобил. Свидетелят потвърждава наличието на тъмно фолио върху предните странични стъкла и извършването на измерване с техническо средство, но заявява, че не помни точната отчетена стойност, нито конкретни данни за използваното средство. Посочва, че резултатът е бил заснет. Свидетелят не установява конкретни обстоятелства, от които да може да се направи самостоятелен извод за промяна на качеството на стъклото при натрошаване, за конкретен риск от нараняване или за невъзможност водачът да вижда външните странични огледала.

С Решение № 77/27.03.2026 г. Районен съд – Враца е отменил наказателното постановление в частите относно нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 105, ал. 1 ЗДвП и го е потвърдил в частта относно нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Последната част не е предмет на настоящото касационно производство.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и в обжалваната част – правилно.

Районният съд е изяснил относимите към спора факти, обсъдил е доказателствата в тяхната съвкупност и е достигнал до краен извод, който касационната инстанция споделя.

Основният спор по делото не е дали върху предните странични стъкла на автомобила е било поставено допълнително тъмно фолио. Наличието му се установява от събраните доказателства и по същество не е опровергано. Решаващият въпрос е дали по несъмнен и доказателствено обезпечен начин са установени именно фактическите състави на административните нарушения, за които са наложени наказанията. Отговорът е отрицателен предвид следните съображения:

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранява ограничаването на видимостта през челното, задното и страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляването на тяхната прозрачност. Нормата не въвежда абсолютна забрана за всяко наличие на фолио върху автомобилно стъкло. За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност в конкретно формулираната в НП хипотеза, е необходимо да бъде доказано намаляване на прозрачността извън нормативно допустимите граници.

В процесното наказателно постановление наказващият орган сам е придал количествено съдържание на обвинението, като се е позовал на извършено измерване и конкретно отчетена стойност от 42 % светлопропускливост.

След като административнонаказателното обвинение е обосновано чрез конкретно техническо измерване, именно това измерване следва да бъде доказано по начин, позволяващ съдебна проверка както на резултата, така и на надеждността на способа, чрез който е получен. По делото действително е приложена снимка на дисплей на устройство, показващ стойност 42 %. Тази снимка обаче сама по себе си не установява необходимата съвкупност от обстоятелства. Липсва протокол или друг обективен документ, от който да се установят следните обстоятелства: индивидуализиращите данни на използваното устройство; неговото техническо състояние и годност към датата на проверката; условията и начинът на извършване на конкретното измерване; върху кое точно стъкло е осъществено измерването; връзката между заснетата стойност и конкретния автомобил; извършени ли са и колко на брой измервания; възприет ли е резултатът при спазване на предвидения за съответното средство начин на работа.

Съдът не приема, че във всеки случай доказването на подобно нарушение непременно предполага представянето на документ, именуван „сертификат за калибриране“. Това зависи от естеството и нормативния режим на конкретното средство. Но когато административнонаказващият орган основава обвинението на точен технически резултат – 42 %, доказателствата трябва да позволяват съдът да провери произхода, надеждността и относимостта на този резултат. Такава възможност в случая не е осигурена. Разпитаният пред районния съд свидетел Д. също не отстранява доказателствения дефицит. Той потвърждава извършването на измерване, но не си спомня отчетената стойност, не индивидуализира техническото средство и не излага данни за начина и условията, при които конкретното измерване е осъществено.

Наличието на снимка на автомобил със затъмнени странични стъкла доказва визуалното наличие на фолио, но визуалното възприятие не е тъждествено на установяване на нормативно недопустима стойност на светлопропускливостта. Не променя този извод и доказателствената сила на редовно съставения АУАН. Дори когато законът придава на констатациите в акта доказателствено значение до доказване на противното, те не освобождават административнонаказващия орган от задължението при съдебното оспорване да установи по несъмнен начин елементите на административното нарушение, особено когато същите се основават върху технически факт, който подлежи на обективно измерване и проверка.

Административнонаказателната отговорност не може да почива върху предположение, че щом стъклото визуално изглежда затъмнено, то непременно не съответства на допустимата светлопропускливост. При съществуващото съмнение относно доказателствената надеждност и проследимост на конкретното измерване правилно районният съд е приел, че обвинението по чл. 105, ал. 1 ЗДвП не е доказано с необходимата степен на сигурност.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

За налагането на санкцията по чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП обаче не е достатъчно установяването на каквато и да е неизправност, а е необходимо по несъмнен начин да бъде установена значителна техническа неизправност. Степента на неизправността е елемент от административнонаказателния състав и следователно подлежи на доказване от наказващия орган.

В АУАН и наказателното постановление е прието, че поставеното върху предните странични стъкла фолио не само намалява прозрачността им, но и води до изменение в качеството на стъклото при натрошаване, до риск от нараняване и до невъзможност да бъдат виждани външните огледала. Именно тези допълнителни фактически обстоятелства обосновават дадената от органа квалификация на състоянието като значителна техническа неизправност. Те обаче не са доказани.