Решение № 21381 от 24.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21381 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110126245 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца Г. Х. Я., ЕГН **********, срещу ответника ***************, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за обявяване за недействителен на Договор за паричен заем № *******/03.08.2023 г., сключен между страните, а при условията евентуалност – искове по чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от Договор за паричен заем № *******/03.08.2023 г., сключен между страните, предвиждаща такса за експресно разглеждане, и на клаузата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Договор за паричен заем № *******/03.08.2023 г., сключен между страните, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение.

Ищецът Г. Х. Я., ЕГН **********, излага твърдения, че на 03.08.2023 г. е сключил Договор за паричен заем № *******/03.08.2023 г. с ***************, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1500 лв. Кредитополучателят имал задължениетo да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия, или банкова гаранция. В случай на непредоставяне на обезпечението била предвидена неустойка в размер на 395,08 лв. Поддържа, че процесната клауза за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави – същата е излязла извън присъщите си функции. Твърди, че поставените изисквания за поръчител били на практика неизпълними. Със същите се целяло постигането на една допълнителна печалба за кредитора в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от процесния договор кредитодателят предоставил на 1 потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за отпускане на заем срещу такса в размер на 592,62 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски по заема. Поддържа, че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане на документи, е нищожна, доколкото е противоречие с разпоредбата на ЗПК, забраняваща заплащането на такси и комисиони за действия, свърани с усвояване и управление на кредита.

Доколкото стойността на таксата и на неустойката, не били включени в ГПР, било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. А. Н., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за паричен заем е действителен като сключен в съответствие със ЗПК. Поддържа, че процесната такса за експресно разглеждане на договора не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Оспорва с процесните клаузи да се цели заобикаляне на закона. Поддържа, че сумите за неустойка и такса за бързо разглеждане са начислени въз основа на валидни договорно клаузи. Оспорва, че е следвало същите да бъдат включени в размера на ГПР.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Между страните е сключен Договор за паричен заем №

*******/03.08.2023 г., по силата на който ***************, в качеството си на кредитодател, е отпуснало сумата от 1500 лв. От представен договор за паричен заем *******/03.08.2023 г се установява, че на 03.08.2023 г. страните са сключили договор, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на сумата 1500 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите – 49,36 % и срок за погасяване на заема 15.02.2024 г. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 592,62 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.

2

4, ал. 2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 395,08 лева, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 190,57 лева, а общото задължение по договора става в размер на 2667,98 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.

Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др. / На първо място при съобразяване на константната съдебна практика следва да бъде разгледан твърдяния порок, обуславящ нищожност поради противоречието със закона. С оглед предмета на процесния договор, съдът приема, че същият е сключен от лице, притежаващо качеството "потребител", предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.

Нормите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 до т.12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора.

Настоящият състав приема, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем се явява задължително условие за кредитиране и противоречи на чл.10а, ал. 2 ЗПК , който забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата е уговорена като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща, заедно с вноската за главница и лихва, което представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Липсва каквато и да е еквивалентност между задължението на заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде предоставен незабавно.

На следващо място, от съдържанието на клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 2 от договора и съпоставянето с естеството на сключения договор за заем се налага извод, че тя представлява 3 скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в цитираната по-горе клауза от договора за вида обезпечение по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, отговарящо на определени изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 1500 лева. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.

В светлината на гореизложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл.

143 ЗЗП , доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1 от закона. Следва да се обърне внимание на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.

Същевременно основателно от страна на ищеца се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Съдът счита, че таксата и неустойката на практика представляват скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита. В конкретния случай, в договора е посочен ГПР в размер на 49,36 %, а при 4 включване на такса експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение, ГПР значително надхвърля предвидения в закона размер.