Решение № 487 от 09.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Велико Търново, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110103267 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по допускане на делбата.

Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК. С исковата молба е предявен инцидентен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата и ответника са наследници по закон на техния баща А.И.Х., починал на ***. Сочи се, че на *** ищцата и ответника са се снабдили с удостоверение за наследници и на 24.02.2023г. двамата наследници получили наличните по банковата сметка на баща си парични средства от „УниКредит Булбанк“ АД, като с тези си действия ищцата твърди, че наследниците са приели наследството, оставено от баща им. Ищцата заявява, че през месеците март до май 2023г ответникът започнал да я търси и да настоява да уредят отношенията си по повод възникналата съсобственост след смъртта на баща им. Сочи се, че през месец май 2023г ответникът извикал сестра си в адвокатска кантора и тя подписала документи. Ищцата заявява, че през следващите две години многократно се опитвала да разговаря с брат си по повод имуществото останало от баща им, но от негова страна липсвало инициатива за това. Ищцата заявява, че на 31.07.2025г след справка в имотния регистър било установено, че в съда е подадена молба от ищцата за отказ от наследството, оставено от баща й, по която е образувано частно гр.дело №***по описа на ВТРС и е издадено удостоверение за вписан в особената книга при съда отказ от наследство №***. Ищцата заявява, че тя никога не е искала да се отказва от наследството, оставено от баща й и винаги е действала със съзнанието, че е наследник по 1 закон на баща си. Ищцата сочи, че отказът, вписан под №*** е нищожен поради невъзможен предмет, защото преди него наследството е било прието от нея. Ищцата счита, че нея е налице правен интерес от проглА.ване за нищожен отказа от наследство, защото при съществуването му той уголемява дела на другия наследник. Ищцата отправя искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че отказ направен от ищцата от наследството на бащата на страните, който отказ е вписан под №*** в особената книга при ВТРС, е нищожен поради невъзможен предмет. На следващо място ищцата отправя искане съдът да допусне до делба недвижим имот, намиращ се в ***, състоящ се от ***, представляващ ПИ с идентификатор *** с площ 1706 кв.м, заедно с построената в него Сграда с идентификатор *** със застроена площ 187 кв.м, при права: по 1/2 идеална част от имота за ищцата и за ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че отказа от наследство не е недействителен, защото ищцата не е била приела наследството оставено от баща й и волята й е била да се откаже от наследството. Заявява ,че сумите от банковата сметка на наследодателя са изтеглени за разходи за погребението му и с това действие тя не е приела наследството към 15.05.2023г.

Ответникът заявява, че нейният отказ е напълно валиден и породил правни последици.

Съображенията си излага в отговора. Счита, че отказът от наследство е действителен и поради това ищцата не следва да участва в делбата като съделител. Отправя искане за отхвърляне на исковете, предмет на настоящото производство. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за изкупуване на масивна сграда от 18.04.1996г. от Министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество, А.И.Х. в качеството на *** е придобил процесния недвижим имот, представляващ масивна сграда /***/ и прилежащ терен/парцел XVI, находяща се в кв.1 по плана на ***, състояща се от ***, ***, ***, *** и ***, както и прилежащ терен от 1550 кв.м, който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1706 кв.м, заедно с построената в него Сграда с идентификатор *** със застроена площ 187 кв.м, брой етажи 1.

Видно от удостоверение за наследници, А.И.Х. е починал на 12.02.2023г., като негови наследници по закон са А. А. А.-дъщеря и син И. А. И..

С нареждане от 24.02.2023г. А. А. А. е изтеглила от банкова сметка в Уникредит Булбанк“с титуляр А.И.Х. сумата 7694,77 евро, чиято левова равностойност е 14943,24лв.

По делото са представени скица и данъчна оценка на процесния имот.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.П.Р. и Н.Ц.Х.

Свидетелят Р., син на ищцата, разпитан каза, че след като дядо му починал през февруари 2023г., ищцата и ответника първо изтеглили пари от картата на починалия за погребението, а в края на месец февруари изтеглили от сметката на дядо му по-голяма сума от банката-около 15000лв., които поделили по между си. Ищцата дала част от сумата за паметник и за помени 2 на наследодателя, а останалите пари похарчила за лични нужди. Относно отказа от наследство, свидетелят заяви ,че майка му не разбрала, че това, което подписва е молба за отказ от наследството на баща й, но тя искала всичко, което е останало от наследодателя да се раздели по равно между нея и брат й. Свидетелят Х., разпитан каза, че познава ответника от много години и от него разбрал,че баща му починал. Свидетелят заяви, че не е присъствал на погребението, но разбрал ,че ответника и сестра му поели разходите по погребението.

Свидетелят заяви,че разбрал от ответника ,че сестра му направила отказ от наследството на баща си и ответника поддържал къщата, апартамента и работилницата.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По инцидентния установителен иск.

Съгласно чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, договорите, които имат невъзможен предмет, са нищожни, като по аргумент от чл.44 от ЗЗД, правилото се прилага съответно и към едностранните сделки.

Приемането на наследството и отказът от наследство са дефинитивни едностранни сделки по смисъла на чл.44 от ЗЗД. Поради това приемането на наследство след надлежно заявен отказ, както и отказът от наследство след неговото приемане, са недействителни. Логиката е, че се касае за едностранни сделки, насочени към упражняване на вече упражнено потестативно право. В този смисъл всяка едностранна сделка, насочена към упражняване на вече упражнено или несъществуващо право, е нищожна поради невъзможен предмет. В този смисъл съдебната практика константно приема, че отказът от наследство, което вече е било прието, е недействителен – в този смисъл ППВС № 7 от 28.12.1973 г., Решение № 137 от 20.XII.1984 г. по гр. д. № 84/84 г., ОСГК, Решение № 991 от 21.XI.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г., I г. о., Решение № 310 от 09.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о., Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 470/2011 г.

За да се прецени дали извършеният от ищцата изричен отказ от наследство по реда на чл.52 от ЗН е действителен и като такъв е породил правното действие, което е целено с това формално едностранно волеизявление, следва да се изясни обстоятелството дали преди извършването му ищцата, отказала се от наследството, не е извършила други недвусмислени фактически и правни действия, с които да е приела същото, т. е. с конклудентни действия.

Приемането на наследството, независимо дали ще бъде извършено изрично или мълчаливо, направо или по опис, е еднократен акт, който с факта на извършването си придава на призования към наследяване качеството „наследник“.

Приемането на наследството по реда на чл.49 ал.2 от ЗН се извършва чрез действие, което по несъмнен начин предполага намерението на призованото към наследяване лице да приеме наследството и е от такова естество, че приемащият да може да го извърши само бидейки наследник, т. е. притежател на наследственото имущество. Следва да бъде извършена преценка дали действията на наследника представляват такива по мълчаливо приемане на наследството или са действия по временно управление на чуждо имущество и 3 действията по обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им.

Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество – прехвърляне, изменение, ограничаване, погА.ване или прекратяване на права и задължения на наследодателя, т. е. действията трябва пряко да зА.гат обема и размера на наследствената маса. Извършеното разпореждане с наследствено имущество винаги предполага намерение за приемане на наследството, тъй като подобно разпореждане може да бъде извършено от лицето само в качеството му на наследник, т. е. на лице, което е придобило по наследство правото, с което се разпорежда, доколкото друго основание за придобиване на правото не е установено.

В конкретния случай се установи, че ищцата е изтеглила сума от банкова сметка на наследодателя след смъртта му, която сума, видно от банковия документ, представен по делото, е получена от нея. След това сумата е била разделена между нея и брат й-ответника по делото, което се установи и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Радев ,които съдът разглежда при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, защото отразяват преки впечатления на свидетеля и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът счита, че с акта на изтегляне на сумата от банковата сметка ищцата е извършила конклуденти действия, с които е изразила воля да приеме наследството, оставено от баща й.

Сумата по банковата сметка е част от имуществото на наследодателя и получаването на тази сума от ищцата и впоследствие разделянето й с другия наследник води до извод за осъществяване на действия, които сочат на мълчаливо приемане на наследството.

Недоказано е възражението на ответната страна, че цялата изтеглена сума е била използвана за разходи за погребението на наследодателя и за помени след това. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х. в тази насока, защото те не отразяват преки негови впечатления, а са на база, това, което му е казал ответника по делото, както заяви самия свидетел.

Съдът счита, че ищцата доказа, че е приела наследството оставено от баща й.

Последвалото ново изявление на 12.05.2023 г. за отказ от наследството му представлява недействителна сделка, доколкото е след вече извършеното преди това конклудентно приемане. Наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения вече е преминало в патримониума на призования към наследяване, който по този начин е придобил качеството „наследник“ на починалия. Липсва предмет на последващото изявление от 12.05.2023 г. за отказ от наследството, след като то веднъж вече е било прието към края на месец февруари 2023г.

Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелството, за което носи доказателствена тежест – че преди вписване на отказа от наследство, същото е било фактически прието от ищцата, инцидентният установителен иск за проглА.ване нищожността на отказа поради невъзможен предмет е основателен и следва да бъде уважен.

По иска за делба:

4

Предявеният иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен и доказан и следва да се уважи.

Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

В случая безспорно се установи, че е налице съсобственост между ищцата ответника по отношение на процесния имот. и

От представените по делото писмени доказателства се установи, че процесният недвижим имот е придобит с договор за покупко-продажба от наследодателя А.И. в качеството му на ЕТ, като след неговата смърт собствеността върху имота преминава върху наследниците по закон-неговите син и дъщеря, които съгласно чл.5 ал.1 от ЗН наследяват при равни права. Съдът прие за нищожен отказа от наследство, направен от ищцата по частно гр.дело №*** по описа на ВТРС, като при това положение, след като съдът приема, че ищцата е приела наследството, оставено от баща й с конклудентни действия преди отказа, то тя има качеството наследник по закон заедно с другия наследник по закон-ответника по делото.