Решение № 71 от 12.06.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр.Мадан, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100388 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против З. Н. И., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 8875.02 лв. - представляващи главница; обезщетение за забава в размер от 372.03 лв., считано от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда; за периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г. , както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, по Договор за потребителски кредит № ** от 24.01.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 329/2022 г. по описа на Районен съд Мадан.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2017 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като кредитор и З. Н. И. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № **, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, при лихвен процент в размер от 31,68 % и ГПР 39,21%. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 9000 лв. Застрахователната премия била в размер на 3024 лв. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 21468.60 лв., а договорната лихва била уговорена от страните в размер на 9444.60 лв.

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2022 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 357.81 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.02.2022 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), предвид което по отношение на вземанията по договора на кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.05.2019 г. до 1 датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 372.03 лева, като за периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

В исковата молба се сочи, че на 11.11.2021 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 11.11.2021 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ** от дата 24.01.2017 г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/** от дата 19.11.2021 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. В случай, че ответникът оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания моли да бъде връчено копие от уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. Използваният и непогасен кредитен ресурс по Договор за потребителски кредит № ** от 24.01.2017 г. бил в размер на 8875,02 лева, която сума била сформирана върху неизплатената част от главницата по незаплатените вноски. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сума в общ размер от 9247.05 лева, от които главница 8875,02 лева и законна лихва за забава в размер на 372.03 лева. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което обусловило правния интерес от подаването на настоящата искова молба. Предвид изложеното ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че при сключване на договора за кредит било нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В случая всички елементи от договора били с шрифт помалък от 12, което водило до недействителност на договора. Възразява, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От клаузите на договора за кредит не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент били предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. С посочването в договора за кредит на обща стойност на плащанията кредиторът не бил изпълнил изискването за посочване в договора на общата дължима сума от потребителя, изчислена към сключване на договора. Липсата на посочване на компонентите на сумата от 21468,60лв., каква част от нея съставлява възнаградителна лихва, каква част са разходи и какво включват те, включват ли „застраховка’', не преодолявала тази неяснота за потребителя, а я задълбочавала. Посочва, че при включването в ГПР на застрахователната премия, размера на разходите нараства. Следователно застрахователната премия в нарушение чл.19,ал. 1 вр. с §1 т.1 ДР на ЗПК не е включена в годишния процент на разходите по кредита, за който липсвали данни как е определен, а същевременно била включена в главницата по договора, за която се начислява договорна лихва. Договорената застрахователна премия била разход пряко свързан с кредита и на основание чл.19 ал.1 ЗПК следвали да се включи в годишния процент на разходите. Ответникът се позовава на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, като сочи, че посочването на по-нисък от действителния ГПР трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Позовава се на чл. 22 от ЗПК. Посочва, че в погасителния план към договора за кредит е посочен общият размер на месечната вноска, без да е посочен съответният размер главница и лихва, които се погасяват, поради което следвало да се приеме, че задължението по чл. 11, ал. 1, т. 11 не е изпълнено. Сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК когато 2 договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Извършените от ответника плащания по кредита следвало да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума, а именно - главницата, без да дължи лихви, такси и други суми по договора. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 329 по описа за 2022 г. на РС Мадан се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение против ответника за следните вземания: 8875.02 лева (осем хиляди и осемстотин седемдесет и пет лева и две стотинки) – главница по Договор за потребителски кредит № **, сключен на 24.01.2017 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и З.

Н. И. (кредитополучател), прехвърлено от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД по силата на Приложение № 1 от 11.11.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2021 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сума в размер на 372.03 лева (триста седемдесет и два лева и три стотинки) - обезщетение за забава, считано от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 184.94 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.07.2021 г. В законоустановения едномесечен срок на 11.11.2022 г. срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника , поради което, с разпореждане от 25.11.2022 г. на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск относно вземанията, предмет на заповедта в едномесечен срок от съобщението.

Разпореждането е връчено на заявителя на 30.11.2022 г., като исковата молба по настоящото дело е депозирана на 21.12.2022 г.- в законовия едномесечен срок. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, с оглед на което предявения иск е допустим.

От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен кредит ** от 24.01.2017 г. /л. 8-10 д./ се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и З. Н. И. е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се задължил да предостави на кредитополучателя- ответник в настоящото потребителски кредит в размер от 9000 лева. Договорът бил сключен при следните параметри: застрахователна премия 3024 лева, общ размер на кредита 9000 лева, такса ангажимент 315 лева, брой погасителни вноски – 60 бр., месечна погасителна вноска 357,81 лв., обща стойност на плащанията 21468,60 лева, ГПР 39.21%, Лихвен процент 31.68%. Съгласно чл. 2 от приложимите условия към договора посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК. Таксата се заплащала при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата от общия размер на кредита. Съгласно чл. 5 от условията по договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Като доказателство по делото е приложен сертификат № ** /л. 11 д./, в който е описано, че застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ срещу заплащане 3 на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените

ОУ на застраховка

„Защита на плащанията“ кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, както и че ответникът З. Н. И. е застраховано лице по пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“, пакет „Комбинирана защита“. Към цитирания документ са представени и Общи условия за застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“.

На съда е служебно известно, а и от справка в Търговския регистър е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е заличено като търговско дружество, като негов универсален правоприемник е БНП Париба Пърсънал Файнанс С.А. Франция, действащ на територията на Република България, чрез БНП Париба Пърсънал Файнанс С.А., клон България.

Видно от представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г. /л. 13-19 д./, сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Приложение № 1 от 11.11.2021 г. към него /л. 21-22д./, вземанията по процесния договор за кредит срещу ответника са прехвърлени чрез договор за цесия на ищеца. Вземането срещу ответника е предмет на сключения между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ договор за цесия, тъй като е надлежно индивидуализирано, доколкото в Приложение № 1, което се счита за неразделна част от рамковия договор за цесия на осн. пар1, т. 4 от договора, е посочен неговият размер, основанието, от което произтича, както и трите имена и ЕГН на задълженото лице. Ето защо съдът намира, че вземанията срещу ответника са валидно прехвърлени от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. По делото е представено пълномощно от цедента /л. 24 д./ в случая неговия правоприемник БНП Париба Пърсънал Файнанс, клон Българи, с което се упълномощава цесионера да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници по вземанията, прехвърлени по процесния Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г.