Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26895 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22829/2024
Вид
Определение № 26895
Подписан
01.07.2024
В сила
01.07.2024
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26895 гр. София, 01.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110122829 по описа за 2024 година

Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

Съставя проект за доклад по делото:

I.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.

Ищецът предявява искове за признаване на договор за заем, сключен на 12.3.2024г.№ 2937760 с ответника Ю.Л., е нищожен, съединен евентуално, с иск за признаване нищожността на чл.4,ал.1 от договора; иск за признаване на поръчителство, сключен на 12.3.2024г. с ответника Ю.Л., , за нищожен, съединен кумулативно с осъдителен иск за осъждане, ответникът Ю.Л., да върне на ищеца сумата 5 лева / частичен от цялата претенция от 75,81 лева/, която се твърди, че е получена от този ответник, без основание, въз основа нищожния договор.

Ответното дружество, Ю.Л., в срока за отговор, прави искане по чл.213 ГПК за прилагане на друго дело, по основателността на иска, не оспорва твърдението за сключен договор за кредит, и договор за поръчителство, като сочи, че в уговорения срок, ищецът е погасил цялото си вземане към него.

Оспорва се твърдението, че ищецът е бил длъжен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, като се сочи, че съгласно Раздел Трети, чл.12 ОУ, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение, като се твърди предоставен избор. Сочи се, че ако не се предостави обезпечение, заявлението за кандидатстване отново ще бъде разгледано и ще се направи оценка на риска, като се твърди, че предоставянето на поръчителство не е условие за отпускане на кредит. Счита се, че разпоредбата на чл.4,ал.1 следва да се цени ведно с разпоредбата на чл.4,ал.3, като ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит. Твърди се,че потребителят е можел по телефон да промени условията по кредита. Сочи се, че ответникът не е страна по договора за поръчителство. Относно договорната лихва, се сочи, че размерът не противоречи на добрите нрави. Дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то 1 нищожността му не влияе на валидността на договора за кредит. Относно доводите за чл.19,ал.4 ЗПК, се сочи, че към сключването на договора за кредит, и формиране на ГПР, този ответник не е имал информация за размера на възнаграждението на поръчителя, дължимо по дохговор, който се сключва след ДПК и същото не попада под §1,т.1 ДР на ЗПК. Лихвеният процент не е променлив, налице е погасителен план, който отговаря на чл.11 ЗПК,.

Ответното дружество, Ю.Л., в срока за отговор, сочи, че след попълване на заявка за кредит, ищецът е следвало да посочи дали желае обезпечен или не кредит, като ищецът е имал възможност за избор, а не е задължително условие. Сочи, че сключването на догоовр за поръчителство е след ДПК, възнаграждението му не следва да се включва в ГПР.

II.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит и за поръчителство, съединен, при условие на евентуалност, с установителен иск за нищожност на конкретни разпоредби от договора за кредит, както и кумулативно, с осъдителен иск за връщане на дадена на поръчителя сума.

III.

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Страните не спорят, че: към 12.3.2024г. Ю.Л. е едноличен собственик на капитала на Ю.Л., че между ищец и кредитор е сключен, чрез използване на средства от разстояние, договор за кредит, между ищец и поръчител е сключен договор за поръчителство, че кредиторът е предоставил в заем на ищеца сумата от 300 лева, при задължение да я върне заедно с възнаградителна лихва от 2,33 лева, в срок от 25 дни от сключването на договора, че сочената сума е заплатена от ищеца, на кредитора, че ищецът е заплатил на поръчителя сумата от 75,81 лева, която съставлява възнаграждение по сключения договор за поръчителство. СРС намира, че страните не спорят, че ако сумата 75,81 лева се включи в ГПР от 49,13 %, то и същият ще надвиши 50 %.

Разпределяне на доказателствената тежест между страните:

ПРИЕМА представените писмени документи, като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за кредит и договор за поръчителство , със съответните ответни дружества, както и за твърдението си за плащане на исковата сума, в полза на поръчителя.

УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че, в случай, че ищцовата страна докаже твърденията в негова тежест – твърдението, че е налице индивидуално договоряне с ищеца, както и твърдението си, че при кандидатстване за кредит, ищецът е можел да избере необезпечен кредит, като заявлението му ще бъде разгледано, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на ответното дружество - поръчител, че, в случай, че ищцовата страна докаже твърденията в негова тежест –, следва да докаже по делото твърдението, че възнаграждението е определено при преценка на риска, за което не сочи доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца в исковата молба, 2 предвид отделеното за безспорно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.213 ГПК- от служебна справка е видно, че исковата молба касае различен договор за кредит и поръчителство.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания найкъсно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.9.2024г. от 14,30ч., за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3