Решение № 238 от 31.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Казанлък, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело № 20255510102468 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Г. И. Т., ЕГН ********** с адрес: ********** и А. И. Т., ЕГН **********, с адрес:

**********, двамата чрез адвокат М. Н. Д. от АК-С.З., с адрес: **********, против Община Казанлък, ЕИК 000817778, с адрес: **********, представлявана от кмета Г. Г. С.. Ищците твърдят, че от 14.10.1967 год. баща им И. Г. Т., починал ********** г., закупил и обработвал нива от 1000 кв. м., в местността „**********”, находяща се в гр. К., съгласно сключен писмен договор от 14.10.1967 г. за продажба, която по сега действащия кадастрален план на К. представлява: Поземлен имот с идентификатор 53167.**********/ **********/, област С.З., община К., гр. К., п.к. 6100, находящ се в землището на гр. К. в местността „**********” с ЕКАТТЕ ********** /**********/, вид територия земеделска, по силата на одобрения кадастрален план на гр. К. със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, НТП:

Лозе, категория 9 /девета/ с площ **********/ ********** / кв. м. и стар номер **********, при съседи: **********.***.126, **********.***.686, **********.***.688, **********.***.705. Твърдят, че вече повече от 50 години обработват поземления имот необезпокоявани от никого, първоначално от И. Т., а след смъртта му - от двамата ищци. Работили го като свое и никой не предявявал претенции към имота, поради което считат, че са го придобили по давност. Когато решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на 587 и сл. от ГПК, с изненада открили, че независимо от записванията по разписните книги, същият се водел на И. Г. Т., но общинската администрация многократно отказвала да издаде необходимите документи, в това число и скица. И до сега никой не бил търсил имота и не притеснявал ищците с претенции за собственост. Считат, че е 1 налице правен интерес от водене на настоящия процес, в който да се легитимират като собственици на имота, придобит по давност и наследство по отношение на ответника. Молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато по отношение на Община К., че Г. И. Т., ЕГН ********** и А. И. Т., ЕГН **********, са собственици поради изтекла придобивна давност и наследство на Поземлен имот с идентификатор 53167.**********/ **********/, област С.З., община К., гр. К., п.к. 6100, находящ се в землището на гр. К. в местността „**********“, с ЕКАТТЕ ********** /**********/, вид територия земеделска, по силата на одобрения кадастрален план на гр. К. със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, НТП: Лозе, категория 9 /девета/ с площ **********,00 кв. метра /********** кв. м/ и стар номер **********, при съседи: **********.***.126, **********.***.686, **********.***.688.

**********.***.705.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим, но по същество неоснователен, поради което оспорва същия изцяло. С исковата молба се излагали твърдения, че имотът бил владян повече от 50 години, първоначално от бащата на ищците, а след негова смърт и от самите тях. Представеният по делото договор не отговарял на изискването за форма по чл. 18 от ЗЗД и не бил годно основание за прехвърляне на собственост. Освен това посоченият в договора имот бил описан като „нива от 1000 кв. м.“, докато процесният имот, за който се претендирало придобиване по давност и наследство бил с площ от ********** кв.м. и НТП „лозе“. Твърдят, че повече от 50 години имотът бил владян от баща им, а след смъртта му от ищците. Представеният писмен договор не бил надежден способ за прехвърляне на собствеността. Поради това, че бил сключен в обикновена писмена форма, счита за недостоверна началната дата на давността, на която ищците се позовавали. Процесният имот с идентификатор 53167.********** бил собственост на Община Казанлък на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и чл. 2, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно § 26. (1) от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (Обн. - ДВ, бр.13 от 2007г.) ЗСПЗЗ се прилагал и за заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисва и управлява. Спорът бил за имот, който представлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, записан като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в сила на плана за земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата ставал общинска собственост. Върху имота не течала придобивна давност, поради което ищецът не можел да го придобие по давност. Сочи, че с исковата молба не били представени доказателства за установяване на владение. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл.79, ал. 1 ЗС изисквала да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си.

Принцип в правото било, че срещу този който не може да защити правото си, давност не тече. Земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ били земеделските имоти, които останали след възстановяване на собствеността и за тях не се били явили собственици, които да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти 2 се стопанисвали от общината по силата на закона и от влизане в сила на картата на възстановената собственост (КВС) по силата на закона общината ставала техен собственик. Тези земи, освен това, служели и за целите по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр.43 от 29.04.2008 г. в срока, според § 23 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. Община Казанлък придобила по силата на закона право на собственост върху процесния имот.

Също така стопанисвала и управлявала процесния имот като земеделска земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, и станала собственик на този имот в определен момент - влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници имоти и изпълнение на изискуемата от закона процедура положително решение на комисия назначена от директора на областната дирекция „Земеделие“. Процесният имот не бил заявен за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл. 10, ал. 1/ срокове, нямало твърдения и доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С оглед изложеното моли съдът да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск от ищците срещу Община Казанлък за признаването им за собственици на основание давностно владение и наследство на нива, поземлен имот с идентификатор 53167.**********, област С.З., община К., гр. К., находящо се в землището на гр. К. в местността „**********“ с ЕКАТТЕ **********, вид територия земеделска, по силата на одобрения кадастрален план на гр. К., при описани съседи и граници.

Редовно призовани за датата на съдебното заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора и претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници № ********** г. И. Г. Т. е починал на ********** г. и е оставил живи наследници ищците по делото: Г.

И. Т. – син, А. И. Т. - дъщеря.

По делото е представен договор за продажба от 14.10.1967 г. на недвижим имот: нива от 1000 кв. м., намираща се в местността „**********”, находяща се в гр. К., като продавач е записано лицето П.К.М., а за купувач бащата на ищците И. Г. Т..

По делото е представена Скица-копие извадка от КАИС на АГКК, на Поземлен имот с ид. № **********.**********, гр. К..

Представена е скица на поземлен имот № ********** г., издадена от АГКК, СГКК - С.З., за поземлен имот с ид. № **********.**********, с площ от ********** кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, 9 категория, със собственици по КРНИ: община К. площ ********** кв.м., като е отразено, без да е посочен акт за собственост, а посочен като „Други №137 от 11.11.2008г. издаден от ОД Земеделие“ С.З..

По делото е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.

1 от ДОПК изх. № ********** г., издадено от община К., Дирекция МП.

По делото е представена Заповед № ********** год. на Директора на ОД 3

„Земеделие“ С.З., с която на основание чл. 45 в., ал. 7 от ППЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение от 10.11.2008 год. на комисията по чл.19, ал 2 ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ за землищата в община К. включително придобити преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ.

Представено е и протоколно Решение от 10.11.2008 год. на комисията по чл.19, ал 2 ЗСПЗЗ и Извлечение от Регистър на остатъчен фонд по начин на възстановяване.

По делото бяха събрани гласни доказателства.

Свидетелят П.М. заяви, че познава ищците А. и Г., твърди, че са първи братовчеди. Знае, че делото е за лозето им. Мисли, че никой не оспорва собствеността на лозето. Твърди, че откакто се помни те притежават лозето, а съседното на запад е неговото. Неговото лозе е с № 676. Твърди, че заедно ходят с ищците на лозята, и ги поддържат. Косят, режат, пръскат и грозде берат от време на време. Твърди, че А. ходи на лозето. В мястото има лозе, бунгало, той също имал бунгало там. Имало набези, но последните години се заселили хора и намалели. Заградено било лозето. А. садила и домати. Имало кладенец за вода. Брат й Г. е в София и като дойде идва на екскурзия. А лозето го помни от 1970 година, и че това място се владее от тях. Бил на 5-6 години.

Намирало се в местността **********, от ********** по стария ********** път, Т.М., местността се води **********, преди стръмното са били лозята.

Свидетелят З.З. твърди, че познава ищците, имали лозе в съседство на тяхното. Разказва, че неговото място е с № 688. Сега било на друг собственик, продадено от баща му. Някъде от около 70-те години го помнел. Бащата и майката на А. обработвали мястото, И. и П. били майка й баща й. Последните години не бил ходил, но докато било тяхно лозето, го обработвали и ползвали. Имало и бунгало за отсядане, една стая. Мястото било около декар, били идентични местата. Не знаел някой да е предявявал претенции към мястото. Те си мислили, че е тяхно, защото баща ИМ го е купувал на времето, а то се оказа, че е общинско, но били го обработвали и никой не е предявявал претенция. Сега А. си ползвала мястото, знаел, че има лозе, за друго не можел да каже.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д.

М. Д., чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Според вещото лице в кадастрален план одобрен със заповед 653/22.07.1996г./план на ползвателите/ в разписния списък към него имот № 687 има запис НТП-лозе и нива, в графата собственик е записан И. Г. Т. без основание. Под него с молив има запис наследници на П.К.М., нот. акт № **********/***8 г. и продадено. Предходни планове на са открити. В имотния регистър на КВС процесният имот е с № **********. В КККР ПИ**********.********** е записан на Община Казанлък въз основа на Заповед №**********г. на директора на ОД „Земеделие”С.З. във връзка с изпълнение на чл.19 ал.1 от ЗСПЗ. Съгласно удостоверение с изх.№ ДС-У-78/04.03.2026г. на Областния управител на гр. С.З. за ПИ-3 5167.********** няма съставен АДС. В Общинска служба „Земеделие”-К., не се открили данни процесният имот да е заявяван за възстановяване от други лица, и дали е бил в ТКЗС или ДЗПФ. Съгласно отговора на Община Казанлък, няма данни за тази територия да е включвана в ТКЗС. Имот № 687 по кадастралния план на м.”Т.М.” от 4

1996г. е идентичен с ПИ-**********.********** по КККР, както и с ПИ********** по КВС на гр.К.. Процесният имот видимо се стопанисва основно като лозе и малка обработваема част от изток за други култури. С изработване на картата на землището тази територия е определена за възстановяване по чл.