Решение № 3 от 08.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Велико Търново, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500362 по описа за 2025 година С решение № 197 от 17.04.2025 г. по гр.д. № 764/2024 г. по описа на ОС – Велико Търново са отхвърлени предявените от В. М. Б., Н. Б. Н. и В. М. Н., тримата от гр. Полски Тръмбеш, против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД гр. София, субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение от по 50 000 лв. на всеки от тях за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния брат, съответно – внук, Д. М. Б., причинена на 15.03.2023 г. в пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на застрахования при ответника водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ВТ 95****, ведно със законната лихва от датата на застрахователната претенция – 13.02.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. Осъдени са В.

М. Б., Н. Б. Н. и В. М. Н. да заплатят на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата от 1 350 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за първата инстанция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. М. Б., Н. Б. Н. и В. М. Н., чрез адв. А. Т., с оплакване, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се излага, че първоинстанционния съд е направил неправилен извод за липсата на особено дълбока и близка връзка, надхвърляща обичайната, между починалия Д. и всеки един от ищците. Посочва се, че ищците са живели с починалото лице в един дом и са се считали за едно семейство и едно домакинство, което не е типично за традиционното българско семейство, тъй като обикновено то е 1 отделно от бабите и дядовците, а не заедно с тях. Посочва се също, че и братята рядко спят на едно легло в една стая, а при такова съжителство и доказателства за съвместният им живот още от раждането им не може да се заключи, че между тях не е била налице силна емоционална връзка. Изтъква се, че първоинстанционият съд не е обсъдил задълбочено свидетелските показания, поради което е достигнал до неправилни изводи по отношение на връзката на всеки от тях със загиналия Д. и преживените от тях душевни болки. От непротиворечивите свидетелски показния по делото безспорно се установявало, че между бабата В., дядото Н. и техният покоен внук Д. приживе е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, основана на трайна взаимна близост и обич, която излиза извън нормално присъщата за този вид родствена връзка и се дължи на обстоятелството, че отглеждането и възпитанието на внука през продължителен период от време са осъществявани от бабата и дядото, с които той е живял в едно семейство и домакинство.

Посочва се още, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод, че по делото не е доказано съществуването на привързаност и емоционална близост на загиналия с неговия брат В., по-големи от обичайните за двама братя. Всички гласни доказателства еднопосочно установявали, че между братята е съществувала изключително силна и трайна във времето връзка, като те взаимно се търсели и си помагали в ежедневието, както и при всякакви трудности, съпътстващи живота им. Събраните гласни доказателства давали ясна представа и за изживяванията на В. след смъртта на брат му и установявали наличието на тежки психологически последици за него. Първоинстанционният съд неправилно е направил извод за липсата на душевни болки и страдания, надхвърлящи тези, които би изпитал всеки от неочакваната загуба на свой близък. Съдът не е анализирал и съобразил изключително близката връзка между ищците и починалото лице, тежестта и продължителността на болките и страданията, които са понесени от всеки един от тях. Не е анализирал в адекватна степен изключително негативните последици за психиката на всеки от тях вследствие загубата – установените със свидетелските показания състояния на остра стресова реакция непосредствено след смъртта на Д., преминали в мъка, плач и липсата на пълно преодоляване на загубата от въззивниците. Преживяването на смъртта на Д. Б., чийто жизнен път тепърва е следвало да разцъфне, причинило на ищците изключителен стрес, психическа и емоционална болка. В жалбата се излага още, че релевантната за делото трайна и дълбока емоционална връзка може да се изгради само чрез контакт, по-чест от обичайния и именно затова било от ключово значение, че въззивниците живеели на един и същ адрес със загиналия Д., в едно общо домакинство. Изтъква се, че традиционното събиране на бабите и дядовците с техните внуци, било то само по празници, ежемесечно и дори ежеседмично, не може да се сравнява с ежедневния контакт на Д. с брат му, баба му и дядо му, който контакт се крепи единствено на любов и всеотдайност и неминуемо изгражда тази дълбока връзка, носеща радост и щастие, до трагичният момент на кончината на Д., от който тя 2 реципрочно води единствено до изключително болки и страдания.

Жалбоподателите се позовават на редица съдебни актове на ВТАС и ВКС, в които се отчита значението на съвместното живеене на загиналия и търсещите от застрахователя по подобни дела обезщетение баба, дядо, брат или сестра на загиналия. Изтъкват, че първоинстанционният съд е подходил крайно формалистично и като е пренебрегнал част от свидетелските показания по делото, които са безспорни между страните, неправилно е приел, че емоционалната връзка между всеки от ищците и починалия Д. не била изключително силна, а страданията им не били достатъчно интензивни, за да имат право на обезщетение. Изложени са подробни аргументи в полза на наведените оплаквания. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени за сумата от по 50 000 лв. за всеки от въззивниците.

Претендира се присъждането на разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АДгр.София.

В съдебно заседание пред въззивния съд ищците, чрез техния процесуален представител, поддържат депозираната жалба. Молят апелативния съд да отмени обжалваното решение, като постанови ново такова, с което да уважи предявените искове. Претендират присъждането на разноски в своя полза.

В съдебно заседание пред въззивния съд ответното застрахователно дружество, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. Моли Апелативния съд да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С влязла в сила Присъда № 5 от 12.03.2024 г. по НОХД № 65/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново подсъдимият В. П. В. е признат за виновен в това, че на 15.03.2023 г., на път I-5, при километър 94+200, в землището на с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ВТ 95****, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – при избиране на скоростта си за движение, извън населено място се движил със скорост от 117 км/ч., като нарушил забраната да не превишава скоростта от 90 км/ч. и при плавен десен завой, по посока на движението си, допуснал пътнотранспортно произшествие, като загубил контрол над превозното средство, последвал удар между автомобила и група дървета, където преустановява движението си, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Д. М. Б., който седял на задната седалка.

3

От заключението на изслушаната по делото КСМАТЕ се установява, че с оглед сложния механизъм на настъпване на ПТП не може да се даде с категоричност отговор на кое място е пътувал починалият, но предвид затискането му с лявата част на автомобила, е възможно да се е возил на задната седалка. Същият категорично не е използвал предпазен колан при настъпване на ПТП. Според вещите лица, ако бе използвал такъв и поради това не бе изпаднал от купето на автомобила, е възможно травмите да бъдат по различни – по-леки с възможност за предотвратяване на летален изход.

Вещите лица не са установили извършени краш тестове с автомобил от процесната марка и модел, съответни на механизма на настъпване на ПТП.

Тази марка и модел автомобили фабрично е снабдена от завода производител с предпазни колани на всички седалки, предназначени за пътници. Поради невъзможност да се извърши оглед, вещите лица са посочили, че не могат да посочат със сигурност дали към датата на ПТП процесният автомобил е имал обезопасителни колани. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице – съдебен лекар е посочило, че при скорост на движение от 120 км/ч. и с оглед конкретния механизъм на настъпване на ПТП е възможно да загине пътник с колан, тъй като при скорост над 90 км/ч. коланните травми стават смъртоносни. Посочил е също, че е възможно и да оцелее пътник без колан.

От представеното удостоверение за родствени връзки, издадено от Община Полски Тръмбеш се установява, че ищецът В. Б. е брат, а ищците Н.

Н. и В. Н. са дядо и баба на починалия при ПТП Д. Б.. Починалото лице и ищците са имали една и съща адресна регистрация по постоянен адрес, видно от представените копия на лични карти и Удостоверение за постоянен адрес от 07.01.2025г., издадено от Община Полски Тръмбеш.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля К. И. – близък приятел на семейството, се установява, че починалият, неговите родители и ищците са живеели заедно в един апартамент в гр. Полски Тръмбеш. За ищцата починалият като неин внук бил „по – мил от децата “. Тя много се грижела за него – приготвяла му храна, помагала му с уроците и домашните, тъй като е бивша учителка. Била му като втора майка и свидетелят не е виждал никога да му се кара. След смъртта на внука си свидетелят я е виждал да плаче и повече не я видял весела. Веднъж се наложило да я закара до болницата в гр. Велико Търново, тъй като била паднала и тогава му се оплакала, че се влошило здравето след смъртта на внука . Дядото на Д. също бил много близък с него. Водел го навсякъде със себе си, включително на пчелина по пътя за с. Орловец, който той стопанисвал. Вземал го от училище и го карал по състезания. Между двамата братя имало много силна връзка. Д. копирал брат си. Обитавали една стая и даже спели на едно легло.

От показанията на свидeтелката Д. Г. – майка на най-добрия приятел на починалия, се установява, че цялото семейство живеело заедно на един адрес. Двамата братя имали две години разлика, заедно учели и заедно 4 ходели на състезания „Млад огнеборец“, както в България, така и в чужбина.

Не се разделяли и били в една компания. Ищецът бил пример за брат си Д., който искал да стане също като него-полицай. Ищецът трудно преживял случилото се и споделил в социалните мрежи на рождения ден на Д., когато е трябвало да навърши 18 години, че е бил негова опора и защита. Ищецът си татуирал отзад на крака датата на раждане и датата на смъртта на брат си.

Преди инцидента ищецът бил весел човек, „душата на компанията“, но след това се затворил в себе си, не споделял, плачел. Не оставал да спи в гр. Полски Тръмбеш, като казал на свидетелката, че му е много тежко да спи на леглото, на което спял преди това с брат си. От преди катастрофата работел като полицай в гр. Велико Търново, където живеел на квартира. Бабата и дядото са помагали в отглеждането на децата, тъй като родителите работили.

Посрещали ги от училище, приготвяли им храна, помагали с домашните, а дядото водел Д. на тренировки по карате и на състезания. Дядото и Д. били постоянно заедно и често го водел на вилата си в с. Каранци.

От показанията на свидетеля Д. М. – бивш колега на дядото на починалия и настоящ колега на баща му, се установява, че познава семейството и че те били много близки помежду си. Живеели заедно в едно домакинство. Д. постоянно бил с дядо си, който го водел на пчелина си и го учел на пчеларство. Искал да стане ловец като него. Свидетелят не е виждал дядото да се кара или да посяга на внука си. В отношенията си били като приятели. Водел го на тренировки и състезания, тъй като родителите му обикновени били заети. Дядото трудно понесъл загубата на Д., плачел и споделял, колко е тежко да загубиш внук. По – големия брат бил като ментор на Д., закрилял го, а Д. искал да е като него. Двамата имали прекрасни отношения, живеели в една стая и спели на едно голямо легло. След смъртта на брат си ищецът се затворил в себе си и не споделял, а преди това бил много весел. Преди катастрофата ищецът започнал работа като полицай в гр. Велико Търново и отишъл да живее там.