Решение № 95 от 18.10.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря П. М. Г. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20231450200294 по описа за 2023 година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7442290/07.05.2023 год. на ОД на МВР гр.В, с който на нарушителя П. А. К. от гр. Г. на основание чл. 189 ал. 4 ал. вр. чл.

182 ал. 4, вр. с ал. 2 т. 5 от ЗДвП, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 800 /ОСЕМСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 63 ал. 7 т. 1, вр. чл. 58д т. 4 от ЗАНН ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДвП и НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /ЧЕТИРИСТОТИН/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

П. А. К. от гр. Г. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7442290/07.05.2023 год. на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява от редовно упълномощеният си адв. Р.-М. Х.- К. от АК гр. Г.. С депозираната по делото жалба се поддържа, че атакувания Електронен фиш е необоснован, незаконосъобразен и постановен в нарушение на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Изложени са доводи, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.05.2023 год. в 14: 95 часа в област В., община М., ПП І-1, /Е-79/, км.159+000 /разклон с.М./, извън населено място с посока на движение към гр.М., техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b заснело лек автомобил “ ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” с рег.№ ............, със скорост от 134 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа.

Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7442290 от 07.05.2023 г., Снимка № 120СС8В/0074198 от 07.05.2023 г., Заверено 2 копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Заверено копие на Заповед рег. № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към т. 1 от заповедта, Разпечатка от АИС за Регистрация на МПС с рег. № Е................., Писмо от ИД Председател на БИМ под вх. № 20-00-19-1 от 07.02.2023 г., Заверено копие на протокол от проверка № 118-СГ-ИСИС от 16.09.2022 г., Заверено копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство рег. № 967р3217/10.05.2023 г., Снимка за временно монтиране на АТСС „ARH-CAM S1“с № 120cc8b, касателно 07.05.2023 г., Разписка за получен електронен фиш серия К № 7442290/12.09.2023 г., Договор за правна защита и съдействие от 04.10.2023 г., Справка от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- В. под рег. № 967000-14307 от 06.10.2023 г., ведно с справка от нарушенията на АТСС „ARH-CAM S1“с № 120cc8b, касателно 07.05.2023 г., Заверено копие на приложение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване на техническо средство АТСС „ ARH-CAM S1“с № 120cc8b, Ясна снимка на процесното МПС, Справка АИС-АНД, относно, кога е връчен електронен фиш серия К № 7442290, Справка от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-В. под рег. № 967000-14827 от 17.10.2023 г., ведно със заверени преписи от фиш серия К № 7148797 и фиш серия К № 7685078.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото разписка Електронния фиш е получен на 12.09.2023 год., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана пред ответника на 19.09.2023 г.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 12.09.2023 год., видно от приложената по делото и приета като писмено доказателство разписка, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 120сс8b/0074198 от 07.05.2023 г. с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по 3 автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 41 до 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 400 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на 4 нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 07.05.2023 г. в 14: 59 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b, било заснето движение на лек автомобил марка “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” с рег.№ .................. със скорост от 134 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 44 км/ч.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.159+000 /с.М..../ – извън населено място с посока на движение към гр.М., но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП.