Разпореждане № 4382 от 09.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 09.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2297 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Преслава Кр. Дякова, районен съдия, разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, подадено от пълномощника М. К. - юрисконсулт, против С. Н. И., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ул. “***“ (***) № 17, общ.***, обл.***(***), с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 77.50 EUR /седемдесет и седем евро и 50 цента/, представляваща главница - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков договор № ***с партиден № ***за периода от 06.11.2023 г. до 19.04.2024 г., за които са издадени следните фактури: № ***/05.03.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 12.65 EUR, с падеж 20.03.2024 г.; № ***/06.11.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 23.49 EUR, с падеж 21.11.2023; № ***/04.04.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 0.51 EUR, с падеж 19.04.2024 г.; № ***/05.01.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 12.27EUR, с падеж 20.01.2024 г.; № ***/04.12.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 12.27 EUR, с падеж 19.12.2023 г.; № ***/05.02.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 16.31EUR, с падеж 20.02.2024г., ведно със законната лихва от 01.06.2026 г. до изплащане на вземането; 1.02 EUR /едно евро и 02 цента/, представляваща неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ, за която са издадени следните счетоводни документи: фактура № ***/24.11.2023г., с падеж 24.11.2023 г., ведно със законна лихва от 01.06.2026 г. до изплащане на вземането; 16.72 EUR /шестнадесет евро и 72 цента/, представляваща мораторна лихва за периода от 22.11.2023 г. до 31.05.2026 г., както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 10,86 EUR и 76,69 EUR - юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

1

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че С. И., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).

Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за 2 основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в размер на 1,02 евро - неустойка и 0,23 EUR – мораторна лихва върху неустойката, няма да бъдат уважени.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 10,72 EUR, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR, тъй като производството не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед уважената част от претенцията, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 40,36 EUR.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която С. Н. И., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ул. “***“ (***) № **, общ.***, обл.***(***) ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумите, както следва: 77.50 EUR /седемдесет и седем евро и 50 цента/, представляваща главница - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков договор № *** с партиден № ***за периода от 06.11.2023 г. до 19.04.2024 г., за които са издадени следните фактури: № ***/05.03.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 12.65 EUR, с падеж 20.03.2024 г.; № ***/06.11.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 23.49 EUR, с падеж 21.11.2023; № ***/04.04.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 0.51 EUR, с падеж 19.04.2024 г.; № ***/05.01.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 12.27EUR, с падеж 20.01.2024 г.; № ***/04.12.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 12.27 EUR, с падеж 19.12.2023 г.; № ***/05.02.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 16.31EUR, с падеж 20.02.2024г., ведно със законна лихва от 01.06.2026 г. до изплащане на вземането; 16.49 EUR /шестнадесет евро и 49 цента/, представляваща мораторна лихва за периода от 22.11.2023 г. до 31.05.2026 г., както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 10,72 EUR и 40,36 EUR юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1 за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 1.02 EUR /едно евро и 02 цента/, представляваща неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, начислена съгласно 3 чл. 54.12 от ОУ, за която са издадени следните счетоводни документи: фактура № ***/24.11.2023г., с падеж 24.11.2023 г., ведно със законна лихва от 01.06.2026 г. до изплащане на вземането; 0,23 EUR / нула евро и 23 цента/, представляваща мораторна лихва.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд – Кюстендил.