Решение № 252 от 23.10.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. С., 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500317 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.32,ал.2 от ЗС.

С Решение № 4/16.02.2023г., постановено по гр.д.№ 194/2021г. по описа на Ч. районен съд е разпределено на основание чл.32,ал.2 от ЗС ползването на приземен етаж в триетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, построена в парцел Х –***, кв. 11 по плана на гр. Ч., частично идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ч., между съсобствениците К. А. К., ЕГН **********, В. К. К., ЕГН ***, С. А. К., ЕГН ********** и К. М.

К., ЕГН ********** , всички с адрес гр. Ч., ул.“П.“ № 11, по вариант четвърти от допълнителното заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Р.К. и приложената към него схема, която приподписана от настоящия съдебен състав,представлява неразделна част от решението, както следва: К. А. К., ЕГН **********, В. К. К., ЕГН *** да ползват изба № 1 със застроена площ 13.16 кв.м. към самостоятелен обект с идентификатор ***.3, оцветена на схемата в жълт цвят, и изба № 2 /укритие/със застроена площ 19.87 кв.м. към самостоятелен обект с идентификатор ***.2, оцветена на схемата в червен цвят; С. А. К., ЕГН ********** и К. М. К., ЕГН ********** да ползват изба № 3 със застроена площ 13.62 кв.м. и изба № 4 със застроена площ 14.64 кв.м. към самостоятелен обект с идентификатор ***.1, оцветени на схемата в син цвят.; К. А. К., ЕГН **********, В. К. К., ЕГН ***, С. А. К., ЕГН ********** и К. М. К., ЕГН ********** да ползват общо коридор в приземния етаж със застроена площ 16.57 кв.м. и котелно /баня WC/ със застроена площ 3.68 кв.м, оцветени на схемата в зелен цвят. Осъдени са С. А. К., ЕГН ********** и К. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул.“П.“ № 11 да заплатят на К. А. К., ЕГН **********, В. К. К., ЕГН ***, с адрес: гр. Ч., ул.“П.“ № 11 сумата в размер на 16,67 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.

1

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1615/09.06.2023г. от С. А. К. и К. М. К., чрез пълномощника им адв. Н.С., с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила неправилно районният съд е отказал да приеме представени своевременно писмени доказателства, дори и след изрична молба в съдебно заседание от 05.05.2023г. да преразгледа отказа си, с оглед разпределената доказателствена тежест ответниците да установят, че са собственици по давност на изба № 3 и № 4. Съдът не е обсъдил и събраните гласните доказателства, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. От изслушаната по делото комплексна техническа експертиза се установява, че ВиК и Ел. инсталациите в сутеренния етаж са поставени именно от жалбоподателите, като изби № 3 и 4 са ел. захранени от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1. Това се установява именно от „Становище за присъединяване към електрическа мрежа с изх.№ КВ-05- 3905 от 06.08.2004г., ведно с Фактура *** от 24.11.2004г. за платена такса присъединяване към ел.мрежа към 2004г., които писмени доказателства районният съд е отказал да приеме. Твърди се, че още от 2004г. и до настоящия момент жалбоподателите осъществяват фактическата власт върху изби № 3 и № 4, което се потвърждава и от показанията на св.К. К., която твърди, че след построяване на къщата няколко години след смъртта на съпруга й през 1998г., тя не е готвила за работници в изба № 3, а същата изба е ползвана за кухня от К.- съпругата на С., докато те са измазвали етажа си. Фактът, че не е имало вещи на ищците и на майката-св.К. се потвърждава и от приетата по делото преписка ЗМЧ52/2017 г. на РУ - Ч.. След завършване на къщата майката е живяла в с. Б.. Видно от посочената преписка, жалбоподателката не е желаела да си вземе сочените от нея вещи, тъй като към 2017г., т.е повече от 20 години тези вещи са неизползваеми дори и според нея! Сочената за нейна готварска печка е на родителите на К. и тази печка е била в спорната изба № 3 от започването на строежа до сега.Ищците не установяват твърденията си в исковата молба, че през различни периоди различни избените помещения са се ползвали от различни етажни собственици.

От доказателствата по посочената преписка на РУ-Ч. се установява, че в изба № 3 няма вещи на майката и кои лица фактически ползват помещенията. Св.К. установява в показанията си, че снаха й В. е готвила за техните майстори в квартирата, в която са живели с К., а не в спорната изба № 3, пригодена за кухня, в която се ползва печката на жалбоподателката. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.С. и св.М. К.. Показанията на последния свидетел се потвърждават и от приетата по делото комплексна СТЕ, вещото лице по която сочи, че от вертикален щранг се захранват имот с идентификатор № ***.1. и идентификатор № ***.2. Изби № 3 и 4 са свързани с имот с идентификатор ***.1., както и че Изби № 3 и № 4 са свързани към ел. инсталацията на С. К.. От посочените доказателства може да се направи извода, че семейството на С. и К. К.и още от момента на завършване на сградата в груб стоеж и при довършване на СОС с идентификатор ***.1 са предвидили използваните от тях изби № 3 и 4 да бъдат водоснабдени и ел. захранени, за да може действително да се ползват в бъдеще. Още с довършителните работи по жилищния етаж са положили груба замазка на изби №3 и 4, за да не бъдат на „земя”, както сочи и св. М. К.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че страните са влошили отношенията си след 2016г., като след това са започнали и множеството водени съдебни производства, касаещи разпределение на постройката. Жалбоподателите са считали, че ще бъдат собственици на третия етаж, като това ги е провокирало да завладеят и ползват самостоятелно две от избените помещения в сутеренния етаж на сградата с ясното съзнание, че са изключителни собственици на изби № 3 и №4, а останалите две избени помещения изба № 1 и изба № 2 остават и 2 се ползват от семейството на ищците. Не се установява ищците да са ползвали изби № 3 и № 4.

Сочи се, ако съдът беше приел писмените доказателства, от изявления на страните, дадени в Протокол от 26.04.2017г. по гр.д.№ 197/2017г. по описа на Районен съд-Ч.; Протокол от 21.12.2016г. по гр.д.№ 138/2016г. по описа на Районен съд-Ч., касаещи същата сграда, би стигнал до друг извод при решаването на преюдициалния спор за собственост. Моли въззивният съд да не дава вяра на отговора на ищеца по поставения по реда на чл. 176 ГПК въпрос в последното съдебно заседание, предвид обстоятелството, че именно К. К. в предходно производство между страните, касаещо трети жилищен етаж, доведен като свидетел от майка си-ответник по делото, установява, че брат му С. е направил изолацията на третия етаж, тъй като било говорено, че етажа на родителите им ще бъде за единия от синовете на брат му. Съдът не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства относно периода на владение от страна на ответниците на процесните изби № 3 и 4, а е съобразил единствено писменото становище на ищците, че някога страните варели лютеница в спорната изба № 3. Моли да бъде отменено обжалваното решение и разпределението на правото на ползване да бъде извършено по вариант № 3 от заключението на вещото лице. Моли да се приеме, че исковата претенция е частично недопустима в частта за разпределение правото на ползване на изби №3 и №4, тъй като се касае за предявен иск в тази част при липсата на правен интерес и изцяло неоснователен, предвид обстоятелството, че не се установява ответниците да ползват в повече от полагаемото им се от сутеренния етаж.

Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите К. А. К. и В. К. К..

В съдебно заседание жалбоподателите С. А. К. и К. М. К.о, редовно призовани не се явяват и чрез пълномощника им адв. Н.С. подържат жалбата си.

Въззиваемите процесуален представител.

К. А. К. и В. К. К., редовно призовани, не се явяват и не изпращат С. окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Ч.т районен съд е бил сезиран с предявен от К. А. К. и В. К. К. срещу С. А. К. и К. М. К. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпредяляне правото на ползване на приземния етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Ч., находяща се на адрес: гр.Ч., ул.“П.“ № 11.

От фактическа страна се установява следното:

Ищецът К. А. К. и ответникът С. А. К. са братя, а К. С. К. е тяхна майка, а А.Б. К. е техен баща, починал на 12.03.1998г., видно от удостоверение за наследници от 23.03.2020г. В. К.

К. е съпруга на ищеца К. К., а К. М. К. е съпруга на ответника С. К., видно от удостоверенията за сключен граждански брак, от които се установява, че ищците са сключили граждански брак на 10.03.1997г., а ответниците на 19.07.1987г.

Със Заповед № 98/05.04.1988 г. на Председателя на ОНС-Ч. на С. А. К. възмездно е отстъпено право на строеж в държавен имот, съставляващ парцел Х-***, кв.11 по регулационния план на гр.Ч. да построи едни жилищен етаж. Въз основа на заповедта между С. К. и Председателя на ОНС-Ч. сключен е Договор за отстъпване право на строеж от 08.04.1988г.

3

Със Заповед №161/07.06.1988г. на Председател на ОНС-Ч. на К. А. К. възмездно е отстъпено право на строеж в държавен имот, съставляващ парцел Х-***, в кв.11 по регулационния план на гр.Ч. да построи едни жилищен етаж. Въз основа на заповедта между К. К. и Председателя на ОНС-Ч. е сключен Договор за отстъпване право на строеж от 07.06.1988г.

Със Заповед № 99/05.04.1988 г. на председателя на ОНС-Ч. на А.Б. К.(баща на ищеца и на ответника) възмездно е отстъпено право на строеж в държавен имот, съставляващ парцел Х-*** ,в кв.11 по регулационния план на гр.Ч. да построи едни жилищен етаж. Въз основа на заповедта между А. К. и Председателя на ОНС-Ч. е сключен Договор за отстъпване право на строеж от 08.04.1988г.

С влязло в сила решение от 05.01.1989г. по гр.д.№ 274/1988г. на РС-Ч., което е потвърдено с Решение № 182/29.05.1989г. по В.гр.д.№ 213/1989г. на ОС-С. на основание чл.108 от ЗС е осъден ОНС-Ч., А. К., К. К. и други лица да предадат владението и отстъпят собствеността върху парцел Х-123 (Х-***) в кв.11 по плана на гр.Ч. на наследниците на Т.Ш.- М.Г.К. и др.

Със заповеди № 24/30.01.1990г., № 22/30.01.21990г. и № 23/30.01.1990г. на председателя на ОНС-Ч. е разпоредено отнемане на възмездно отстъпеното право на строеж съответно от С. К., К. К. и А. К..

С писмен договор за покупко продажба от 10.05.1990г. ,сключен между М.Г.К. като продавач и С. А. К. като купувач ,последният е закупил от продавача недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 360 кв.м., в УПИ Х-*** по рег.план на гр. Ч. за сумата от 2000 лева ,като договорът е подписан в присъствието на свидетеля Т.Ч.. Поради липса на форма този договор не е прехвърлил правото на собственост, но може да се счита за начало на давностно владение.

Въпреки това не е спорно, че двамата братя и баща им въз основа на издадена виза за проектиране от 07.06.1988г., одобрен архитектурен проект на 15.06.1988г. и издадено разрешение за строеж № 30/28.06.1998г. и протокол за строителна линия и ниво от 06.07.1990г. са построили триетажна жилищна сграда със сутеренен етаж, състоящ се от три избени помещения, укритие и котелно в парцел Х-***, частично идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ч., съгласно представеното удостоверение за идентичност.