Решение № 210 от 29.05.2025, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. К., 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320102066 по описа за 2024 година

Производството е по иск с плавно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

Ищцата - Я. А. И. Твърди, че ответницата е нейна дъщеря, като била бременна с нея в шестия месец, когато нейният съпруг и неин баща починал.

Останала сама да се грижа за детето си и въпреки трудностите, които имала, успяла да й осигури спокойно и щастливо детство. Тя завършила средно образование в гр. С., не пожелала да продължи образованието си и започна да работи за кратко на различни места.

Посочва, че няма други деца и през 1997г. решила да прехвърли на името на дъщеря й имотите, които притежавала по селата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №41, том XIII дело 3864/1997г. на Районен съд - К., като дарила на дъщеря си АПАРТАМЕНТ № 8, на трети жилищен етаж в жилищна сграда - блок ***, вход *, находящ се в гр. С., ул. ***, построен върху държавна земя, парцел I, в квартал 50 по плана награда, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и антре, със застроена площ от 61.08 кв.м., ведно с избено помещение и ведно с гараж, при запазено право на ползване пожизнено и безвъзмездно. Този имот към настоящия момент, съгласно Схема №15-1120898 от 04.11.2024г. на Службата по Геодезия, картография и 1 кадастър, гр. Пловдив, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, гр. С., община С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8 от 11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 30.10.2024г.; адрес на имота: гр. С., общ. С., ул. ***; самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***; предназначение жилищна сграда, многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта - 1; посочена в документа площ 61.08 кв.м.; прилежащи части: избено помещение №2 - 8.98 кв.м. и 5.28% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж; ниво – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***;

***; под обекта: ***; над обекта: няма; стар идентификатор: няма.

Гаражът към настоящия момент, съгласно Скица на сграда №15-1120900 от 04.11.2024г. На службата по Геодезия, картография и кадастър - гр.

Пловдив представлява СГРАДА с идентификатор ***, гр. С., община С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-8 от 11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 30.10.2024г.; адрес на сградата: гр. С., ул. ***; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; застроена площ 21 кв.м.; брой етажи - 1; брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни; предназначение: гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план - няма.

Съгласно нотариален акт за дарение №42, том XIII, дело №3865/1997г. дарила на дъщеря си Л. Б. и ДВОРНО МЯСТО с построените в него къща и стопанска постройка, цялото застроено и незастроено от 1560кв.м., находя що се в с.Х.Д., обл. П., който имот по плана на селото има пл.№307 и за него е отреден парцел VІ-ти, в кв.10., при запазено за нея и майка й, която починала през 2004г. право на ползване пожизнено и безвъзмездно.

През 1995г. дъщеря й Л. се омъжила и първоначално заживели със 2 съпруга си в негово жилище, но впоследствие закупили и се преместили в свое жилище, непосредствено до нейното, като вече имали родено от брака си дете.

След няколко години се разделили и дъщеря й отишла с детето при нея в апартамента в гр. С., а ищцата се преместила в къщата на село Х.Д.. Идвала често в дома й, за да й помага, носела различни продукти от селото за нея и детето. При посещенията й виждала, че дъщеря й не поддържа дома, не ходи на работа. Няколко пъти я заварила мъртво пияна, заедно с детето вкъщи.

Тогава преценила да разговаря със сватовете й и им казала, че счита, че дъщеря й не полага нужните грижи за детето, че то не може да остане повече при нея, а тя от своя страна не можела да се грижа за малкия и те проявили разбиране и го прибрали в дома си в гр. П., а дъщеря й не се противопостави на това. Останала сама и при всяко посещение от нейна страна я намирала пияна в неадекватно състояние, не знае откъде взимала пари, като не работела.

По едно време започнала да иска от нея пари, но тя категорично й отказала, но продължила да я посещава и да й носи поне продукти, за да се храни.

Преди седем - осем години при поредното й посещение в апартамента, го намерила с разбита входна врата и въпреки забележката, която направила на дъщеря си, да смени бравата и да заключва жилището, то останало в това състояние близо четири години. Преди около пет години отивайки в дома й, от намерените там остатъци от храна и общото му състояние преценило, че тя от дълго време не се прибирала там, което я притеснило, поради което подала сигнал в полицията, че е изчезнала. След кратко време я открили и й съобщили, че са я намерили и че живее с непознат за мен мъж във вила, намираща се в района между К. и С.. Това поне като информация я успокоило, че е жива.

Преместила се аз да живее в жилището в С., сменила входната врата, направила някакъв ремонт, според възможностите си и към момента вече повече от пет години живеела там, като нито веднъж през това време дъщеря й не е я е посещавала. В началото на тази година на автобусната спирка в гр. С., където чакала автобус до К. я видяла и тръгнала към нея с надежда, защото знаела от нейна близка, че е разбрала, че не е добре и е с лошо здравословно състояние и очаквала да проведат най-накрая нормален разговор. Тя също тръгнала към нея и когато се доближила директно й поискала пари.

Отговорила й, че не само че не може да и даде, но в момента имала нужда от 3 помощ от нейна страна, от подкрепа и също имала нужда от пари. На което ответницата започнала да я обижда, нарекла я пред чакащите хора на спирката с обидни думи и се отдалечила. Успях само в отговор на цинизмите да й отговоря, че да счита, че повече няма майка.

Това бил последният й контакт с нея и оттогава не я е виждала, нито я е чувала, нито имала някакъв контакт с нея. Аз през последните години имала нужда от нейната помощ и подкрепа, защото през 2022г. през месец ноември, както вечеряла вкъщи, се озовала на пода, едва успяла да пропълзи и да вземе телефона, за да извика бърза помощ. Отново пълзейки отишла до входната врата, отворила я и започнала да викам за помощ, като нейни съседи се отзовали и й отворили вратата на входа на лекаря, за да я вземат с линейката.

Била откарана в МБАЛ - К.П. в К., където е колабирала по време на прегледа и следващия й спомен вече бил от болница в Пловдив. Не знаела нито къде е, нито какво й се е случило. Впоследствие й обяснили, че е получила инфаркт, останала няколко дни в болницата в Пловдив. През май 2023г. в същото отделение й поставили пейсмейкър, който да подпомага функцията на сърцето й. През престоя там не знаела на кого да се обади и да поиска помощ, защото била съвсем сама, а имала нужда от някои неща. Отзовали се братовчед й и приятелката й, които й донесли нужните за болницата неща. След изписването братовчед й я взел от болницата и я закарал вкъщи.

Твърди, че имала проблем с ръката и нейни приятелки идвали ежедневно, за да й помагат да се обслужва, както и да й набавят различните медикаменти. Една година по-късно на 15.11 2023г. гостувайки в дома на нейна приятелка не се почувствала добре и побързара да се прибере, но вкъщи й станало още по-лошо, но въпреки това - отишла сама до карловската болница, където след като й направили преглед и изследвания я приели веднага и й казали, че е направила инсулт. Останала в болницата пет дни, отново разчитайки само и единствено на нейни близки приятелки.

Освен тези споменати заболявания от последните две години, имала проблеми и с щитовидната жлеза, имала бърчена недостатъчност, а и голям проблем със слуха й, който бил много намален. Най-общо казано за месечното й лечение купувала една чанта с лекарства.

През всички тези нейни премеждия не можела да разчита на найблизкия си човек - единственото си дете, защото нямала никаква представа 4 къде живее, нямала връзка с нея, никога не й е давала телефонен номер, не знаела дали има такъв. Изпитвала голяма нужда от помощ и подкрепа, но не можела да я получи, поради отсъствието на дъщеря й. Поддържала връзка и се чувала с нейния внук – син на ответницата, но нямала моралното основание да търся помощ от него, защото не е участвала в неговия живот. От него знаела, че също не контактувал с майка си и нямал никаква представа къде живее и какво прави.

През целия си живот е работила, като последно се пенсионирала във *** - С.. След това заминала при нейни близки в Турция и няколко години работела за семейството на преселници от България, но преди около десет години се прибрала окончателно в България. Сега живеела единствено от пенсията, която й била отпусната, съгласно Разпореждане на НОИ, ТДПловдив от 30.06.2024г., видно от което, пенсията й била в размер на 780.00 лв. Голяма част от тези пари ползвала, за да закупува лекарствата си, но и имала нужда от рехабилитация, особено, след инфаркта и инсулта, които направила. Изчерпала всички възможности по здравна каса и за да има подобрение, трябвало да продължи със собствени средства, за което изпитвала затруднение, още повече че предстоял зимен период, за който трябвало да се погрижи и за едно от най-големите пера в разходите - отоплението.

Предвид напредналата й възраст и здравословно състояние, липсата на каквито и да е други възможности за реализиране на допълнителни доходи, освен пенсията й счита, че е изпаднала в трайна нужда от допълнителни средства за издръжката й.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да отмените направени от ищцата в полза на дъщеря й – ответница по делото дарения на недвижимите имоти, с нотариален акт за дарение на недвижим имот №41, том XIII, дело 3864/1997г. на Районен съд - К. и с Нотариален акт №42, том XIII, дело 3865 Ответницата - Л. Л. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взима становище по иска. В проведено открито съдебно заседание се явява лично и признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да 5 поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като изрично ответницата е направила изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за основателен и доказан по основание, като счита, че същия следва да бъде уважен. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По отношение на разноските:

В проведено открито съдебно заседание ищцата заявява, че не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.

С Определение рег. № 55/16.01.2025г., съдът на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, е освободил ищцата от заплащане на държавна такса и разноски.

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата дължи по сметка на Районен съд - К. държавна такса по предявения иск в размер на 64.98 лева, изчислен върху материален интерес от 1624.50 лева, изведен съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 1 във вр. с чл. 71, ал. 2 от ГПК имайки предвид, че данъчната оценка на имота възлиза на 6498.00 лева.