Определение № 5657 от 15.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5657 гр. София, 15.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100104078 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. И. С., с ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *******, в която е направено следното искане: съдът да постанови със сила на присъдено нещо, буквално както следва или поне в смисъл, че: „Никога до сега - 08.03.2024г, за никой период от време в посочената времева рамка, не е съществувало валидно и влязло в сила и (законосъобразно действащо) право на ответника „Топлофикация София“ ЕАД - адрес: ул. ******* с ЕИК: *******, със законен представител (съгласно Търговския регистър (ТР): Александър Славчев Александров (Изпълнителен директор до колкото знам) или на друго лице - неин праводател (по приемане на права, ако такъв съществува), да извършва продажба на топлинна енергия за ползване в апартаменти или други имоти в сградата или за вътрешноядрената топлопреносна инсталация (СИ), на собственици, поотделно или като на колектив съставляващ „Етажна собственост (ЕС)“ с членове притежаващи съответни идеални части от етажната собственост, в сградата на адрес гр. София, п. код 1700, ж.к. ,*******“, каквато обща част е и вътрешноядрената топлопреносна инсталация (СИ), включително и е нямал право да продава на мен топлинна енергия, нито като на конкретен собственик на апартамент в сградата, нито като на собственик на идеални части от общите части, при което (едновременно и да се постанови в диапозитива също и), че като следствие от споменатото отсъствието на право да продава топлинна енергия, за никой период от същата времева рамка и не е имал нито правен интерес нито право да подава заявления по ГПК чл.410 нито пък да води дела срещу мен, нито по ГПК чл.422 нито на общо основание, за доставена топлинна енергия в общи части на сградата и-или в ап.70 на сградата, нито пък да иска конституиране на трето лице-помагач по такива дела представляващо която и да е от фирмите за дялово преразпределение (ФДР) или неин праводател, вкл. и фирмата „Бруната“ ООД или неин праводател, наричана във времето също и „Бруната България“ ООД (с адрес гр. София, бул. „*******, с ЕИК: *******, със законен представител: Н.Г.Ж. - Управител) или на друга фирма - неин праводател (по приемана на права)“.

Видно от искането, Р. И. С. иска да бъде установено в отношенията му с „Топлофикация София“ ЕАД, че за дружеството не съществува право да извършва продажба на ТЕ в апартаменти, в конкретно посочена ЕС, в частност и в имот на ищеца, поради което и същото няма правен интерес от подаване на заявление по чл.410 ГПК и на искови претенции по чл.422 ГПК, както и да иска конституиране на ТЛП, т.е да бъде установено, че „Топлофикация София“ ЕАД не може да упражнява законово гарантирани права.

Настоящия състав счита така предявените искове за недопустими, като съображенията за това са следните:

1

Установителен е искът, чийто петитум се ограничава в молба да се разреши със сила на пресъдено нещо възникнал правен спор между страните по делото. Такъв е и искът, с който се сезира съда, за да се произнесе той относно съществуването или не на дадено правоотношение, за пораждането, изменението или прекратяването на такова при наличие на интерес от това. Установителен е и искът, с който се цели удостоверяването на истинността или неистинността на документ, както и на наличието на престъпно обстоятелство, когато това е от значение за едно гражданско правоотношение. Този процесуален път може да бъде използван и при желание да бъде осъден ответника да изпълни повтарящи се задължения, чиято изискуемост още не е настъпила. С гореизброените хипотези се изчерпват възможностите за сезиране на съда с този вид искове.

С оглед ограничаване кръга на исковете, които могат да бъдат предявявани по реда на установителната защита, законодотеля е ограничил прилагането на същата само до лимитативно изброените случаи на допустими установителни искове. Не е допустимо предявяването на иск по реда на установителната защита в случаи, които не са предвидени от закона.

Иск за установяване, че „Топлофикация София“ ЕАД няма валидно право да извършва продажба на ТЕ до имот и ЕС, намиращи се в гр.София, не може да се подведе под никоя от хипотезите на правната норма, установяваща допустими установителни искове. Дейността на „Топлофикация София“ ЕАД е предмет на подробна регулация, включително и на издаване на съответна лицензия за извършване на тази дейност, която представлява именно доставка на ТЕ до потребители. При наличието на такава регулация, е недопустимо установяване на липсата на законовоуредено право по реда на установителната защита. По своята същност искането на Р. И. С. е такова да се приеме за установена липсата на облигационно правоотношение между него и „Топлофикация София“ ЕАД. Искането да се признае за установено, че липсва основание за извършване на доставка до всички обекти в ЕС е недопустимо, доколкото се заявява защита на чужди права, с каквито права ищецът не разполага. По отношение на наличието или не на облигационна връзка, обаче е на лице произнасяне с Решение №6467/10.04.2024г. по гр.д.№20298/2023г. по описа на СРС, 178 състав. Действително решението не е влязло в сила, но в рамките на производство между същите страни е изследван въпроса за наличие на облигационна връзка, който не може да се пререшава в отделно друго производство, явяващо се повторно такова, образувано при наличие на висящ спор между същите страни. Като второ образувано по същия въпрос, настоящето производство подлежи на прекратяване и на основание чл.126 ГПК.

Исковете за признаване за установено, че „Топлофикация София“ ЕАД, в следствие на липсата на право да доставя ТЕ в имот на ищеца, няма правен интерес от упражняване на гарантирани в ГПК права - подаване на заявление по чл.410 ГПК и на искови претенции по чл.422 ГПК, както и да иска конституиране на ТЛП в процес, не представляват установителни искове, предвидени в закона. От страната се иска констатиране на един юридически факт, което не е нито разрешаване на правен спор между страните, нито установяване или не на съществуването на дадено правоотношение. Не може по реда на общата установителна защита да се изключва определен субект на права от кръга на лицата по отношение на които тези права за предвидени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №4078/2024г. по описа на СГС, I-11 състав, поради недопустимост на предявени установителни искове от Р. И. С., с ЕГН **********.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3