Определение № 426 от 07.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Варна, 07.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20233001000307 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. Д. от гр.Варна против определение №677/09.05.2023 г. на ВОС по т.д.№135/2023 г., в частта с която е оставена без уважение молбата по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за сумата от 1000 лева.

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че са налице предпоставките за пълно освобождаване от държавна такса по делото, поради което е отправено искане до съда за отмяна на атакуваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да отхвърли частично искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, ВОС е приел, че както ищецът, така и съпругата му са млади хора в работоспособна възраст, здрави, и двамата полагат труд; липсват данни ищецът да заплаща наем за жилището, в което живее; ищецът е съдружник, съответно едноличен собственик на капитала в търговски дружества, поради което сумата от 1000 лева, част от пълния размер на държавната такса, няма да затрудни семейството.

Обстоятелствата, които следва да се преценят при формиране на извод относно наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК са доходите на лицето и на членовете на неговото семейство от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и др., доходите, които могат да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждимо имущество и правата върху секвестируемите вещи, дялови участия и други имуществени права, съпоставени с размера на дължимата държавна такса.

От служебно изисканата от първоинстанционния съд информация от различни органи и институции относно имущественото състояние на жалбоподателя се установява, че той и съпругата му разполагат с общ месечен доход в размер на около 1200 лева, която сума следва да задоволява както собствените им нужди, така и издръжката на едно малолетно и едно непълнолетно дете.

Видно от представеното постановление за възлагане от 29.02.2016 г., по изп.дело N 20158070402461 по описа на ЧСИ Н.Д., притежаваният от съпрузите недвижим имот в 1 с.Близнаци е продаден на публична продан за удовлятворяване вземанията на други кредитори.

С оглед горното, въззивният съд приема, че ищецът не е в състояние да заплати предварително дължимата по делото държавна такса, в размер на 2154.10 лв. Реално получаваните от семейството средства за издръжка на живота са под статистическия минимум, като липсват данни за получавани от съпрузите допълнителни доходи.

Действително двамата съпрузи са в работоспособна възраст и без доказани здравословни проблеми, но тези обстоятелства не водят до повишаване на жизнения им статус и не са достатъчни за заплащане на изискуемата такса. Фактът, че ищецът е съдружник в търговско дружество е ирелевантен при преценка възможностите му да заплати държавната такса, т.к. в случая от значение е обстоятелството дали при упражняване на дейността се реализират доходи, респективно се разпределят дивиденти.

Горното обуславя извод за наличие на предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК, поради което искането за освобождаване от държавна такса следва да бъде уважено, след отмяна на постановеното в противен смисъл определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №677/09.05.2023 г. на ВОС по т.д.№135/2023 г., в частта с която е оставена без уважение молбата по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за сумата от 1000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Д. И. Д. с ЕГН ********** от внасяне на остатъка от държавна такса по т.д. № 135/2023г. по описа на ВОС, в размер на 1000 лева, на основание чл.83 ал.2 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2