Решение № 198 от 25.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Кюстендил, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20241520101743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. З. Й. Ц. от САК, със съдебен адрес: град София, ж.к. Гео Милев, ул.“Александър Жендов“ №6, ет.5, срещу Б. Г. К., ЕГН **********, постоянен адрес:

************** и настоящ адрес: ***********.

В исковата молба и уточнителните такава към нея, се твърди, че въз основа на подадено пред КРС от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, било образувано ч.гр.д № 370/2024 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, по което била издадена срещу ответника заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 440,43 лева.

Сочи се, че ответникът Б. Г. К. бил сключил с "Йеттел България" ЕАД:

- Договор за мобилни услуги №********* от 18.12.2021 г. за мобилен номер ************, по който се претендират непогасени от ответника задължения в размер на 355,44 лв., от които:

10,01 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси;

345,43 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, формирана както следва: 107,49 лв. – сбор от три стандартни месечни 1 абонаментни такси без вкл. ДДС (по 35,83 лв.), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия до края на договора в размер на 20,12 лв. и с добавена разликата в размер на 217,82 лв. между стандартната цена на мобилно устройство ******** 1S 2021 32GB Dual без отстъпка съгласно актуалната към 18.12.2021г. ценова листа на оператора с преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.

- Договор за мобилни услуги №************* от 18.12.2021 г. за мобилен номер **********, по който се претендират непогасени от ответника задължения в размер на 84,99 лв., от които:

31,29 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси;

53,70 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, формирана както следва: 39,96 лв. – сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС (по 13,32 лв.), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия до края на договора, в размер на 13,74 лв.

Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си, начислени в 3 бр. фактури, издадени в периода от м. януари 2022г. до м. април 2022г., а именно: фактура

№

7330634505/18.01.2022г., фактура

№

7331892623/18.02.2022г., фактура № 7334511142/18.04.2022г. Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.

С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 440,43 /четиристотин и четиридесет лева и четиридесет и три стотинки/ лева, по Договор за мобилни услуги № ********* от 18.12.20021 г. и Договор за мобилни услуги № ************* от 18.12.20021 г., както следва: неизплатено задължение в размер на 19,10 лв., по фактура № 7330634505/18.12.22 г., с настъпил падеж на 02.02.2022 г.; неизплатено задължение в размер на 33,71 лв., по фактура № 7331892623/18.02.2022 г., с настъпил падеж 05.03.2022 г. и неизплатено задължение в размер на 387,62 лв. по фактура № 7334511142/18.04.2022 г., с настъпил падеж на 03.05.2022 г., включващо неустойка поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 399,13 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 18.01.2024 г. до изплащане на вземането.

Претендират се и направените в настоящото и заповедното производство, разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника по делото, чрез назначения му особен представител, е депозиран писмен отговор на исковата молба.

Заявява се, че претенцията е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не били представени доказателства за това кога и по какъв ред са 2 прекратени процесните Договор № ********* от 18.12.2021г. и Договор № ************* от 18.12.2021г. Не били обосновани претенциите за суми по застраховки, поради което исковата молба била нередовна.

Твърди се, че предявените суми за неустойки са определени на основата на неравноправни клаузи, които следва да бъдат прогласени за нищожни от съда.

При евентуалното допускане на съдебно-счетоводна експертиза се иска на вещото лице да бъде възложена и допълнителна задача, а именно да отговори на въпроса заплатени ли са от страна на ответника като страна по двата договора суми, представляващи гаранции под формата на първоначални депозити и в какъв размер са тези суми по всеки от договорите.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, с молба-становище от 27.10.2025 г. не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на процесуалния му представител.

Поддържа изцяло изложеното в исковата молба, не се правят възражения по проекта на доклад. Отправя доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в молбата становище въпроси. Излага подробни съображения по основателността на предявените искове, моли за уважаването им, както и за присъждане на направените разноски в настоящето и в заповедното производство, представя последна покана за доброволно плащане от 18.03.2022 г. до Б. Г. К., която моли да бъде приета по делото.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от особен представител - адв. Р., която поддържа писмения отговор, оспорва исковата молба. Твърди, че няма доказателства за получаване на поканата за доброволно плащане от ответника.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Изслушано е вещото лице, изготвило заключение по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Видно от ч.гр.дело № 370 от 2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил (образувано след изпращането по подсъдност на заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано в Районен съд – Котел на 18.01.2024г.) е, че са представени заверени копия на Общи условия на "Йеттел България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, както и на договори за мобилни услуги, за лизинг, за услуга интернет за дома, заявления за активиране/деактивиране на услуга, приложения, декларации-съгласие, резюме на договори и на фактури.

От представения по делото Договор за мобилни услуги №********* от 18.12.2021 г. за мобилен предпочетен номер ************, сключен между оператора „Теленор България“ ЕАД и потребителя Б. Г. К., е видно, че страните са се намирали в договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която ответникът е имал право да ползва услугите на оператора 3 за посочения номер при съответния избран от последния абонаментен план "Тотал +", с месечен абонамент за първоначалния срок на договора - 32,99 лева на месец, със срок на договора 24 месеца и 42,99 лева на месец след изтичане на първоначалния срок на договора от 24 месеца, като на ответника му е предоставено за ползване и мобилно устройство марка ******** модел *********** с цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план в размер на 34,99 лева, а стандартна цена на устройството (в брой, без абонамент) – 329,90 лева. Въз основа на представената по делото декларациясъгласие от 18.12.2021 г. към посочения договор се установява, че ответникът е декларирал получаване на екземпляр от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка са представени и процесните общи условия по делото.

На 18.12.2021 г. е сключен и Договор за мобилни услуги № ************* за мобилен предпочетен номер ********** между оператора „Теленор България“ ЕАД и потребителя Б. Г. К., от който е видно, че страните са се намирали в договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която ответникът е имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при съответния избран от последния абонаментен план "Интернет +", с месечен абонамент за първоначалния срок на договора - 9,99 лева на месец, със срок на договора 24 месеца и 15,99 лева на месец след изтичане на първоначалния срок на договора от 24 месеца, като на ответника е предоставена услугата потребление на мобилен интернет.

Приложени са издадени от ищцовото дружество фактури № 7330634505/18.01.2022г.,

№

7331892623/18.02.2022г. и

№

7334511142/18.04.2022г. Приложена е и покана за доброволно плащане от 18.03.2022г. за сумата от 451,94 лв., в която е посочено, че при неизпълнение в 10-дневен срок договорът ще бъде прекратен. Липсват доказателства за връчване на тази покана на ответника.

От заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че горепосочените фактури са осчетоводени като е издадено и кредитно известие № 7333194146/18.03.2022г. за отчетен период 18.02.2022г. – 17.03.2022г. като общо неплатеното задължение е в размер на 440,43 лева. Експертът сочи, че начислените в съответствие с процесните договори неустойки са в размер на 399,13 лева, както следва: 107,49 лв. – 3 броя неустойки по Договор № *********; 39,96 лв. – 3 броя неустойки по Договор № *************; 217,82 лв. – разлика в цената на предоставеното мобилно устройство; 20,12 лв. – ползваните отстъпки от месечния абонаментен план по Договор № *********; 13,74 лв. – ползваните отстъпки от месечния абонаментен план по Договор № *************.

В заключението е посочено, че са налични данни единствено за плащане в размер на 30 лева при сключване на договорите като тази сума е приспадната от задължението, дължимо за отчетен период 18.12.2021г. – 18.01.2022г. и е отразена като баланс от предходен период във фактура № 7330634505 от 18.01.2022г. Незаплатената сума от 440,43 лв. е формирана от:

4

399,13 лв. – неустойки съгласно договорените условия; 52,81 – баланс от предходен период – незаплатени суми; 4,99 лв. – начислена месечна застраховка; -16,50 лв. – сторнирана месечна такса и дължимо ДДС.

От приложеното частно гр. дело № 370/2024 г. по описа на КРС, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за претендираните в исковата молба суми, като издадената заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е подадена и исковата молба, чрез която е започнало настоящото производство.

Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с. к., с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и чл.92 ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземания, заявени по реда на чл. 410 ГПК, за които по ч.гр.д. № 370/2024 г. по описа на КРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с № 170/14.02.2024г. на КРС, които се явяват допустими. Това следва от обстоятелството, че производството по чл.

422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от факта, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.